Кметът на Стара Загора Живко Тодоров пред Долап.бг:“Голямото ми удовлетворение е, че съм оставил нещо след себе си!“

Кабинетът на Живко Тодоров, кмет на Община Стара Загора. Ранен следобед и кметът е точен за интервюто ни. Не е чел въпросите, които му изпратихме. „Не държа да ги зная предварително. Така е по-интересно.” В кабинета му има усещане за младост и непринуденост. Един буркан с пчелен мед на масата, която е претрупана с документи. Телефон и слушалки – типично за млад човек.

Човекът насреща е бил на 30 години /колкото дъщеря ми сега! – бел.на Уляна Кьосева/ , когато е станал кмет. Дързостта е типична за ранната младост. Сега е по-различен, по-смирен сякаш, „прибран в размера си”, осъзнат.

Честит 42-ри рожден ден с това интервю и честито високо отличие „Кмет на годината за мандат 2019 – 2023 г.“. Благодарим, Живко Тодоров! По традиция ние от Долап.бг разговаряме с градоначалника преди рождения му ден и му задаваме главно лични въпроси. Не търсим сензации и затова намираме лесно тона на смислен и доброжелателен разговор.

Г-н Тодоров, какви бяха мечтите и намеренията Ви преди 12 години? Кои успяхте да реализирате? С кое от всичко съградено и постигнато се гордеете най-много?

Големи бяха мечтите ми за Стара Загора, защото всеки който се кандидатира за този пост трябва достатъчно добре да разбира, че Стара Загора е много важен град в България – не само като стратегическо положение, намира се в центъра на страната ни, но и като ресурс от хора, като история, традиции, дух. Още с полагането на първия камък за възстановяването на града след Освобождението, плановете за града ни са били изключително смели – той да придобие модерен, европейски облик. Плановете ми бяха да надградя всичко това, което има Стара Загора като дадености, да ги развия и да наваксаме изоставането в годините, заради това че нямаше достатъчно средства. Всички кметове преди мен след 1989 г. работеха в много по-различни условия – години на преход, постоянна промяна на нормативната уредба, недостатъчно финансиране. Говорил съм с всички тях, винаги е трябвало да избират между даден приоритет. Но всеки от тях си е имал собствена задача и не им е оставало време на планират дългосрочно, защото времената са били прекалено размирни.

Поех управлението на града в ситуация, в която Европа ни дава средства и трябва да работим максимално чисто, да имаме добри проекти, да ги приоритизираме така, че да бъдат в най-важните направления на града и да бъдат изпълнени успешно, така че всички да усетим ефекта от тях.

Трудно ми е да отлича най-добрите от тези проекти, защото има много добри. В екологията – ликвидирането на старото сметище, един от безспорните успехи, изграждането на регионално съоръжение за управление на отпадъците. Другото е дружеството, което създадохме за автобусни и тролейбусни превози с нови автобуси и тролеи. Продължавам с новия парк „Артилерийски”, който е голямо богатство за града. Запазването на Парк „Бедечка”, водоснабдяването и канализацията в много квартали, подобряването на инфраструктурата, нови паркоместа, въвеждане на по-голяма Зелена зона, електронни услуги в управлението…много мога да изброявам. Старозагорци като граждани трябва да бъдат с по-голямо самочувствие, защото имаме много, какво да покажем.

Вие сте екипен играч. Но и сякаш доста великодушен към хората от екипа си?

Прави сте. Времената бяха такива, че трябваше да се стараем понякога да подминаваме дребните камъчета по пътя, за да може да постигнем голямата цел. Не всичко е било перфектно. Дойде времето, в което трябва да се вгледаме точно в дребните детайли, които са ни пречели да бъдем на необходимото ниво. Затова моят бъдещ поглед към Стара Загора е точно в тази посока – да се взрем в детайлите.

Коя е най-тежката Ви битка през изминалите 12 години? За какво най-много сте „късали“ нерви? Да познаем ли, че е този огромен В и К проект, който се изпълнява в момента в града?

Да, определено. И ще ви кажа защо Общината беше в много „интересна” позиция. Ние хем сме „домакин” на това, което се случва /по закон нямаме право да управляваме процеса/. Наложи се да влезем като външен играч в този процес. От една страна, нямаме право да го управляваме, но хората искат това от нас. Получи ни се едва в края, когато вече започват да приключват нещата и когато се завършва проектът. Най-големият проблем за реализацията е времето. Вместо да бъде изпълнен за три години, което бе реалното, той се наложи да бъде изпълнен за една година, в края на септември. Когато от В и К ми сервираха това миналата година, усещах че съм в много неприятна позиция. Може би за първи път, откакто съм кмет, се опитвах да намеря варианти, за да излезем с по-малко щети от тази ситуация, защото знаех, че щети ще има – за имиджа на Общината, на ВиК, за инфраструктурата в града и хората ще понасят прахоляка, разбити автомобили…Нямахме избор. Другият вариант бе да откажем този проект, но това нямаше да бъде добре за Стара Загора. Поехме негатива, но съзнавам, че и на моите предшественици не им е било лесно. На проф. Яблански също не му е било приятно, когато беше кмет и се реализираха ремонти по подземната инфраструктура – да чува непрекъснато негативни коментари. Тогава бях ученик в ГПЧЕ”Ромен Ролан” и ходех по разкопаната главна улица на училище

