И в Стара Загора отбелязваме 12 октомври – Ден на българската община!
На 12 октомври 1998 г. делегатите на Третото общо събрание на Националното сдружение на общините в Република България, проведено на 18 юни в Благоевград, вземат решение датата да се отбелязва като Ден на българската община. Защо 12 октомври? На тази дата през 1882 г. в брой 117 на Държавен вестник е публикуван първият Закон за общините и градското управление. В него за първи път се регламентира устройството и дейността на местните органи на държавна власт в Княжество България.
По-късно, в новата Конституция, приета през 1991 г., в чл. 1, ал. 2 е записано, че “Република България е единна държава с местно самоуправление”, а чл. 136 определя общината като “основна административно-териториална единица, в която се осъществява местното самоуправление”. Целта на общото отбелязване е да се популяризира дейността на местната власт, да се постигне по-добро обществено разбиране за ролята й в развитието на обществото, както и да се стимулира активно и съпричастно гражданско участие в процесите на управление на местно ниво.
Стара Загора има отколешни традиции в реализирането на гражданско самоуправление и организация на общински управленски органи, разбира се в техния първоначален образ. През Възраждането, въпреки че липсват документи, в града съществуват църковно-училищни общини и има единични случаи на общи решения и действия в полза на общността. От писмо с дата 16/28 март 1808 г. на Екзарх Руси и 12 градски чорбаджии до Хилендарския манастир с искане да се изпрати учител, може да се съди, че има някаква форма на организираност. През 1822 г., по мнение на историци е първият опит за създаване на единна община в града. Изработен е и сребърен печат. Печатът е с надпис на български и гръцки език „ОБЩИНСКАЯ ЕСКИ-ЗААРСКАЯ. 1822.“ Едно от важните народополезни дела е отварянето през 1833 г. на първото светско училище в махалата „Акарджа“ с учител даскал Атанас Иванов, което просъществува няколко месеца. За това пише Атанас Иванов в автобиографичната си книга „Чърти из животът и записки на…“, издание от 1896 г., стр. 15.
Създадената през 1849 г. община е по подобие на Одринската и основните й функции са да разпределя данъците и да решава по-дребни спорове. Състои се от 12 души и я характеризират като „частно събрание на по-лични граждани“! Любопитен момент е един не особено сполучлив опит за разрешаване на „казус“ – присъждането на физическо наказание на непокорна съпруга в семеен спор в махалата „Акарджа“. Когато аянинът (управител на града от турската администрация) и кадията (съдия) разбират за решението забраняват дейността на общината. По страниците на българския възрожденски периодичен печат са описани и други действия на възрожденската старозагорска община – основно поддържане на училищата, църковни въпроси, закрила от разбойници, кореспонденция с по-висшестоящите управници.
С началото на Руско-турската война 1877 – 1878 г. ситуацията се променя. През юли 1877 г. след посрещането на ген. Гурко и ген. Столетов (първото освобождение на Стара Загора) в града е създаден първият административен съвет в състав: председател – Петко Р. Славейков и членове: Хаджи Господин Славов, Антон Митов, С. Хаджитодоров, Минчо Банов, Д. Георгакев, Иван Салабашев, Т. Хаджикосев, Ст. Т. Митов, Иван Хаджибонев и Д. Пенев. В края на м. март 1878 г. в Стара Загора се провеждат избори за окръжен административен съвет, окръжен съд и градски съвет. Системата е следната: две седмици по-рано на всеки 50 граждани се избира по един представител, който в деня на изборите има право да гласува. На черна дъска са изписани имената на кандидатите; всеки избирател има по едно бяло и едно черно бобени зърна. При одобрение на кандидата, представителят пуска бялото бобено зърно, завързано в кърпа, за да не се вижда цвета на зърното. За избран се счита този кандидат, който е получил с едно зърно т.е. с един глас повече от половината избиратели. След “бобените” избори съставът на окръжния административен съвет е: Петър Иванов – председател, Спас Фетфаджиев – член секретар, той управлява околията и Петко Сивчев и Господин Лещов – членове. Състав на окръжния съд: Димитър Наумов – председател, Петко Сахатчиев и Пенчо Хаджиславов – членове. Състав на градския народен съвет: хаджи Господин Славов – председател, Димитър Ходжев, Костаки Жеков и Слави Николов – членове.
По-нататък в историята си Стара Загора се ръководи от изборни общински съвети и в екстрени ситуации от назначавани общински тричленни комисии с правата на общински съвети. Сред хората, избирани в тези органи се четат имената на почитани и заслужили, образовани и умни граждани. Сътресения и промени настъпват след 9 септември 1944 г. Приемат се нови закони и наредби. Годината на съдбовно преустройство – 1989 също изменя цялостния живот и управление на града. Независимо от катаклизмите в живота, градът ни стои стабилно на икономическата и политическа карта на България. В голяма степен благодарение и на умело управление! И самоуправление!
Снежана Маринова
