Новото стихотворение на поета Йордан Пеев
ЕСЕННО
Есента е жената
с лице от мъгли и позлата,
и е пусто гнездо
свило в шепа пера от отлитане.
Тя е кестенче,
дето търкаля се в спомен за лятото
и листенцата тлеещи е –
въгленчета в косите ти…
Есента е виновното паяче
свито сред ъгъла,
от чиято уста
се изплита въже за умиране.
Тя е всичко,
в което сме вярвали и сме се лъгали.
Есента е мъжа,
подир който очите са символи.
И реката набъбва,
а с нея набъбва и погледа.
И се стича натам,
накъдето очаква я зимата,
а над нея стърчи тишина
като стройна топола
вярваща, че напролет
с теб двамата… пак ще ни има.
