Концертмайсторът на Старозагорската опера Паулина Захариева пред Долап.бг:“Да рисувам за мене е велика радост и щастие“

Паулина Захариева е родена на 27 април 1965 г. в Стара Загора. Започва да свири на 5 годинки. Завършила е Музикалното училище „Христина Морфова“ в родния си град. Висше образование завършва в Българска държавна консерватория в класа на Ангелина Атанасова. През 1989 г. се завръща в Стара Загора, където става преподавател по цигулка в Музикалното училище. Успоредно с това започва работа и в оркестъра на операта с концертмайстор Георги Варов и диригент Димитър Димитров.

През 2010 г. кандидатства и след положен изпит е одобрена за концертмайстор в операта, каквато е и досега.

На 23 ноември 2023 г. в 18:00 ч. във фоайето на Държавна опера Стара Загора Паулина Захариева ще открие първата си самостоятелна живописна изложба „Цветни миниатюри“.

Госпожо Захариева, как едва в края на Вашето лято, преди по-малко от две години, хванахте четката и палитрата и започнахте да рисувате професионално. Без дори да имате реална представа как това става?

През годините никой от моето обкръжение, а и самата аз, не съм допускала, че ще се обърна към това изкуство и то ще стане едва ли не начин на живот. Но то, за голяма моя радост се случи и аз му се отдадох.

За съжаление, поводът който ме провокира беше много трагичен . Случи се след огромната загуба на двама от най-близките хора от живота ми, които един след друг си отидоха от този свят. Това ми се отрази погубващо. Изпаднах в депресивни състояния. Чувствах се много зле, потънала в бездънна дупка. И точно в такъв момент на стрес, когато търсех себе си, търсех опори, изведнъж ме обхвана огромно желание да рисувам. Усетих го като спасителен пояс, който ме измъква отново на повърхността в живота. Споделих това желание и състояние с моите две дъщери, да са ми живи и здрави. Те изключително много ме подкрепиха и изненадаха. Купиха ми статив, бои, заредиха ме с четки и разпоредиха:“Мамо, започвай!“

До този момент не сте ли имали любопитство към живописта, към изобразителното изкуство? Не сте ли рисували с молив, с въглен..?

Като много малко дете съм опитвала някои неща. Но заради това, че винаги времето ми беше изпълнено със свиренето на цигулка, тъй като съм започнала от пет годишна,нямах време да обърна внимание на друг талант, явно заложен у мене. И сега, като се появи това огромно желание – много импулсивно, много изненадващо, много съм щастлива, че го последвах, защото това ми ново начинание ми донесе много положителни емоции. Извади ме от пропастта, към която имах чувство че съм полетяла.

Какво беше първото платно, което нарисувахте?

Един единствен път отидох на така нареченото рисуване с вино. Бяхме 7-8 жени в едно студио с много симпатичен художник. Постави на статива една картина и каза:“Гледате и рисувате! Каквото мога ще ви помагам…“ Всъщност това беше първият ми и единствен урок. Първото ми платно беше много приятно светещо коледно фенерче, поставено върху снега. Това платно също ще покажа на изложбата, защото ми е много свидно. Това ми е първата рожба.

След това как преминава творческия процес в живописта?

Започнах да търся какво ми харесва, какво ме вълнува, какво искам да нарисувам. Насочих се към пейзажи. Най-голям е афинитетът ми към морските пейзажи. Правех много опити за да разбера къде ми е силата, как с други средства мога да постигна това, което е в мислите и сърцето ми. Търсих се! И продължавам да се търся!

Според мене никой, който присъства на изложбата Ви, няма да повярва, че това са Ваши първи рисунки. Те са много експресивни, романтични, сантиментални, внушителни, пленителни. Мисля, че не Вие, а Господ рисува с ръката Ви. Имате ли такова усещане?

Не мога по друг начин да си обясня факта, че изведнъж започвам и мога да създам такива картини. Явно имам връзка Свише и аз съм безкрайно благодарна.

Колко неща са готови? Какво ще видим на 23 ноември 2023 г. във фоайето на Старозагорската опера, час преди да започне 53-то издание на Фестивала на оперното и балетното изкуство?

До момента съм нарисувала повече от 50 картини…На всичко отгоре съм и много плодотворна, особено в самото начало…Нямах търпение като започна нещо, да видя какво се случва и как се получава…Нямах търпение да го видя в завършен вид. Случвало ми се е за седмица да нарисувам 3-4 картини.

Кога рисувате? Вие сте или на репетиция или на представление?

Когато намеря време. За мене е важно, че когато седна да рисувам у дома да знам, че никой не иска нищо от мене, за никъде не бързам…Сядам и се изгубвам във времето. Така се усещам. Изключително интимно занимание, с което преоткривам себе си и изваждам на платното чувства, мисли, мечти, спомени, предчувствия…

Какви още „Цветни миниатюри“ ще видим на изложбата Ви?

Имам няколко миниатюри – птица, ангелче – „Ангелски сън“, пеперуди; Пейката в парка нарекох „Усамотение“; харесвам си една морска картина с птици, които се реят в небето, а морето е осветено от луната – „Полет над морето“; едно платно в лилави нюанси от лавандули съм нарекла „Виолетова нощ“…Всички сюжети на картините ми са се появили с определени заглавия.

Безкрайно към благодарна на художника Иван Арабаджиев, с когото избрахме 22 картини, които рамкирахме и ще подредим. Той ме подкрепи, даде първите оценки, които ме окрилиха

и ме окуражиха. Благодаря още на двама големи мъже – г-н Любомир Кутин от операта, който пое организацията на цялата изложба и разбира се г-н Огнян Драганов – директорът на нашата опера, който направи всичко възможно това да се случи. Това е изключителен жест за мене.

Госпожо Захариева, Вие сте в плен на музиката вече половин век. Как бихте я принесли върху белия лист или платно?

На този етап не съм направила такава връзка – да рисувам нещо, свързано с моята професия. Може би не е дошъл моментът. Но всъщност тя е моето вдъхновение и неосъзнато енергията й се усеща в платната.

Зная, че не е лесно да покажеш душата си пред широката публика. На всичко отгоре сте водеща музикална личност и затова творчеството Ви ще бъде подложено на особено внимание, за да се съпоставят две Ваши изкуства.

Естествено е, че се вълнувам, но не се притеснявам, защото съм пределно честна, истинска и искрена към това, което съм създала. В началото, пък и сега, когато нарисувам нова рисунка бързам да я кача във Фейсбук, защото съм щастлива и искам да я покажа. Искам да я покажа на целия свят. Да покажа какво съм вложила, колко емоция има вътре, колко щастие съм споделила… Да рисувам за мене е велика радост и щастие, които искам да предам и на всеки, който се докосне до платната ми.

Росица РАНЧЕВА