МКТФ „Пиеро“:“Хотел“- една сюрреалистична картина

Ето, че преполовихме наситената програма на Международния куклено-театрален фестивал за възрастни „Пиеро“ с още един вълнуващ спектакъл. Излязох от салона на кукления театър с усещането, че в продължение на час гледах картини от художниците сюрреалисти Пол Делво и Салвадор Дали. Дебютният спектакъл „Хотел“ на Любомир Желев в ролята на режисьор е истинска наслада за сетивата на зрителя, съчетавайки в себе си интересна история с любопитни образи, умело водене на кукли и ярки актьорски изпълнения под звуците на нежна музика.

Още с влизането в салона на сцената се забелязва фигура на мъж, който държи куфар в ръцете си. Макар и с черен костюм, скрил очите си под бомбето, той се отличава на фона на мрачното и неприветливо сценично пространство зад него. Последва романтична мелодия, под чиито звуци преминава жена, в красива рокля от пера на паун. Лицето ѝ е скрито зад разперен чадър. Тази сцена ни пренася по-скоро в атмосферата на някой будоар от времето преди Втората световна война. Това противопоставяне на неприветливото пространство пред зрителя и настроението, и асоциациите, които носи музиката, до голяма степен са олицетворение на онзи напрягащ действието елемент, който предизвиква персонажите да се лутат в своите емоции. Между това, което са и това, което си представят или искат да им се случи. Подобни чувства могат да последват дори само от един случаен поглед, докато крачиш към хотела си. Или всичко това може би е просто сън?

Историята в „Хотел“ ни представя три персонажа – Мъжът, Жената и Пиколото, изиграни от актьорите Любомир Желев, Биляна Райнова и Анна-Валерия Гостанян. Сюжетът до тук е доста познат – Мъжът се влюбва в Жената от пръв поглед, но, разбира се, има трети персонаж, който се явява антагонист. След като Мъжът се настанява в хотела си за престой, внезапно започват да се случват необясними случки. Следва поредица от сюрреалистични сцени, които си играят както с въображението на главния персонаж, така и с това на зрителите – Мъжът вижда в отражението на огледалото Жената, но след като изчезва нейният образ изниква огромна жаба; в мивката се натъква на главата на Пиколото; от прозорците се вижда риба с големи размери, която преминава отвън.

Искам да обърна специално внимание на изграждането на персонажите. В спектакъла не се произнася нито една дума, а актьорите общуват помежду си чрез езика на тялото, проявен като танц, жест или физическо действие и взаимодействат със сценичния реквизит като продължение на самите тях. Диалогът между актьорите може да се „прочете“, дори и само на физическо ниво, през положенията на телата и движенията им. Изпълненията на тримата актьори са толкова ярки сами по себе си, но и в същото време сякаш са завързани един за друг с ластик. Те са изградили собствена система, по която стремглаво се блъскат импулсите, предизвикани от опъването на ластика от едната или другата страна в срещите помежду им.

Екипът на спектакъла успява да пресъздаде професионално и със замах идеите за една не така позната и развита форма на куклен театър у нас. Сигурна съм, че „Хотел“ ще продължава да радва и впечатлява зрителите си, и, надявам се, да бъде вдъхновение за все повече артисти да експериментират.

От Жаклин Добрева