Паметен Петковден празнуваха в старозагорското село Люляк

Както всяка година -и тази, навръх Петковден, малкото китно старозагорско селце Люляк почита с подобаващо небесната си покровителка Света Петка. За да отбележат подобаващо този голям християнски празник много хора се потрудиха, много неща -от хубави -по-хубави се направиха.

Да започнем от Божия дом. Храм „Света Петка“ тази година навърши 111 години от построяването. Драго му е на човек да прекрачи прага на тази напълно обновена света обител. Представлява еднокорабна базилика, издигната с безкористния труд на хора от Ени махале и съседните села. Сега църквата се поддържа от местните жители – семействата Веселина и Милен, Иван и Иванка, Полихрон, Драгни, Катя, Руси и Тотка, Тихомир и Стефан, Ваня Борисова. Към имената на заслужилите благодарност за дарените средства за пълно обновяване на Божия дом, Веселина Милева – ++една от основните организатори на събитията, прибави специални думи за Полихрон Полихронов, за извършения ремонт на тавана и на покрива на църквата. Специални благодарности заслужиха и майсторите Борис Кръстев и Кръстьо Бадаров, които укрепиха пода под олтара и направиха нов подиум с гаранция още за 111 години.

Празникът започна със Света литургия отслужена от отците Николай и Иван. Никога църквата не е посрещала толкова много миряни. Населението с постоянен адрес в селото е едва 26 човека, а в храма запалиха свещ и се прекръстиха близо 100 души – деца, внуци и правнуци на местните, дошли на светлия празник с молба Света Петка да дарува на всички здраве и благополучие.

После всичкият този народ се събра на мегдана пред кметството, за да присъства на церемонията за откриване на паметници на двама интелектуалци, знакови личности, родени в селото и прочули с делата си Люляк. Паметниците са издигнати от потомците им. Единият бюст-паметник е на поета, белетриста и драматурга Христо Кацаров, който на 27 октомври 2023 г. ще навърши столетие . Той е дал името на село Люляк, защото планините наоколо са пълни с люляци, както и във всяка къща. Това е символът на селото. Изпълнен е от скулптора Наско Настев. Идеята за въздигане на мемориала принадлежи на неговия син Делян Кацаров.  Другият паметник е на Даскал Петко – първият главен учител в село Люляк, поет, писател, общественик, участник във войните. Инициатор за издигане на паметника на Даскал Петко е неговият внук доц. д-р Васил Хаджиилиев, който присъства на събитието. Автор на монумента е скурпторката Теодора Джамбазова. Тук бяха и потомците на тези две фамилии. Празникът на Люляк уважиха Иванка Сотирова -омбудсман на Стара Загора и кандидатите за общински съветници от ГЕРБ Десислава Нанева и Стефан Анков.

Литературният критик и историк Иван Матев – директор на Музей „Литературна Стара Загора“ прочете есета за двамата мъже, гордост не само на Люляк, но и на България:

„Петко Кацаров- една превратна съдба“.

Петко Кацаров е роден на 1-ви август 1889 г. в старозагорското село Новата махала, днес Люляк, райско кътче, стаено в пазвите на Средна гора. Той е единственият от четиримата братя, който получава образование и е известен като първият интелигент на селото. Чичо е на писателя Христо Кацаров , който си спомня за него в своята книга „Второто пришествие“ .

Ученическите години на Петко Кацаров започват в Стара Загора и продължават в Казанлък, като от това време датират и опитите му в стихотворното поприще. Пише под псевдонимите Инкин и Сълзов.

Останали са три негови лирически ръкописни тетрадки, датирани в периода 1909 1913 г. Първата той е нарекъл „Разноцвет“, прибавяйки оригинално и експресивно подмото:На своята мечтателна дуща, жадуваща за простор и свобода, отглас мога да дам- да намеря само в едно лудешко настроение, да лудувам, дикламирам и в опианението сиq другари свидни! Опияняйтес!“

В този ръкописен свитък са събрани негови подбрани преписи, на стихове от български и чужди поети, предимно символисти, печатали в периодичните списания „Южни цветове“ и „Българан“.

Втората тетрадка представлява неголям сборник, в който Петко Кацаров е събрал свои авторски стихове, групиран под общия надслов „Поезия“. При това, заглавието е написано на латиница. Логично е, че тези стихове са социално-психологически и най-вече естетически отглас на епохата. От тях строи непреодолима декадентска тъга, характерна за тогавашния европейски, а и български модернизъм: „Днес младост улита, увехва цветист живот – мечтан у гроб е зарита, уста тихичко изрича „Viva la mort” (Да живее смъртта!)

