Днес отбелязваме 126 години от рождението на поета Иван Мирчев

Иван Мирчев е роден на 11 октомври 1897 г. в Стара Загора. Средно образование завършва в Първа мъжка гимназия в родния си град. Повече от четвърт век работи като чиновник в Българската народна банка в Стара Загора.

Иван Мирчев е един от най-изявените символисти в българската поезия.  Първите си стихове печата през 1913 г. в столичното списание „Бисери“, издавано от Иван Ст. Андрейчин. 

От 1916 до 1918 г. списва в Стара Загора литературно-художественото списание „Хризантеми“, една от най-авторитетните и предпочитани трибуни на българските символисти. В следващите десетилетия поетът сътрудничи активно на множество елитни  издания: „Везни“, „Начало“, „Съдба“, „Златорог“, „Читалище“, „Пламък“, „Септември“, на „Млада Бъл­гария“, „Светлоструй“, „Кормило“, „Литературен час“, „Литературен подем“, „Златно руно“, „Гребец“, „Кула“, „Лост“, „Литературен фронт“ и др. 

Почти през целия XX век, като се започне от драматичната епоха около Първата световна война, до 70-те и 80-те години, името му не слиза от страниците на специализирания или популярния периодичен печат. Истински аристократ на духа, поетът поддържа творческа близост с най-видните интелектуалци на своето време, между които и съгражданите му Николай Лилиев и Иван Хаджихристов. Показателна е духовната му връзка с гениалния художник Иван Милев, на когото в началото на 20-те години на XX век организира в дома си в Стара Загора първата самостоятелна изложба. 

Автор е на стихосбирките:
Реките викат, 1920
Тринадесет мистерии, 1921 (в съавт. с Иван Хаджихристов)
Есенна флейта, 1924
Елегии, 1926
Видения, 1928
Отстранена земя, 1929
Златно и синьо, 1935
Сонети, 1935
Кажете, небеса, 1942
Сонети за житото, 1942
Самарско знаме, 1951
Срещи с Гео, 1956
Прозорецът се отваря, 1957
Звезди над Нева, 1961
Чудесното преображение, 1963
Парламент на чувствата, 1965
Часовник на стареца, 1967
Избрани стихове, 1968
Есенни наздравици, 1971
Гнездо от съчки, 1976
Младост, 1977
Цигулка под прозореца, 1980
Розовият хляб, 1982

Иван Мирчев е член на Съюза на българските писатели и на Асоциацията на европейските поети. През 1967 г. е отличен със званието „Почетен гражданин на Стара Загора“, а през 1970 г. е обявен  за „Заслужил деятел на културата“. Носител е и на орден „Народна Република България“ (1977) и юбилеен орден „1300 години България“. Умира в Стара Загора на 14 април 1982 г.

Иван Мирчев

СТАРИЯТ МИ ПРИЯТЕЛ

Мастило си направих от нощта
и с него пиша в новата тетрадка
златисти малки приказки, където
ще дойде ненадейно пролетта
на оня, който си мълчи и страда,
но още диша, мисли и копнее,
надеждатата му се топи, но свети
като дъга над свежите алеи.

За моя стар приятел от дъжда,
от сенките, от края на града,
принуден съм да събера отново
мастилото, да го сгъстя, да пиша,
но без да примесвам с празно слово
и без да смятам своя труд излишен:
отдавна вече милият ме чака,
усмихнат през пролуките на мрака.

Той чака там и вярва, и мечтае,
и своя труд постила пред нозете
на другите, и пак живей на края
на родния си град, почти безцветен.
От него, от живота му ще взема
цветя и сенки, огнена вода,
минути от жестокото му време,
от страстите… да сътворя звезда.

Дали ще се досети той за мене,
бих искал да не зная. Че това е
излишно, недостойно за самия
художник, преизпълнен от съмнение
към своя труд, към цялата оная
заплетена и сложна немотия
на чувствата, с незавършени дела,
а с ранени от годините крила.