Славян Стоянов пред Долап.бг:“ За  българските шевици и здравето. И още…“

Един от уникалните лектори на тазгодишното издание на Фестивала „Здравей,Здраве” /7-8 октомври 2023 г./ в Стара Загора бе Славян Стоянов.

Той е изследовател, художник, фотограф, графичен дизайнер, реконструктор на стари фотографии, реконструктор-възстановчик към археологически екип, организатор и движеща сила на „Фестивал на шевицата“, лектор на исторически конференции. Носител на наградата „Пазител на традициите“ в категория „Личност“ за 2016г.

Изследовател и главно действащо лице е в редица популярни събития, свързани с българските традиции. Зад гърба си има много изложби – на картини, фотографии, носии…

Основна негова страст са историята и етнографията. Археологията е тази, която го насочва към изследване на българската везбена култура. Открива, че шевичните ни мотиви са съхранили хилядолетни идеи и символи.

Автор е на 7 книги и множество статии, повечето от тях посветени на реконструкцията на семантиката на мотивите, залегнали в българската везбена традиция. Той разбуни колекционерската гилдия във Варна и сега на много места в страната се радват на т.нар. „Живи изложби с носии“. Заедно със съпругата си стопанисват проекта „История в шевици“. А заедно с екипа от съмишленици се превръщат в мотивиращо съвременните българи движение на завръщане към корена.

В лекцията на Славян Стоянов имаше безброй интересни факти за връзката между българските шевици и здравето: Че се поставят на „отворени пространства”, където да „пазят” пространството отдолу – на пазвата, на края на ръкавите, на края на дрехите. Да пазят от зли сили – за здравина и цялост, за плодородие. В края на килимите – да за оградят и защитят пространството. И още – как се освещава едно място, как се активизират шевиците, което е най-най-най важното! Разбира се, като се пее, когато се везе!

Червеното и синьото в шевиците са цветовете „против уроки” нали?

Да, те се използват против „уроки” – т.е.против зли погледи. Синият цвят влиза късно в българската везбена култура и той идва от Изтока. Значението му е почти аналогично на онова, за което се използва червеният цвят. Червеният цвят обаче в българската везбена култура не е единственият с това предназначение. В различните етнографски региони, различните групи между българите и тези, които са близки до нашия народ, на места самият червен цвят бива потъмнен. Вярвало се е, че така се усилва силата му – и цветът му на места е почти кафяв, или бордо /това са характерните цветове за Плевенско около реката Вит/. Но на други места покрай Дунава и във Варненско червеният цвят е много, много тъмен – почти до черно. Много хора не знаят, че българските шевици на доста места са почти изцяло в черно и го свързват с негативно значение. А то не е негативно, това е потъмняване на червеното .

Няма цветове като бежово и кафяво да преобладават в шевиците ни – те са цветни, силни, ярки….

„Старите” цветове, които са били ползвани, не са толкова ярки, каквито виждаме в шевиците. Моделите, които сега можем да видим, са на не повече от 200 години. Най-старите са от 150-200 години с много голяма условност. Това са времена, в които цветовете са развити, а „старите” цветове са повече природни и са по-пастелни. Сега имаме много химия в цветовете, затова са толкова ярки и  не се размиват, когато се перат.

Защо носиите на моите хора от Родопите не са с много богата украса?

Всъщност имат богата украса. Тя е в различни елементи на носиите – основно говорим за така наречените „помаци”. Българската носия е търпяла промени и през християнския, и през мюсюлманския периоди. В чисто религиозен контекст дрехите се променят . Но не толкова много, колкото някои хора си мислят. Бурката при помаците прикрива красотата и пъстротата, които се съдържат под нея. Елементи от шевиците по други места  има в украшенията на помаците за глава или които се слагат на кръста. Архаичните мотиви в този регион са в чорапите, в чергите, в престилките. ..Много от символите са първични, когато човекът е бил близо до природата и до заобикалящата го среда.

Такъв ли е произходът на бяло-синята носия на шопите – защото по Балкана има студ и сняг?

Тази носия е по-популярна като представа, не всички шопи ползват тази носия. В т.нар.”литаци” има повече сърма. Използва се златен конец и малки, метални елементи, с които се изгражда украсата на дрехата. А синьото, кога е влязло при шопите, не мога да кажа – то обаче не е свързано с османския период.

Радва ли Ви или Ви натъжава този търговски бум на всевъзможна текстилна продукция, украсена с български шевици?

Гледам да съм балансиран в това отношение, защото колкото се радвам, толкова и не се радвам. Имам следното разбиране. Самият аз съм организатор на „Фестивал на шевицата”. Ние трябва да даваме възможност тези мотиви да бъдат интегрирани по един или по друг начин в съвременната ни култура. И моето желание е това да става с разбиране. А не – харесва ми, слагам го, но нямам идея какво представлява, нямам идея дори автентично ли е . Това става с просвета, с просветление. На мнение съм, че когато искаш да дадеш свободен избор на човека, ти трябва да сложиш истината до лъжата, истината до ментето. И ако истината се страхува от това да бъде на едно място с лъжата, то тя не е истина. Истината не се страхува от фалшификатите. На фестивала, който аз организирам имаме едно-единствено условие към гостуващите занаятчии: Да използват автентични, а не авторски мотиви!

Все се чудя – как така котленските килими и тези на индианците от Латинска Америка са  толкова еднакви?

Отговорът е свързан с две хипотези. Едната, която аз не приемам, казва че тези мотиви са възникнали на толкова отдалечени едно от друго места на локален, местен принцип. Аз приемам тезата, която говори за културна трансмисия – някой, някога далече в древността носи една култура, която отива и дава представа и светоглед за духовния и невидимия свят. Изследвал съм мотиви в различни краища на земното кълбо . Тези мотиви носят едно и също значение , носят имена, които са близки по смисъл и съдържание. Давам пример с така популярната „канАтица”. Същият мотив може да бъде видян при северноамериканските и южноамериканските индианци и се нарича „пеперуда”.

За хората , които не знаят какво означава „канАтица” обяснявам: Тя означава „крилато същество” и се свързва с ангелски пазители. Затова с канатица се изграждат бордюри на килимите по края. Т.е. защитава се едно пространство, което наричаме осветено пространство, свещено пространство. Използваме „канАти”, когато увеличаваме дебита на каруцата, казваме им и „крила”. Оттам идва и думата „покров” – за покриване. Защото с тези крила херувимите защитават, покриват. Това означава и думата „засеняват”. Засеняващите спират част от енергията на Бога, за да не бъде тя изпепеляваща за онези, които са пред самите херувими.

Интервю на Уляна Кьосева