Eсенно адажио с поезията на Ботьо Буков

КЪСНО

Разтворих с дъх последните цветчета,

откърмени от твоите гърди

и с вятъра се върнах, от където

при теб случайно бях довян преди.

Когато викаш болката по име,

вина да изповядваш или грях,

пред твоята икона освети ми

една сълза за мене… Закъснях!

УТРО
Здравей, ти мое късметлийско „днес“ –
на месец трийсет печеливши зара!
Живота си събуждам сутрин в шест
и вечно с първа дата в календара.

Пръв дъх за всяка божа живина.
Пръв порив мой. Пръв плясък на крилата
за прелестта на първата жена,
родена от въздишка на душата!

ПАСТОРАЛ
Заченала любов, земята ляга
в нозете на един бадем бухлат.
Една пчела – един усърден ангел –
въздава добрина от цвят на цвят.

И този миг докрай ме очарова,
щом нежността достига висини
такива, че се чувствам аз виновен
за всички непогалени жени.

ЛАЛЕ
В градината ми цъфна пак лалето
и с пламъка си ален днес трепти.
Дъхът ми го понася накъдето
аз вярвам, че ме чакаш още ти.

Щом дойде пролетта, за теб възкръсва
в прегръдката на двете ми ръце.
Не смея, скъпа, да ти го откъсна,
защото то е моето сърце.

РУСА
О, небеса! Наистина си руса –
като мистерията в моя стих!
Когато медовината ти вкусих,
безумие за гибел аз отпих.

Подмамван, в хищни бързеи пропадах,
но оцелявах сто пъти подред.
И ето ме – доплувах за награда –
да ме удавиш в ручейче от мед!