Есен в Стара Загора

Кое ти е старото, Стара Загора?

Липите златеят, отлитат ята,

Под нови покриви – млади хора,

Във млади пъпки – нови листа.

 

Кое ти е старото, Стара Загора?

Навярно е стара, прастара пръстта –

Открай докрай наплодила простора

С нови пътища и млади жита.

 

Кое ти е старото, стари мой граде?

В късната есен и късния здрач

Над нови стихове – поети млади

И първескини над първия плач.

 

Кое ти е старото, изгора – Загора?

По Аязмото старо – млада гора.

Дори не старее на палача позора,

И огънят, в който жива горя.

 

Берое, Августа Траяна, Ески Заара –

Помни ли слънцето откога те грей?

Едничка твоята хубост е стара,

Но има ли хубост, която старей!

Анастас Стоянов