Достоевски:“Ако искаш да победиш целия свят, победи самия себе си”.

202 г. от рождението на Фьодор Михайлович Достоевски отбелязваме на 11 ноември 2023 г.

Фьодор Достоевски-(11.11. 1821-09.02.1881) е руски писател и публицист. Автор е на 11 романа, 3 новели, 17 разказа и 3 есета
Заедно с Лев Толстой, Достоевски е смятан за един от най-великите романисти от Златния век на руската литература. За малко хора от 19 век може да се каже, че са били толкова влиятелни, колкото Достоевски. Известен е с талантливото си повествование и с дълбоките си и остроумни изявления по интелектуални и политически въпроси. Описван е като духовен водач, учител и дори пророк.

Достоевски още приживе привлича вниманието на чуждестранните читатели. Германският преводач Вилхелм Улфсон публикува в списание най-ранния известен превод на „Бедни хора“ още през 1846 – 47 г. Подобно е положението и във Франция; в Англия първите преводи са на Мари фон Тило от 1881 г., а първите точни преводи са направени в периода 1912 – 1920 г. от Констанс Гарнет.

Оттогава насетне много неруски писатели и мислители се запознават с творчеството на Достоевски. Фридрих Ницче казва за Достоевски в „ Залезът на боговете“, че „той е единственият психолог, от когото нещо съм научил, той е една от щастливите случайности в живота ми – по-щастлива дори от Стендал“. Томас Ман съветва Достоевски да бъде четен от широката маса, а Херман Хасе се наслаждава на романите му и заявява, че да го четеш е сякаш „да надзърнеш в бъркотията“. Андре Жид : „Достоевски трябва да бъде поставен редом с Ибсен и Ницше; той им е равен и може би даже е по-важен от тях“. Според извадка от писмо на Едмънд Гос до Жид „Достоевски е кокаинът и морфинът на модерната литература“. Леви групи като сюрреалистите, екзистенциалистите и битниците поставят Достоевски сред писателите, оказали им решаващо влияние. Достоевски е смятан за предвестник на руския символизъм повлиял на Александър Блок, Андре Бали и Вячеслав Иванов по въпросите, свързани с екзистенциализма, експресионизма и психоанализата.

След революцията в Русия през 1917 г. книгите на Достоевски са забранявани или цензурирани. Философията му, най-вече тази в „Бесове“, е обявена за капиталистическа и антикомунистическа, което му донася прякора „нашият зъл гений“ от Максим Горки. Въпреки това по време на Втората световна война книгите му са пропагандирани и от нацистите, и от комунистите, а след войната отново са забранени. През 1947 г. е чествана 125-ата годишнина от рождението му из цяла Русия, но на следващата година книгите му отново са забранени. Забраната е премахната от Никита Хрушчов по време на десталинизацията.

След Втората световна война книгите на Достоевски оглавяват списъците с най-продаваните произведения в цял свят. Творчеството му е оценено от философи, психолози, теолози, социолози, политици, литературоведи, лекари, адвокати и студенти. Много от романите му са филмирани и драматизирани в Съветския съюз и на Запад. Героите и цялото му творчество са популяризирани чрез графити, президентски речи, водевили, филми и постановки. През 1956 г. в СССР е издадена марка с неговия образ в тираж от 1000 копия. През 1971 г. отваря врати Музеят на Достоевски, домът, където той написва първите и последните си творби. На него е кръстен астероидът 3453, открит от Людмила Карачкна през 1981 г. Албумът на Иги Поп „The Idiot” е кръстен на романа му „Идиот“. Московското метро има спирка Метростанция Достоевската, открита на 19 юни 2010 г.

„Удивително е какво може да направи един слънчев лъч с душата на човека!” „Във всичко има граница, която е опасно да се преминава. Прекрачим ли я веднъж, невъзможно е да се върнем назад“
Достоевски е автор на романите „Престъпление и наказание“, „Братя Карамазови“, „Идиот“ и „Бесове“ „Село Степаничево и неговите обитатели“, „Играч на ролетка“, „Вечният съпруг“, „Юноша“ , „Бедни хора“,на новели и разкази. Литературното творчество на Достоевски изследва човешката психика в тревожните политически, обществени и духовни условия на руското общество през XIX век.