Музикалното дружество „Кавал“ е основано преди 127 г. в Стара Загора

На 2 ноември 1897 година, в Стара Загора е е основано Музикално дружество „Кавал” .Главни инициатори за учредяването му са учителите Димитър Хаджигеоргиев, Георги Байданов, Атанас Илиев и Петко Икономов. Първият председател на Музикално дружество „Кавал”- Стара Загора е Петко Икономов.Целта му е: да обедини в задружна работа всички музикални организации в града, да развива и поддържа музикалния дух между членовете, да бди за развитие на музикалното дело в града, да основе музикално училище, граждански хор, оркестър и оперна трупа. За постигане на тези цели дружеството е уреждало концерти, сказки върху музикални теми, оперни спектакли, срещи, екскурзии и други. Трите войни и двете национални катастрофи прекъснали културния живот на дружеството след 1908 година. На 5 декември 1923 година то е отново възстановено. На 1 юли 1925 г. е вдигната завесата на първия оперен спектакъл в Стара Загора, представлението „Гергана” от маестро Атанасов. Дело на шепа ентусиасти с възрожденски дух, начело с режисьорите Георги Бакалов и драматичната актриса Мара Шопова, майка на бъдещия голям артист на България Наум Шопов, а диригент на постановката е капелмайсторът Атанас Ковачев. Старозагорци бързо проявяват любопитство и харесват новите постановки на своите съграждани. Така операта започва шеметното си развитие, като за кратък период се превръща в основен оперен център в цяла Южна България.

Документите на Дружество „Кавал“ се съхраняват във фонд 29К на ДА – Стара Загора.

На снимките:

1. Снимка на Димитър Христов, член на музикално дружество „Кавал“, в ролята на Никола от операта „Гергана“

2.Учредителен акт на Музикално дружество „Кавал“;

3.Снимка на членовете на Дружество „Кавал“ – Стара Загора;

4.Оркестъра при Дружество „Кавал“;

5.Снимка на хора при дружество „Кавал” – Стара Загора;

Държавен Архив Стара Загора

от 2.10.2015 година.

И един коментар на

Георги Янев

В началото на другия век от Кавал създават и църковни хорове. В църквата „Света Богородица“ ръководител на хора бил учителят по музика Станчев. Издателят и книжар Милю Касабов записал в този хор синовете си Георги и Борис Касабови. Били прекрасни певци, но се създал конфликт – Станчев бил добър музикален педагог, но и много обичал чашката и след една неделна утрин завел хора си в една кръчма да ги почерпи. Това било достатъчно дядо Милю да вдигне огромен скандал и да спре децата си от хора… Тъй се случило, че след години същият този Станчев преподавал музика на бъдещият велик поет Гео Милев. На едно пак утро, но педагогическо и музикално, настава пак грандиозен скандал. Учениците на Станчев изпели една народна еротична песен, в която участие имал и Георги Касабов, та дядо Милю и съседа му фабрикантът Харитонов на място вдигат скандал, който излиза от училището и се води месеци наред в местните тогава вестници… Бе „Кавал“ надхвърля само музикалните търсения на заралии, велико начинание е било, много нагласи е променило към добро… Поствъзрожденска работа е!

А от Гео Милев научих, че първото изкуство е музиката – преди това е било хаос, който свистял, но организиран придобил мелодия… Сетне се появило словото, след това и другите изкуства… Да, всички изкуства произтичат от музиката…

И понеже Георги Янев е една безкрайна вселена. що се отнася до Гео Милев и Касабовия род, той всяка година добавя по частица нови факти по въпроса, които аз с удоволствие добавям, та да останат, след като нас вече няма да ни има из облаците на информационните мрежи за бъдните поколения, които все още ще могат да четат:

Дълго време четях местните вестници от началото на миналия век, където разпрата е велика… Гневни граждани заклеймяват Милю Касабов за консервативния му характер, някои го наричат направо протестантин, та оттам тръгват и някои не особено верни приказки за бащата на Гео и неговата религиозност. А от тефтерите му, които си е водил всеки ден, е видно, че сабахлен първо отивал в „Света Богородица“, палил голяма свещ, молил се за дома и семейството, за заралии и за всички българи и чак тогава отивал на работа. Оставял е лепта в касичката на църквата, в събота и неделя тя била двойна. Изчислявал съм, че е давал около 5 лева всяка седмица за черквата. Справката сочи, че по това време килограм свинско месо е един лев! Ден преди да почине през 1937 година ске произнася: иска да го погребат в близкото гробище, еврейското, но преди това да бъде опят в „Света Богородица“. Наследниците изпълняват желанието му. Десетина години търсих гроба му безрезултатно. Баба Стоянка, съседката, един ден ме заведе и ми показа гроба му. С разрешение на властите и на духовницитае изкопахме костите на дядо Милю и го препогребахме в двора на къщата му…

А и народната песен не е била баш еротична. В нея се пее за младото момиче, чиито очи са „черни череши!“ Да, има нюанс на еротика, но много деликатен и приемлив! Спорът вървял и в училището. Според Атанас Илиев – бъдещият философ, съученик и приятел на сина на дядо Милю Гео оправдал баща си и неговия морал и възрожденско мислене, което вече влизало в противоречие с новото динамично време…

Снежана Иванова