Навършват се 150 години от монашеския обет на Митрополит Методий Кусев

Памет за дядо Методий

Старозагорският митрополит Методий Старозагорски, който сам добавя към името си и Кусевич,  и неговото дело вече век привличат широк обществен интерес. И днес, в началото на XXI  век, личността му е обект на бурни спорове, както и делата му по време на 84 годишния му земен път. На 1 ноември, отбелязваме 101 години от блаженната му кончина, а тази година и 150 години от монашеския му обет. По настояване на екзарх Антим I на 4 април 1873 г. Тодор Кусев, един от учредителите на Българската екзархия, приема монашество и дава обет да служи на БПЦ в цариградския храм „ Света София” с името Методий. Роден в Прилеп, той завинаги носи в сърцето си раната Македония.

Първият канонично избран старозагорски владика  пристига в епископския център през 1894 г. като временно управляващ  Старозагорска епархия. Изправен е пред предизвикателствата на духовен пастир в края на XIX век и първите десетилетия на XX век,  когато българското общество се люшка между идеалите на химна „Боже, царя ни пази” и призивите „ Долу Бог”. Като ревностен духовник той знае, че дарът се предава от първите апостоли на епископите, към които апостол Павел се обръща с думите: „Дух Светий ви е поставил епископи, да пасете  църквата на Господа и Бога, която той придоби със Своята кръв”/ Деяния, 20:28/. И съвестно спазва този евангелски завет.   За своето служение младият духовник има живия пример и саможертвата на своя учител Иисус Христос, който казва: „Добрият пастир полага душата си за овцете”./Йоан 10:11/. И той полага главата си за своето паство. За съжаление остава недоразбран от всички тях, както и от всичките си събратя.

Начело на епископската катедра дядо Методий не желае да си приписва заслуги за своето служение, търпи обиди, става жертва на клевети и наказания, но винаги се опитва да насочи вниманието, което получава към Бога и „Неговото дело”. Със своята вяра и дела митрополитът, по волята на Бога не остава неизвестен и незабележим Христов служител.

Като Старозагорски митрополит, още през първите си години, той започва да създава организация в самата епархия, която да постави акцент върху живота на обикновените миряни, вместо да се съсредоточава само върху духовността. По този начин той кара своите епархиоти да осъзнават колко е важно да водят богоугоден живот в ежедневието и да напредват в служението Богу в обикновената работа и задачи. Верен е на основния християнски  принцип:„Всеки може да постигне святост като посвещава ежедневия си труд на Бога“.

От епископската катедра той насърчава с личен пример свещеници и миряни към  милосърдна дейност в помощ на бедни, болни, вдовици, сираци, затворници.

Пръв от църковните архиереи издига в Третата българска държава идеята за облагородяване на народопсихологията с вяра в Бога и постигане на философско равновесие между природата и човека. Негова инициатива е учредяването на благотворителен комитет „Св. Йоан Милостиви” заедно със свещеници и създаването на парк „Аязмото”, който днес носи неговото име. В българската история паркът е първият създаден за слава на Бога.

Владиката насърчава младия свещеник Иван Стайков ,който основава през 1905 г. първото извънстолично православно братство в Чирпан. Учредителите са сто, внушителна цифра, която подчертава доверието и  уважението към БПЦ. Те се обединяват в желанието си да помагат на бедни, болни и самотни, както и да популяризират християнските ценности.

Църквата среща Митрополит Методий Старозагорски с учителката Теофано  Попова, ревностна християнка, която основава дружество „Добрий Самарянин” и създава сиропиталище, на което завещава имотите и парите си. Владиката е нейн изповедник, той и свещениците се грижат за сираците. Неизменно присъстват и в настоятелството на дружеството.

След Освобождението, през 1897 г., митрополитът първи в Княжеството  организира всенародно честване на връх Бузлуджа, територия, която попада в поверената му епархия. От Благотворителния комитет „Св. Йоан Милостиви” за основен документ  приемат поименния списък на четата, съдържащ 119 имена на четници, запазен от енорийския свещеник Иван поп Стоянов от казанлъшкото село Крън, който извършва опелото и по-късно използва църковните служби, за да измоли милост за душите им.

Митрополит Методий Старозагорски е първият православен духовник, който пише книга и предлага образователен и възпитателен модел след 1878 г.  Неговата цел е създаването на ново поколение в Третата българска държава с чиста вяра, което да проправи пътя към един благословен живот на народ и Отечество.

Като митрополит обикаля градове и села и проповядва, издава брошури.

Църковно-социалната дейност, която изгражда в Старозагорска епархия, е пример и до днес за модерната социална мисия и съвременното милосърдно служение на Църквата.

Не страданията и униженията, които понася, го правят нов православен светец, а любовта, с която изживя целия си бурен живот, през всичките страдания и унижения. Убеден, че всеки с Божията благодат и по личен избор  може  да достигне до святост, не заради тайната на страданието, което върви редом с живота на всеки един от нас, а чрез него.

Неподвластен на времето нравствен авторитет, пламенен проповедник, социален реформатор, хуманист, революционер, политик и невъзможен мечтател, митрополит Методий Кусев е забележителна възрожденска личност – духовник енигма, който вдъхновява и сочи Христовия път и до днес.

Вечна памет за дядо Методий !

д-р Румяна Лечева