Стихотворение от Йордан Пеев
Не знам кое ме накара да напиша тези стихове преди почти две години, но колко пророчески страшно звучат днес, на фона на случващото се в Светите земи… Рана, която кърви от години…
“ Никоя победа не връща мъртвите! „
Иван Динков
…
Те бяха вечно двама, две момчета,
от изгрев чак до залез, ден след ден.
Растяха заедно…Над тях в небето
Аллах седеше до Иисус смирен…
В две къщи без огради и пердета
Великден беше брат на Рамазан.
Тъй станаха мъже тези момчета
и целия свят беше в тях побран.
Но изведнъж, незнайно как се случи,
Аллах с Иисус ги раздели кавга
и всяко от момчетата получи
призовка да отиде на война!
И тези, дето бяха близки вчера,
и ги делеше само прашен път
в окопа си стояха, и се дебнеха,
и целеха се в братската си гръд!
И зейна между тях внезапна пропаст
с разстлана от снарядите мъгла,
и вместо две момчета във окопите
лежаха две разкъсани тела…
Смъртта подобно майка ги прегърна,
към тъмната си гръд ги приласка,
додето две жени, от скръб посърнали,
напразно чакаха свойте деца….
Йордан Пеев
