Илина Абаджиева пред Долап.бг :“Даманхур не е фантасмагоричен. Той е фантастичен“

Много точно помня моментът, в който Илина Абаджиева се появи пред мен. Красива жена в бели дрехи. „Ама Вие сте ангел!” възкликнах, след като ми проговори. Красив и мелодичен глас, дълги коси, блестящи висящи обеци…нереално и реално същество, сякаш от друг свят. И същевременно земна, топла, човек за прегръщане. Доверяваш и се от пръв поглед. Илина беше един от вдъхновяващите лектори във фестивала „Здравей, Здраве” в Стара Загора и в двата му дни 7 и 8 октомври 2023 г. Абсолютно невежа за това, що е Даманхур, направо я попитах:

Как ще разкажете на незнаещите като мен, какво е Даманхур?

Във Фестивала „Здравей,Здраве“ в Стара Загора участвам за първи път. Казвам се Илина Абаджиева и имах няколко лекции. Едната беше върху източни обучения, практики за самолечение и самопознание. Идеята в тях е, че всичко което сме ние и което правим при някакъв проблем е, трябва да се обърнем към себе си, да обърнем прожектора навътре и да видим, какво носим, кои сме. По този начин холистичното /цялостно/ лечение е свързано с нашия път дотук, с нашата история, с нашите взаимоотношения. Във втория ден на фестивала лекцията ми беше върху Даманхур. Той е Град на светлината в Северна Италия, федерация от еко-общности и един реализиран нов, социален модел, в който хората са приложили и прилагат всички мечти и идеали за новия живот, новата епоха, която ние по някакъв начин носим в паметта си, в божествената си природа и към които се стремим. Това са най-високите идеали за хармония, разбирателство, любов, нашите взаимоотношения, отношението ни към природата, животните, растенията, света  в който сме. Самите ние, като богочовеци съдържаме в себе си цялата ек- система и всички еко системи. Реално по този начин ние наистина можем да се самолекуваме мъдро и цялостно, холистично – когато обърнем внимание на това /буквално/ как третираме водата, как третираме цветята, растенията, животните …и т.н.

Даманхур е започнал през 1975 г. и е бил мечтата на един много специален човек, Оберто Аираути, италианец, който още от детството си е говорил за това, как ще построим заедно /не той сам/ Храмовете на човечеството. Те представляват една галерия от различни зали, които са изкопани в самата планина в Пиемонт, Северна Италия, близо до Торино и Милано, в една долина, която се казва Свещената /или Тайната/ Долина. Фалко /това е духовното име на Оберто/ е имал от малък парапсихични способности – визии и пророчества от голям мащаб и реално е един от въплътените Аватари на нашето съвремие. В тези храмове са изписани /изрисувани/ буквално всички традиции, които ние познаваме – духовни, религиозни. Но, държа да отбележа, че Даманхур не е по никакъв начин религиозна общност. Това е една философия за цялостната еволюция на човечеството и на всички еко-системи, на „царствата“, както там ги наричат – на растения, животни, хора и на всички космически, планетарни и други преживявания, взаимодействия, които ние имаме като обитатели на тази планета.

Даманхур е осмото чудо на света. Дълги години е било доста затворено, докато са го строили група от хора около Фалко, когато е бил много по-млад и е имал център за лечение, за саморазвитие, за личностно развитие в Торино. Тези хора вярват в него, следват го и решават да започнат този нов социален експеримент на новото време – да съжителстват заедно, в общност. В началото събират всички ресурси и всички стават министри /винаги се смея, когато го кажа/, без да проявяват его.  Духовната им школа е наречена МедитАкция, което означава не застинала медитация, а означава действие. За мен Даманхур е единственото успешно, след 50 години от създаването си общество, подобен тип еко-общност, която е оцеляла в нашия свят и където хората много естествено, много земно, непрекъснато прилагат всичките тези закони и принципи в посока на нашата еволюция, на нашето  вътрешно и външно хармонизиране, на развиване на човешкия потенциал, на прилагане на всички тези прекрасни неща като любов, хармония, разбирателство, мир между нас, между всички нас. И другото нещо, на което наблягат там е, че се обединяват различията – т.е. не се очаква придържане към някаква хомогенност, някакви закони и вярвания. В момента тази общност е международна, което означава, че има няколко хиляди човека от цял свят, аз съм също международен гражданин на Даманхур, които могат да изповядват всякакви вярвания –има християни, будисти, мохамедани, хора, които са без особена принадлежност, но всички са обединени от един вътрешен подтик да направят света по-добро място и собственият си живот – по-качествен в посока на обожествяване на материята, по отношение на нашето място, роля, действие, функция в това училище на живота, в което сме.

Защо сте избрали да сте с тези бели дрехи, съзнателно ли е?