Много рано се нагърбихте с тази тежка задача да сте кмет на един голям и претенциозен град. Имате ли понякога носталгия, че младостта Ви минава в тази прекалено голяма отговорност?

Не. Замислял съм на това. Но съм човек, който винаги следва целите си и иска да осмисли ежедневието си. Не съм от тези, които могат да не правят нищо или целта им е да дойде моментът, в който ще се пенсионират и вече няма да имат ангажименти. Напротив! Аз съм винаги много активен като човек и винаги си намирам този „афродизиак” в реализацията си, който ме кара да се чувствам жив. Не съжалявам в никакъв случай, напротив. Радвам се, че съм бил полезен за града си. Много хора сигурно ще кажат, че не съм бил, но това е рискът да носиш обществената кауза на плещите си. Трудно е някой да се постави в обувките на кмета, да разбере, че трябва да се вземат и трудни решения, че не винаги всичко зависи от него да се направи така, както се иска. Тези 12 години за мен не са загубени, не съжалявам в никакъв случай за тях. Ако трябва да се върна обратно назад и да мина по същия път, ще го направя. Защото голямото ми удовлетворение е, че съм оставил нещо след себе си.

Успявате ли да опазите вътрешния си живот без намеси отвън, да запазите приятелите си, хората, на които най-много държите или с някои се разделихте по пътя?

Гледал съм интервюта на много политици, които казват че нямат приятели, когато става въпрос за политика. Винаги това ми е правило лошо впечатление. Като стане политик, един човек не бива да губи човешкото в себе си. Аз съм като всички хора – имам си хобита, имам си приятели, имам човек до себе си. Не искам да излизам от зоната си на комфорт и в името на политиката да жертвам личния си живот. Да, жертва се лично време. Да, жертва се /донякъде/ показност – не можеш да обикаляш заведения например. На заведения почти не ходя, в последните години мога да изброя на пръстите на ръката си, но не ми липсва. Особено след 30-тте си години човек започва да мисли, как да запълни живота си с повече съдържание. И количеството контакти и приятели намалява за сметка на качеството. Старая се да бъда близо до приятелите си от детството, да им отделям достатъчно внимание, да уважавам всеки един от тях, да не се отдалечавам от това, което съм като човек. Може би съм добър в това. Професионалист съм, когато дойда на работа и в Общината съм в определена роля – кмета на Стара Загора, който трябва да бъде на необходимото ниво, да изглежда по определен начин. Нямам право да се оплаквам, да съм на пресконференция и да не се усмихвам или да не давам кураж на хората. Например по време на КОВИД ако един кмет излезе и покаже слабост, той не е добър ръководител на града. А в личния си живот имам право на своите емоции, мога да се прибера в къщи и да се чувствам потиснат или щастлив от това, което правя. Чувствал съм по много от двете. Но не съжалявам за нищо.

В общуването си се срещате с хиляди хора, разпознавате ли чистата енергия, как се справяте с хората с лоша енергия?

Това е много интересен въпрос. Да, във времето се научих да усещам хората много повече и разбрах, че това е въпрос на опит – контактът с хората. Първоначално съм нямал такова усещане. Сега дори в приемния си ден, когато един непознат човек влезе в кабинета инстинктивно усещам неговата енергия в каква насоченост е – дали по-скоро е негативна или положителна. Започнах да усещам енергията на всеки един човек и да познавам, каква е нагласата му към мен. Дори на улицата, разминавайки се с хората, мога да усетя какво мислят за мен.

Много сте чувствителен към критиката, тя по-често е критикарстване. Учите ли се да преодолявате това, как?

Претърпях еволюция в това отношение. В началото не можех да приема критиката, особено несправедливата. Когато се кандидатирах за кмет през 2011 г. може би 90% от хората в града не ме познаваха. Спомням си, че в сайта на Радио Дарик имаше коментари на хора под всяка новина. Под статията за моята кандидатура имаше много коментари и като прочетох всичко за себе си, не можех да повярвам. Не можех да си обясня, защо тези хора пишат тези неща?! За мен са се пускали всякакви слухове – че съм гей, женкар, крадец….всичко, което може да се изреди в палитрата на епитетите. В началото страшно много се палех от това, но в последствие разбрах, че всеки който е на обществена длъжност, понася в работата си и позитиви, и негативи. Просто хората сме такива – обичаме да лепим етикети предварително. В края на своята 12-та година като кмет съм „претръпнал” изцяло за критикарстването. Глупаво е сам да бичуваш себе си и да се самообвиняваш за неща, които са извън твоята орбита.

