Актрисата Ванина Йорданова:“Човешките усилия винаги имат смисъл”

Oще от пръв поглед Ванина Йорданова излъчва финес, изящество и изтънченост, както на сцената, така и в живота.

При разговори с нея се усеща зрялост, нетипична за възрастта ѝ.

Родена е във Варна и морето е една от големите й любови. Учила е класически балет в Национално училище по изкуствата „Добри Христов”. Дебютира на сцената на Варненската опера в балета “Жизел”. Това не е достатъчно за нея и тя решава да продължи обучението си в НАТФИЗ Проф.Кръстьо Сарафов“.

Старозагорският драматичен театър е първата ѝ професионална сцена. В началото на лятото миналата година директорът на театъра Светла Тодорова забелязва Ванина на студентски театрален фестивал в Хасково. Това се оказва достатъчно и малко по-късно ръководителят на ДТ „Гео Милев“ предлага договор на талантливата млада актриса.

Ванина признава, че е силно повлияна от брат си, театралния режисьор Николай Йорданов, който е познат на старозагорската публика от спектакъла „М.М.Е. кой пръв започна” на известния македонски драматург Деян Дуковски.

Ванина Йорданова е един от анонимните пътници във влака , пътуващ за никъде в постановката „Българският модел”, който Драматичен театър „Гео Милев” ще представи на 29 септември в „Нощта на изкуствата”.

Между две репетиции тя намери време, за да отговори на въпросите:

Защо една професионална балерина избира актьорската професия ?

Имах нужда да разширя мирогледа си. Балетът винаги ще има място в сърцето ми. Научил ме е, както на професионална хигиена, така и на желязна дисциплина в работата. Но нещо сякаш не ми достигаше. Много спонтанно реших да кандидатствам в НАТФИЗ, подготвих се за две седмици. Никога не бях ходила по школи и по кръжоци. Брат ми, който учеше режисура за драматичен театър в НАТФИЗ ми помогна, както и наш много добър приятел, който е актьор. Изпитът беше най-голямата излагация в живота ми, но въпреки това ме приеха. Признавам, че се чудих дали да се запиша, но накрая реших, че след като съм избрана, означава, че имам качества и обучението ми има смисъл. Попаднах в класа на проф. Снежина Танковска. Заедно с нейните асистенти Боян Арсов и Тея Сугарева. Тя ни оформи, като мислещи и анализиращи хора и актьори. Никога няма да забравя какво ни казваше по време на репетиции:“Човешките усилия винаги имат смисъл”. И аз си го повтарям всеки път, когато се сблъскам с някоя трудност. Независимо дали на сцената или в живота.

Колко роли изигра на старозагорска сцена за една година ?

Първото представление, в което влязох беше по заместване. „Сън в лятна нощ” под режисурата на Елена Панайотова. В него играя ролята на Хермия.
След него започнах репетиции на „М.М.Е. кой пръв започна” на режисьора Николай Йорданов. За първи път се сблъсках професионално с брат ми. Тъй като всички в екипа, бяхме своего рода дебютанти, процесът беше много по-различен от всичко, което сме правили досега.
След „М.М.Е. Кой започна пръв”влязох в „Суматоха” и в ‘’Полет над кукувиче гнездо” отново по заместване.
В момента може да ме видите в по–новите ни заглавия – „Ние врабчетата” и „Българският модел”.
Започнах репетиции на „Хаос” с режисьор Петър Денчев.

Как се чувстваш на репетиции с Петър Денчев ?

Имала съм възможността да работя с него в НАТФИЗ по представлението “Емилия Галоти”. Той е режисьор с много модерно мислене. Умее да дава ясни и конкретни задачи на екипа си и въпреки това да поддържа атмосфера на свобода, която те стимулира да изразяваш собствено мнение.

Как виждаш себе си ? Като драматична или комедийна актриса?

Не бих искала да се поставям в такива рамки. Всяка роля, независимо дали е комедийна или драматична, носи възможност за опит. В крайна сметка професията на актьора изисква от него способността да се превъплъщава в много и различни персонажи.

Определят те като ‘’красиво момиче’’, това ли ще бъде твоето основно амплоа?

Със сигурност бягам от това да бъда просто „красива актриса”. Смятам, че професията с която съм се захванала изисква да изоставиш всякаква суета. Най-интересни са ролите, които ти позволяват да бъдеш “грозен” и да работиш отвъд рамките на физическите си качества. В крайна сметка, един актьор не е картина, а отражение на действителността, а тя понякога е грозна.

През последната година в ДТ „Гео Милев” бяха поставени няколко много модерни постановки, с много танци и движение . Чувстваш ли се готова за участие в динамични сюжети на сцената?

Един актьор не трябва никога да занемарява тялото си. Проф. Снежина Танковска ни учеше, че театърът е едно изключително живо изкуство, което постоянно се мени и постоянно е в движение. Казваше ни, че актьорите трябва да имаме развита двигателна и музикална култура. Работата върху текста не е достатъчна. Днес световният театър бяга от статичните сцени и сюжетите на столчета.

Лесно или трудно изучаваш една роля ?

Това е процес. И като всеки процес се случва поетапно. Един е процесът в театъра, а съвсем друг в киното. Лично на мен първият ми е много по-любопитен. От първото прочитане на текста, до първата репетиция на маса, чак до първия сблъсък с публиката, градиш един персонаж, който остава да диша и живее в теб, много след като завесата се е спуснала. Изисква се голяма отдаденост да му създадеш подходящия подслон.

Излизаш ли лесно от роля, ако за един ден участваш в две постановки ?

Това изисква не малко ментална гимнастика, но с времето и опита ставам все по-добра в това да разграничавам персонажите си, както един от друг, така и от себе си. Иначе съвсем ще полудея.

Подкрепяш ли европейската практика, преди представлението публиката да се запознава със сюжета, от драматург, режисьор?

За мен публиката се запознава с драматурга и режисьора през текста и представлението. Това е най-чистата форма на комуникация, която съществува само в изкуството. Въпреки това ние имахме възможност миналия сезон за подобни срещи, които бяха любопитни и за нас актьорите, и за публиката. Това подхранва в младите, а и в не толкова младите хора, някаква по-интимна връзка с играещия. Явява се възможността да го видиш извън „образа“ му на сцена. Освен това винаги е интересно, когато се случи някаква дискусия относно видяното и изпитаното.

За какви роли мечтаеш ?

Роли, които да ме предизвикват като актриса. Независимо дали идват от страниците на съвременни автори или класически. В момента Иван Верипаев ми е изключително интересен, като драматург.

Какво те зарежда ?

Любимите ми хора.

Спасителните ти места ?

Театърът.

Коя е последната книга, която прочете това лято ?

„Спомен за моите тъжни проститутки” на Маркес, който е един от най-любимите ми автори.

Случва ли ти се една страница да я прочетеш още веднъж и още веднъж ?

Със сигурност. Едно от дипломните ми представления в НАТФИЗ беше „Бесове” на Достоевски. Този роман съм го прочела три пъти. Често прочиташ 30 страници, осмисляш и отново ги препрочиташ.

Като актриса какъв финал предпочиташ – песимистичен или оптимистичен?

Зависи от предисторията.

Въпросите постави Румяна Лечева