ГЕНДОНИ за сценичния дизайн и костюми на „Евгений Онегин“ – предстоящата премиера на Операта

Изобилие от багри в руските фолклорни носии, елегантни бални костюми, безброй шапки и руски диадеми…Всичко това ще радва очите в новата суперпродукция на Държавна опера-Стара Загора „Евгений Онегин” . Премиерата е на 23 и 24 ноември 2023 г. С тях ще бъде открито 53-то издание на Фестивала на оперното и балетното изкуство. Вече втори път режисьорът Славчо Николов работи заедно с ГЕНДОНИ- сценичен дизайн и костюми. И резултатът отново обещава да е впечатляващ.

Специално за Долап.бг ГЕНДОНИ разказва за творческия процес по сътворяване на прекрасните костюми и декора за „Евгений Онегин”:

„Поканата да проектирам декора и костюмите за настоящата постановка на безсмъртната опера на П.И.Чайковски „Евгений Онегин“дойде много неочаквано за мен от режисьора Славчо Николов. Това произведение е любимата ми руска опера. Приех поканата без да се замислям. Това е като сбъдване на една моя подсъзнателна мечта, скътана някъде в скриновете на душата ми…Познавайки добре прекрасната музика и либретото на операта се върнах към литературната първооснова – едноименния роман в стихове на Александър Пушкин. Със Славчо Николов трябваше да си отговорим на изначален въпрос, а именно защо„Евгений Онегин“ е сочен за най – емблематичното произведение на руската литература?

Прочитайки отново след толкова години романа в стихове и абстрахирайки се от сложния и многопластов психологизъм на гениалния писател, усетих по един нов начин онова трудно за формулиране всеобхватно понятие „руска душа“. Изящната пейзажна словесност на Пушкин като с копринени нишки бродира епична картина на руските дух и природа. Върху тънкото ленено платно драматичната човешка история се вплита в скрежа на елховите клонки и в златото и кехлибара на Левитановата есен.

Романът и едноименна опера на Чайковски са много повече от една велика драматургия пресъздаваща поредната неосъществена любов и разминаването на две съдби като своеобразни жертви на епохата.Чрез героите и многопластовите им взаимоотношения Пушкин създава една епична картина на еманципацията на руското общество след Отечествената война от 1812 година. Онегин като събирателен образ на руската аристокрация чрез личната си разтърсваща драма достига до изконни ценности в духа и морала на народа си.

Срещата, която си дават европейската култура и мъдростта и богатата етнокултурна палитра на Изтока в Русия винаги е създавала усещането за мистична дълбочина. Това преплитане на Изтока и Запада със славянската митология и Източноправславната християнска традиция създава неповторимия и магнетичен образ на руската култура. Неволно се връщам към костюмите на Поаре, към сценичните ескизи на Бакст, Галовин и Билибин, към легендарните сезони на Дягилев в Париж, към „Руската зима“ на Ив Сен Лоран…

Когато създавах декора на операта „Евгений Онегин“ исках да направя личен и оригинален прочит на културната амалгама на Пушкиновата епоха. Исках да обгърна сцената с топлината на руски шал. Потопих в тази мекота имперската белота на семпла класицистична колонада, която с изпъкналата страна на елипсовидно подредените колони да прикани щастливите от плодовете на своя труд селяни в дома на господарката Ларина. Семплата архитектура на декора оставя въздух за богатата цветност на костюмите, отразяваща емоционалната широта на руската провинция.

Роклите на жените от хора и балета в първо и второ действие са ушити от специално щампирани платове с уголемени автентични щампи на руски шалове от 19 век.

Във второ действие фолклорните диадеми, наричани кокошници са заменени с романтични шапки от епохата, а върху щампираните рокли се обличат кадифени болера в стил ампир с подгръдна талия за да се подчертае връзката между народната традиция и имперската стилистика.

В  трето действие – бала в дома на княз Гремин костюмите са решени монохромно в стила на късния Ампир от 1820 година, а именно черно и шампанско при жените, а при мъжете сърмени гербове и златни копчета върху черните мундири.

За повечето от костюмите са използвани оригинални конструкции от епохата – за фракове, болера, мундири…

Онегин е присъздаден като руски денди с пословичната елегантност на петербургската аристокрация. Татяна облича семпли рокли с нежни флорални десени, вдъхновени от романтиката на руската провинция.

Костюмите са решени изцяло в стилистиката на епохата, а именно периода на късния Ампир между 1815 и 1820 години.

Срещата между провинциалната идилична естетика и строгата монументалност на Ампира провокира и отразява процеса на съзряване на руското общество, което все по-уверено се пречиства от класицистичното наследство на просветения абсолютизъм на Екатерининската епоха, от подражателството и чуждопоклонничеството, за да положи основите на феноменалната руска традиция в изкуството и културата на деветнайсетото столетие.“