Идейно съдържателната същност на последната тетрадка би могла да се възприеме и като ранна житейска равносметка на автора. Още повече, че е озаглавена „Един живот“. В нея Петко Кацаров е разпределил структурно творбите си в три части: Първата част е изградена с негови скръбни стихове. Втората е личен дневник, в който излива душата си. В случая показателни са думите на Петко Кацаров, от които строи носталгична, но и класическа бохемска нотка:“Ще се мъча малкото си дни, които съприживея, да изживея поне душеполезно! Как ще ги изживявам, това ще покаже самото време и обстоятелствата, но сигурно между другари и бира“.- Откровеният му пасаж е автентично поодписан с псевдонима Сълзов Инкин 21 март 1910 г. с. Новата махала, Стара Загора.

Знаменателно е, че третата част от Дневника на Петко Кацаров е предимно от времето на войните, които води България – Балканската и Междусъюзническата 1912-1913 г. Тук вече няма романтични трепети и сълзливи послания. Липсва и абстрактен пейзаж. Няма ги личните мелодрами. Има само страх и ужас от войната и смъртта.

Стиховете и спомените на Петко Кацаров от онова време са мрачни и безрадни, за което говорят самите заглавия:“Увехнали цветя“, „Село Жеравня 1912 г.“, „На умиращия войн- Чаталджа“ -1912 г.

Преминал през вакханалията на войните, Петко Кацаров се бие дълго на Турския, Гръцкия и Македонския фронт. Прибира се в родния край като поручик от запаса, но твърде уморен и духовно сломен. Националните и социалните идеали, за които той е мечтал са безвъзвратно рухнали. Все пак животът налага своя нов модел.

През 1919 г. Петко Кацаров завършва в Стара Загора курс за педагогическа правоспособност и става главен учител в родното си село – Новата махала. Създава семейство. Жени се за своята изгора Анета, на която е посветил много стихове във войнишките си писма.

Годините са мътни. Интелигентният учител -народолюбец се забърква във въстанието през 1923 г., за което свидетелстват архивите в Старозагорския регионален исторически музей. На една от избелелите снимки на арестуваните въстаници от старозагорско виждаме трима дууши с градски одежди – Петко Енев, който по-късно е разстрелян, Митьо Станев и Петко Кацаров. И отново Петко Кацаров документира живота си собственоръчно. В главната книга на своето училище в Нова махала /Люляк, малко преди да го арестуват той драматично написва:“Училище, прощавай! Умирам невинен!“

Все пак, Бог се смилява и го помилват. След 9 месеца кошмарен арест, той е освободен, но е уволнен от всички училища в царство България. По-късно Петко Кацаров е аамнистиран, като известно време даскалува и даже кметува в село Сатовча в Родопите. Каква драматична и превратна съдба- наистина!“

(Г-н Иван Матев прочете пред публиката фрагменти от студията посветена на живота и творчеството на поета, писателя и драматурга Христо Кацаров – „Облакът ми е закрила“.

Статията ще публикуваме в навечерието на 100-годишнината от рождението му на 27 октомври 2023 г.)

Специално за читателите на Долап. бг синът на Христо Кацаров Георги сподели:

„Баща ми обичаше много селото, земята, селяните. Стиховете и драмите си пишеше сред природата., най-често в нашето лозе „Зломер“. Когато се премести в града го притесняваха колите, многото хора, непознатите…Ходеше на разходка около Аязмото.

Беше много строг и думата му на две не ставаше. Беше избухлив. Държеше на правдата и на истината.

Риболовът и пчеларството му бяха хобито. От него наследих 7-8 -те кошера пчели и ги изостави. Аз ги прибрах и ги увеличих на над 100. Много пушеше цигари, по 2-3 кутии на ден не му стигаха. Пращал ме е сред нощите да му ги купувам чак на гарата… От алкохола пиеше само вино…Беше доста саможив човек, но такива са хората на изкуството. Имам му всички книги и от време на време ги разгръщам и се възхищавам“.

Паметниците откриха Васил Хаджиилиев и Георги Кацаров . Те бяха окичени с венец и цветя. Свещениците отслужиха водосвет за здраве.

После започна концертна програма. Дебют направи местният вокален квартет и четири популярни песни. Поздрави за празника отправиха още Фолклорната група на село Хрищени и ансамбълът на народни песни и танци от Меричлери.

На всички беше раздаден курбан за здраве.

Росица Ранчева