Новото стихотворение на поета Йордан Пеев
ДИМ
Все в този Свят.
все в този Ад,
до втръсване,
душата ни кръжи до изнемога.
В стремежа си към вечното Възкръсване
не й е нужно нищо по – нагоре.
Под натежалия от скърби свод
и пръст събрала Гении и Вселени,
живеем с чувството,
че сме Народ,
а се оказва,
че сме население…
И в барикадите от групов страх
дими кръвта,
димят и мойте вени.
Димят комините.
И в дим,
и в прах
издишват вярата на поколения.
Издишват обещания,
лъжи…
Издишва дробовете си Животът.
И там,
където нищо не тежи,
Смъртта е въглеродната му квота.
Димим централно.
И мени се в дим
на Пеньо Пенев пурпурния залез.
Дими баща ми,
тъй необходим.
Дими и влака,
който го докара.
Димят Надежди,
Съвести
Епоха…
В очите – страх,
в страха – очи без чувство.
И ни обгръща с мазни длани Злото.
Добри да сме –
граничи със изкуство.
Около нас –
все зурли и свине,
по етикет –
в костюм и с вратовръзка.
И като във планирано клане
ни казват:
Въшките не мрат по мъжки!
И уверяват как ще е добре,
а бъдещето –
Рай на сантиметри,
но даже слабоумен ще прозре:
най- мами онзи,
който дава клетви!
И в своята безумна суета,
и опита да бъдат най – отгоре,
един връз друг катерят по властта,
и ни превръщат във дърво без корен.
Страхът от тях – придворен антипод
на вечния стремеж да сме свободни!
Дано съзрем във себе си Народ,
че кой ли население ще помни?!
17.10.2023
Йордан Пеев
