„Маската на Терес“ – любопитно

„В нощта на 4-ти срещу 5-ти октомври 2004 г. десетки фарове и прожектори осветявали изкоп в огромна тракийска могила. Голямата Косматка (височина 20 метра, диаметър 90 метра), наречена така поради храстите и дърветата, с които била обрасла, се издигала като черна планина на фона на яркото звездно небе. Тежковъоръжени полицаи охранявали разкрития в насипа вход към древна гробница. Георги Китов още не знаел, че е пред прага на най-голямото откритие в живота си.

Златната 2004 г. вече му донесла невероятна находка – „Маската на Терес“. За всеки археолог тя би представлявала връх в професионалната кариера, но за Георги Китов тракийските богове били отредили много повече. В подножието на същата могила, две седмици след намирането на златната маска, археологът попаднал на част от бронзова скулптура – мъжка глава със съвършена изработка. Тя лежала, допълнително укрепена с камъни, в ритуална яма, дълбока 6 метра и с диаметър 9 метра. По ръбовете на шията личало, че главата била „зверски“ откъсната от цялата фигура и погребана отделно според орфическите предписания. Части от главата – около очите и челото – били позлатени и посребрени, а зениците и ретината на очите били изработени от полускъпоценни камъни.

След няколко дни размисъл Георги Китов стигнал до извода, че бронзовата глава не е от статуя на бог, а изобразявала реално съществувал човек. Логично е това да е портрет на могъщ цар. Но кой? Траките, които съзнателно не използвали писменост, рядко оставяли надписи. Този път обаче всичко щяло да бъде различно. Оказало се, че над „погребаната“ глава минавал „свещен път“ – само два метра по-навътре в могилата археолозите попаднали на храмова фасада. Тя се оказала огромна – с дължина от 7 метра. От вратата в нея започвал коридор, който бил запълнен с пръст и камъни.

Д-р Китов, който се определял като „умерен оптимист“, не хранел големи надежди за това какво го очаква в края на коридора. „Тракийските храмове са били осквернявани и ограбвани в древността – казва той в свое интервю – така че едва ли ще бъдат намерени археологически материали с художествена и музейна стойност, но ние се радваме и на трохите. В други такива случаи в Долината на тракийските царе сме намирали и малки златни фрагментчета, листа от златни венци, златни и сребърни украшения, съвсем мънички, които грабителите в бързината си са изтървали, така че мисля, че и тук вероятно ще намерим нещо. Да даде Бог пък и да не са ограбили всичко, това ще бъде чудесно“.

Археолозите започнали разчистването на коридора. Той поднесъл първата голяма изненада. „Когато започвахме разкопките, си помислих – спомня си Георги Китов – че той ще е 1-2 метра дълъг, ще го свършим най-много за два дни. Оттогава всеки следващ ден, като напредвахме навътре, си казвах: Не може да бъде! – и така цели 13 метра.“

Оказало се, че коридорът бил облицован с дървени талпи, които били запалени при ритуалното унищожаване на храма. От високата температура стените са потъмнели, някои блокове се напукали. Храмът е бил поруган и опожарен, след като умрял владетелят, комуто той бил посветен и който вероятно е бил погребан в него.

В края на коридора археолозите се изправили пред зазидана врата. Пробили преградата и влезли в правоъгълно помещение с дъговиден двускатен покрив. Мраморните врати, които го затваряли преди зазиждането, били разбити. В това помещение ритуално бил убит кон, за да съпътства владетеля в отвъдното. Златните украшение от конската сбруя лежали непокътнати на пода.

За първи път Георги Китов си помислил, че може би и гробната камера не е ограбена. В срещуположната стена археолозите видели още една зазидана врата. Проникнали и през нея и попаднали в кръгло помещение, покрито с висок купол. В стената срещу тях зеел черен вход – това била погребалната камера. Георги Китов насочил снопа светлина от електрическия фенер и не могъл да повярва на очите си. Навсякъде блестяло злато – виждали се фантастични предмети по пода и върху каменно ложе. Георги Китов открил неограбена гробница-храм на могъщ тракийски цар. И самата погребална камера била чудо. Тя, също като тази от Оструша, е издълбана от един каменен блок, с приблизителна тежест от 60-70 тона.

Цяла нощ археолозите описвали и изнасяли находките. За охраната им била изпратена тежковъоръжена полиция, защото към мястото на находката започнали да се придвижват автомобили със съмнителни личности в тях. Иманярската мафия трудно преглътнала поредната победа на българската археология. Съкровището на тракийския цар стигнало до витрините на Археологическия музей.

Ето как самият Георги Китов делово описва откритието си:

„През втората половина на V-ти век пр. Хр. от прецизно изработени каменни блокове е изграден представителен монументален храм в могилата Голямата Косматка. Той има впечатляваща фасада, необикновено дълъг 13-метров коридор, три последователни просторни помещения. Първото е правоъгълно, с дъговиден двускатен покрив. В него е принесен в жертва кон. Следващото е кръгло и е покрито с купол. Третото е издялано в един огромен каменен блок с моделирано ритуално ложе и двускатно покритие, така че да наподобява саркофаг. Дълго време съоръжението е използвано като храм, в който, в самото начало на III-ти век пр. Хр. е погребан тракийски владетел.

В саркофага-камера са поставени необходимите за задгробния му живот вещи. Сред тях са пълен комплект предмети на въоръжението – наколенници и позлатен шлем с изображения, кожена ризница с изтъкана от златни нишки яка-нагръдник, голям и тежък меч, върхове на копия. Съдовете са от сребро и бронз, три големи керамични амфори са били пълни с гъсто тракийско вино. В гроба са поставени елегантен златен съд с две дръжки за пиене на вино – киликс, и разкошен златен венец с клонки, листа и плодчета на дъб. Подът и леглото са покрити със златотъкан килим. Заедно с останалите предмети теглото на златото надхвърля килограм.“

В гробницата били открити общо 74 находки, от които 21 златни. Най-интересни сред тях били златна мида с неизвестно предназначение и царският венец. По-късно при реставрацията се установило, че венецът бил преправян много пъти – от него били махани и слагани листа. Оказало се, че един лист и жълъд били от венеца на Филип II Македонски, бащата на Александър Велики, открит в гробницата му във Вергина, Гърция. Още една древна тайна била разгадана – древните царе са си разменяли части от златните венци като знак на съюз и приятелство.

„Бързо успяхме да установим кой е погребан в храма – пише Георги Китов. – Това е великият тракийски цар Севт III. Аргументите ни са неоспорими. Предметите в камерата са с качества, които ги определят като царски. Столицата Севтополис се намира само на няколко километра от могилата. Върху два от сребърните съдове е изписано „Този съд принадлежи на Севт“. В коридора бяха намерени 4 бронзови монети, сечени от името на Севт III. Между образите на владетеля от монетите и профила на бронзовата глава се вижда поразителна прилика. Така се установи, че в Голямата Косматка е намерен за пръв път гроб на точно идентифициран тракийски цар – основателя на Севтополис, великия Севт III.“

– из „Голяма книга на древните загадки от България“, автор – Цанко Лалев, 215-219 стр;

Бронзовата глава на Севт III е на постоянна експозиция при Национален археологически институт с музей – БАН;

Споделено от Тодор Д.Борисов

Фотография: Тодор Борисов [личен архив] Вижте по-малко