„Българският модел“ откри новия творчески сезон на ДТ „Гео Милев“
На 11 септември 2023 г. в Културен център Стара Загора , трупата на Драматичен театър „Гео Милев“ представи премира (на закрито) на спектакъла „Българският модел” по текст на Станислав Стратиев. Сценичният вариант е на Борислав Чакринов, Младен Младенов и Невена Митева.
Постановъчният екип е в състав Невена Митева -режисьор, сценография и костюми – Величка Джамбазова, музика – Евгени Господинов, хореограф Петя Цветкова , асистент – режисьор – Анна Смилкова.
Ролите изпълняват артистите Илчо Димитров, Иван Калошев, Борче Манев, Жоро Райчев, Ивелин Керанов и Красимир Ненков, Георги Ножделов, Цветомир Черкезов и Георги Георгиев, Борислав Веженов, Тони Тончева, Елена Азалова, Миленка Сотирова, Ванина Йорданова, Мария Енева и Гергана Господинова. Александър Тодоров – свири на кавал.
Сюжетите, създадени преди близо три десетилетия, са претворени на сцената извън обичайните очаквания на публиката за главни действащи лица, за конфликтни ситуации, за класически триъгълници – той -тя тя или тя-тя -той… Героите дори нямат имена. Те всички са обхванати от лудостта да заминат за обетованата Канада, „за да й измият чиниите“.
По външен вид, мераклиите са почти от всички социални групи -разбира се най-много интелигенти с претенции. Неистовото им желание да напуснат България така ги е зомбирало, че те са готови абсолютно на всичко, само и само да се махнат от родината си. Най- напред са разбира се на Терминал 2, който обаче е затворен за тях. После избират да пътуват с влак, но той не спира на „Чирпанската гара“. Нямат късмет да се качат на параход, а не виждат хепи енд, ако тръгнат пешом. От ужасната ситуация, в която са попаднали ги извежда един находчив мургавелко, който ги подканя по-скоро за изчезнат и да напуснат завинаги страната му. Чистачът им продава самолета си, макар и без части, които предварително са откраднати и продадени…
В това хем смешно, хем тъжно лутане, стават ясни мотивите на повечето от тях защо искат да емигрират и то точно в Канада:Ако сме дали нещо на света — това е българският модел. Той е — както Хеопсовата пирамида или Вавилонската кула — нашият принос в съкровищницата на човечеството. „Казано сложно — това е състояние на духа. Определен начин на мислене. Тип душевност. Казано просто — обратното на всичко.
Колумб тръгва за Индия и открива Америка. Ние тръгваме за Америка и стигаме в Индия. Все откриваме Америка и все се оказва, че сме открили Индия.
Навсякъде по света в приказката на Андерсен кралят е гол. У нас се получи обратното — кралят е облечен, а народът е гол. И гладен. И безработен.
Навсякъде по света считат лудите за свестни, но болни хора. У нас свестните считат за луди. Още от времето на Ботев.
Навсякъде по света дупките са предимно в сиренето. У нас те са на ръководни места.
Там, когато стреляш по някого, той умира. Тук, дори когато стреляш по друг, умира Алеко Константинов.
Там са велики народите. Тук — Народното събрание.
Там от великото до смешното има само една крачка. Тук няма никаква разлика.
При тях са свободни хората, а при нас — цените.
Българският модел е по-лош от Бермудския триъгълник. В Бермудския триъгълник нещата просто изчезват. И знаеш, че ги няма. При българския модел ги има, но не са те. И не знаеш какво е.
Нарича се бензиностанция, но нито има бензин, нито ти сменят маслото, нито проверяват гумите, нито мият стъклата.
Знаеш само, че е най-високото на Балканите. Или най-широкото.
Според този модел българските джуджета са най-ниските в света, а българските мъже — най-мъжествените.
Българският модел е, когато мълчанието е злато, а преклонената главичка остра сабя не сече и по-добре яйце днес отколкото кокошка утре, защото кроткото агне от две майки суче.
И когато отвличаме останките на Чарли Чаплин за откуп…
При българския модел селяните идват в града, за да купуват мляко, а гражданите отиват на село, за да прибират реколтата.
Българският модел е велосипед без педали, но с десет кормила.
И когато заводите произвеждат художествена самодейност.
Българският модел е продупчена и завързана с конец стотинка. За да се возим безплатно в асансьор и да говорим безплатно по телефон.
При българския модел няма девета дупка на кавала. Тя не е пробита. Пробита е направо десетата.
Българският модел е не аз да съм добре, а ти да си зле.
Българският модел е неунищожаем.
Режисьорът Невена Митева намира любопитен контрапункт на лудналите по Канада: Едно момче, което свири на кавал, един „безумец“, който рецитира стихове на Христо Ботев и един ром, който иска всички да заминат, за да оправят с останалите събратя страната си.
Накрая на една млада жена й писва и „изригва“:Ще спрем ли най-накрая да мрънкаме, да завиждаме, да злословим, за да си оправим страната..?
Краят остава за Вас, уважаеми читателю.
Възхитителна е играта и отдадеността на младите артисти в трупата на театъра. Всички те, макар и да изграждат групов образ, с поведение, жест, насмешка, „запъване“ при говора и пр., създават и свои характеристики.
Зад смешната фасада, стоят големите проблеми на българите, преди всичко от народопсихологията ни – да те натопя, да те измамя, да те злепоставя, водещото начало да е води алчността, ценностната ти система да бъде сведена само до материалното, както и непрекъснато мрънкане, недоволство, даване на акъл и какво ли още не, с което се сблъскваме всеки ден…
Струва си да гледате „Българският модел“, който отново ще бъде представен на 29 септември 2023 г. След спектакъла дълго време ще си задавате безброй въпроси: Наистина ли дотам сме я докарали? Всички ли сме безродници? Ако само мрънкаме, оплакваме се и злорадстваме докъде ще я докараме? Наистина ли и аз участвам в този тъжен водевил, в какъвто сме превърнали Отечеството си..?
Росица Ранчева