Доверявате ли се на някого в личен план, имате ли човек за опора и съвет ?

Да, човекът за опора и съвет винаги е бил баща ми, за което му благодаря! Когато съм се чувствал изгубен или слаб /всеки от нас има такива моменти/, съм се обръщал към него. Той е много прагматичен и много разумен човек и винаги е успявал по такъв начин да ми обясни нещата, че да се чувствам по-спокоен от това, което правя. Прави го и до ден днешен, много съм му благодарен, да е жив и здрав.

Чували сме, че сте киноман. Напоследък Холивуд не ни вдъхновява много филмово. Кои са любимите Ви филми?

Изключително съм разочарован от киното на Холивуд! Както и от „масовата” музика в последно време – превърнали са се във fast food /бърза храна/, привкус на хамбургерите на Мак Доналдс, от които след това те боли стомах. Затова започнах да гледам европейски филми и преоткрих европейското кино. За мен френското кино, испанското са на много високо ниво, италианците също правят много добри филми и скандинавските държави също. В тях ценностите и по непринудената игра присъстват, докато американските филми са със страшно много ефекти, много блясък, с огромни бюджети, но липсва тази непринуденост и реално пресъздаване на живота. Човек, за да усети повече себе си в киното, да види там своята проекция, то трябва да бъде достатъчно близо до живота. Не съм фен на измислиците. Гледал съм много хубави филми напоследък, аз обичам заплетените сюжети. Последният, който гледах бе испански „Невидимият гост”, страхотен филм, препоръчвам го!

Обичате да сте повече сред спортисти, а хората на изкуството и културата също много искат да сте по-често сред тях?

Да. С нетърпение чакам Драматичния театър да бъде ремонтиран, за да отида и там. Честно казано единствената причина е това, че когато се прибера вечер, съм доста изморен от срещи и така нататък – всеки, който се занимава с обществена работа ще ме разбере. След 18 часа обичам да имам моменти на уединение и да не съм сред хора. Ако сте забелязали, съм почти навсякъде, когато събитията са през деня. Но вечер наистина се чувствам много уморен от комуникацията с хора – на ден се срещам може би с над 50 души външни, изключвам тези от администрацията. За да мога да съхраня себе си и да бъда по-концентриран на следващия ден гледам да имам време да изляза да се разходя някъде сред природата, обичам да правя походи, да се движа, да си сложа слушалките и да си пусна музика…

Как започва денят Ви сутрин? Откъде се информирате за актуалните новини?

Много лош навик започнах да имам през последните години. Винаги се чудех, като бях малък на родителите ми, как още рано сутрин са пуснали телевизора, за да чуят новините. А усетих, че съм придобил същият навик. Ставам сутрин към 6-6,30 ч. и веднага пускам да гледам сутрешния блок. И като че ли съм се вманиачил да съм всеки ден информиран и усещам това, как човек става зависим от информацията на медиите, което не е много хубаво. Вчера бях на „Шоуто на Рачков” – той каза накрая „Животът е навън, не в телевизора. Ще се постарая в свободното си време да не гледам толкова телевизия, а да прекарвам повече време навън. Това е, което си пожелавам.

Имате ли време да отваряте нашия сайт Долап.бг? За нас е особено важно Вашата оценка.

Да, чета Долап.бг непрекъснато и ви поздравявам . Направили сте сайт, от който лъха позитивизъм. Малко са нещата, които в днешно време могат да дадат кураж на човек. Новините започват с убийства, катастрофи, увеличаване на цени – като че ли само негативизъм струи от новините по телевизията. Това създава негативни очаквания в хората. Докато вие като медия разбирате много ясно, че вашата роля е не само да информирате хората, но се опитвате да събудите нагласи в тях , които са положителни и това ми харесва. Надявам се и националните медии да вземат пример от вас. Те в надпреварата помежду си кой да вземе по-голям рейтинг, кой ще вземе по-скандално интервю и ще съобщи първи новината, което е наистина много жално в днешно време. Дори гледах репортаж за детето, убито в София на пешеходна пътека и как репортерите навират микрофоните си в лицето на майката на детето и искат тя да коментира. Какво може да коментира тази жена в една такава огромна лична трагедия? Много е грозно. Аз се отдръпвам от подобен тип новини, защото не ни водят към нищо хубаво.

Желаем Ви прекрасен рожден ден! Желаем Ви живот и здраве, нови хоризонти, верни приятели и съмишленици, лично и семейно щастие! Гордеем се, че сте наш кмет!

Екип на Долап.бг – Уляна Кьосева, Росица Ранчева