Днес съм ги избрала съзнателно, но и обичам да ги нося. Днес е неделя. И тъй като освен че съм представител на Даманхур в България и от много години посещавам това място и участвам във всички школи, семинари и обучения, включително водя голяма част от тях и у нас, и по света, аз считам себе си за директен последовател в линията на нашия учител Петър Дънов. Моят дядо е бил един от първите 12 ученици на Петър Дънов и аз казвам, че може би духовната линия, зрънце и програма е била втъкана в мен от раждането ми, а може би и от преди това. Моят личен път е, че аз цял живот изучавам езотерика, различни учения, търся дълбочината  и приликите и разликите, но основно намирам пътя , вътрешния духовен път на осъзнаване, на израстване и го споделям с другите. Така че аз реално живея това, за което говоря, лекувам чрез осъзнаване и осъзнатост – и себе си, и другите.

Белите дрехи изразяват чистотата, светлината , но и днес е неделя /8 октомври 2023 г./.Според нашата традиция, както и на Учителя Петър Дънов, на Бялото братство, така и на Даманхур, в неделя  се носи бяло. Неделята е слънчевият ден, това е денят, в който Бог си почива и това е като символ, отражение на чистотата, която носим и излъчваме или която се стремим да сме.

Неслучайно е, че Даманхур е в Италия. Винаги съм твърдяла, напълно емоционално, че сам Бог пази и защитава тази страна като под стъклен похлупак.

Факт е, че според доста езотерични източници има един триъгълник, който реално се заключва между три основни града в Италия, един от които е Торино. Казват че там е била плащеницата на Христос . А Даманхур се намира точно до това място, неслучайно. Това е пресечна точка на 4-те т.нар синхронни линии – реално измерими енергийни потоци, понякога са до километър в широчина /повече или по-малко/, които опасват Земята. Според даманхурците това са жизнените енергийни линии, по които тече живата енергия, т.е душите минават през тях. Вътре в тези линии са астралните библиотеки , цялата информация, до която се докосват гениите . Храмовете на Даманхур се намират точно върху пресечната точка на 4 такива основни линии. По принцип линиите са 18 – 9 хоризонтални и 9 вертикални, които опасват Земята. Не отговарят на паралелите и меридианите, защото те променят малко самата си линия и движение през хилядолетията и реално някои са под Земята, други са над планини.

Там има достъп до камъка „Меланит“, точно на това място. Най-важната му функция е, че той провежда от ядрото на Земята физическа енергия. В Даманхур е може би най-силният енергиен център на Земята в момента.

В Даманхур има много египетска символика и това не е случайно. Има и много от знаците на Бялото братство, изрисувани на камъка на Рила планина, на малката чешмичка на Учителя и неговите последователи. На тази скала има изписано едно много хубаво послание и има знаци, които не са разгадани досега. Те съществуват в т.нар свещен език на Даманхур, който се счита за йероглифен, много първороден език, той е навсякъде в храмовете. Счита се, че Египет е фазата на упадъка на Атлантската цивилизация и че е имало не един, а повече от един потопи, в които старото знание е изчезнало и се е забравило.В семинари и срещи като тези тук моята цел е да го припомним, да възвърнем способностите  си, да развием и разгърнем потенциала си, защото той е Божествен.

Ние сме енергийно-информационни потоци. Имаме много повече от 5-тте сетива. Имаме сетива, които проявяваме по време на сънуване – реално можем да правим реални астрални пътувания, реално да си припомним кои сме били, реално да извадим спомените си за минали прераждания…

Информацията, която придобиваме за себе си ни служи в този живот, за да разгърнем собствената си мисия – за едно всеобщо обожествяване. Казвам на всеки когото срещна, че е едно мое огледало. Може би аз говоря, но изразявам Вас. Вие ме слушате, но изразявате мен. Тоест в мен са всички тези същности, информации, всички тези неща, които искат да бъдат проявени и то по божествен начин. Не успяваме винаги, за съжаление. Реагираме реактивно, първосигнално, но всичко това е когато се разграничаваме, разделяме и отделяме и гледаме на себе си като на изолирана единица – това е проблемът с Его-то. Когато човек казва „Аз съм“, но без другите. Той не осъзнава, че не е без другите. Другите са наши огледала, те са нашите същности, те са това, което носим и те са това, което реално може да ни помогне в този живот да извадим най-доброто от себе си, което означава да хармонизирам вътре в себе си, което води и до хармонизиране отвън.

Даманхур не е фантасмагоричен. Той е фантастичен от гледна точка на това, че отговаря на най-висшите ни въжделения, въображение и мечти, но не е отвлечен и отнесен.

Записа: Уляна Кьосева

Снимки на Даманхур от Интернет