Проф.Развигор Дърленски:“Привличането на млади хора в науката е от първостепенна важност за мен“

Ректорът на Тракийски университет, проф. д-р Добри Ярков връчи лично официалния диплом за академична длъжност „професор“ на д-р Развигор Дърленски, преподавател в Медицински факултет на Тракийски университет. Освен изтъкнат член на академичната общност и виден специалист по кожни и венерически болести, проф. Дърленски е и участник в Българска Антарктическа експедиция, като чрез него старозагорската алма-матер „стъпи“ на остров Ливингстън.

Разговаряме с проф. Дърленски за житейския му път, за приключението „Антарктида“ и бъдещите му планове.

Проф. Дърленски, споделете повече за себе си и за това как избрахте Тракийски университет?

Роден съм в Добрич и всъщност съм трето поколение дерматолог, като и дядо ми и баща ми са, Бог да ги прости, били такива. Присъединих се към академичното семейство на Тракийски университет през 2014 година, когато ръководителят на нашата секция по дерматовенерология в Медицинския факултет ми предложи място след като взех специалност по дерматология и буквално защитих своята дисертация. Немалко хора смятаха, че след като се хабилитирам, ще изкарам една-две години в Стара Загора и ще си тръгна. Но ето – вече близо 10 години съм част от Тракийски университет. И вярвайте ми, изключително съм горд да бъда член на преподавателския и въобще на интелектуалният състав и на капацитета на този университет! За моя огромна радост от тази година вече с гордост, но и с отговорност, нося на плещите си титлата „професор“ именно в Тракийски университет – Стара Загора!“

Разкажете повече за своето участие в Българската експедиция на Антарктида?

Моето включване в тридесетата българска антарктическа експедиция бе свързано с научно-следователските проекции върху кожата и физиологичните изменения при престоя на доброволци в Антарктида. Основоположник на подобен тип изследвания в нашата страна, а и в световен мащаб бих казал, е проф. Николай Цанков, моят първи учител в дерматологията. Благодарение на няколко поредни научни проекта, вече редица български дерматолози, между които моя милост, доц. Иван Богданов и разбира се самия проф. Цанков, изследваме различни параметри на кожата и как те се променят под действието на престоя в Антарктида. Знаете, там климатът е уникален, няма замърсяване, едновременно с това е по-интензивна ултравиолетовата радиация. Ето защо и кожата е органът, който най-чувствително реагира на тези различни ежедневни условия от околната среда, при които живеят хората там. Обект на нашите изследвания тогава бе кожният микробиом и как той се адаптира при пребиването в Антарктида. За тези, които са далеч от темата споделям, че върху човешката кожа живеят около 1 – 1,4 кг бактерии. Това са бактерии, които не предизвикват болести, кожата не е стерилна, затова и постоянното използване на сапуни, дезинфектанти, мокри кърпички не е нещо, което ние дерматолозите препоръчваме. В момента резултатите вече са налични, предстои подготовка на поредната публикация и много се надявам тя да бъде приета със същия интерес, както и предишните ни проучвания върху кожата в Антарктида.

Вече официално сте професор. Какви са Вашите приоритети и планове за развитие?

На първо място, като професор и учен, освен преподавателската дейност, за мен винаги най-голям интерес е представлявала научно-изследователската дейност. И в момента в нашата секция текат няколко научни проекта, както и международни сътрудничества. С оглед на това привличането и стимулирането на младите хора да участват активно, да събудим този хъс, това желание за научна кариера, за това да станат изследователи, е от първостепенна важност за мен. Смятам, че с оглед на многото проекти, които Тракийския университет осъществява през последните години, има шанс за развитие на науката и като цяло съм оптимист за повишаване на наукометричните показатели във всички факултети. Разбира се, наред с това, нашата професия е лекарска и затова ежедневната грижа за пациентите, е също важен приоритет за всички нас, дерматовенерологите.

Какво бихте пожелали на Вашите студенти?

На моите възпитаници първо бих им пожелал да се занимават с дерматологични проблеми на пациентите, а не със спринцовки, пълни с хиалуронова киселина. Защото тази тревожна тенденция се наблюдава все по-често сред младите хора, които специализират дерматовенерология. Те не се интересуват от болните хора от кожни болести, а всички искат да правят филъри и ботокс, защото там са „големите пари“. Но истината е, че всеки от нас, когато е полагал Хипократовата клетва, дори още по-рано – когато в него се е зародило желанието да учи медицина – е тръгнал в тази посока с желанието да помага на болни хора. Не на последно място ги призовавам да бъдат любопитни, защото любопитството движи научно-изследователските открития.

В тази връзка бих се обърнал към всички колеги-изследователи в нашия университет – нека продължим да намерим пресечни точки, така че нашите кандидатури за научно-изследователски проекти да бъдат интердисциплинарни, темите, по които работим, да бъдат не само интересни, но и полезни за развитието на науката и обществото.