Колекционерът Снежана Маринова:“Снимките и картичките, които събирам, са частици, които допълват историята на моята Стара Загора“
Госпожо Маринова, представете моля на нашите читатели, откритата на 15 септември 2023 г.,Ваша фотоизложба „ Стара Загора –градът и хората в кадър“.
Изложбата включва картички и снимки от моята колекция с няколко допълнения на копия на вестници от фондовете на двете големи старозагорски библиотеки „Захарий Княжески“ и „Родина“ – за допълнение на темата и по-голямо разнообразие.
Ако трябва да търсим формални поводи за откриване на изложбата това, е предстоящия празник на Стара Загора -5 октомври. Освен това месеците септември, октомври и ноември са обявените за Дни на европейското наследство. Темата тази година е „Живо наследство“. А какво по-живо наследство има от спомените и родовите истории, при това запечатани на снимки и картички, т.е. оставили следа в историята на моя роден град Стара Загора.
Много доволна съм, че част от тези истории, които разказахме и написахме и в книгата „Мозайка от миналото на Стара Загора“ , и във ФБ групата „Наш‘та Заара нийде я няма“ станаха основа за туристическите обиколни на града през уикендите, които организира Туристическия ни и информационен център. Колегите ме помолиха, дадох им материали и по този начин усилията ни достигат до по-голям кръг от хора и изпълняват предназначението си.
Снимките и картичките Ви как са подредени в експозицията? Каква е философията Ви?
Много трудно можеше изложбата да бъде организирана по само един признак, защото първо снимките и картичките ми са много – стотици. От тях трябваше да се изберат толкова, колкото могат да се поместят на тези 30 табла. Философията ми идва и от заглавието – да покажа град Стара Загора и главно старозагорци как са изглеждали назад през годините. Разбира се, това не може да бъде изчерпателно и пълно представяне, но все пак се добива някаква представа
Кои са най-старите експонирани снимки?
Най-старите ми снимки са от 1885 г. Картичките са от по-късно време. В началото на ХХ век започват в България да се печатат картички.
Снимките са от по-стари периоди. Обърнала съм внимание на такива известни фотографи в Стара Загора като Георги Кацаров, Тамисян, Петър Браборков…В изложбата съм включила и гърба на една снимка да се види и неговият знак, печатът му и точно името как се изписва.
Искам да обърнем внимание колко интелигентни, красиви и изискани са старозагорци. Даже съм отделила две табла специално за деца, две табла – за жената старозагорка. Добре позната е максимата:“В Стара Загора по-хубавото нещо от бира „Загорка“ е старозагорката“.
Две табла има за една много любима моя тема -сватбите. Те са наситени с много красиви и одухотворени младоженци. Училището и учениците също е много интересна тема. По приятно стечение на обстоятелствата, изложбата се открива на първия учебен ден – 15 септември 2023 г. и е свързана с началото на учебната година.
Правят впечатление също лицата, очите, излъчването на учителите и учениците, униформите които носят, тоалетите на учителките …Всичко това е впечатляващо и поучително.
Изложбата започва с един малък текст, който съм написала като приветствие към всички, които ще разгледат изложбата. Няма строга хронология. Старала съм се в таблата да има някакви подробности за дати, имена, сгради, събития…
Представям по-интересни познати и непознати сгради в Стара Загора. Започвам с общи снимки. Една от най-старите картички (двойна) издание на Иван Сливков е цялостна картина на града ни; на първите две големи училища, построени след Руско-турската война – Мъжката гимназия (сега Професионална гимназия по строителство, архитектура и геодезия “Лубор Байер“и Девическото училище (сега Второ основно училище „П.Р.Славейков“); Най-голямото Смесено училище „Гео Милев“, строено през 40-те години с много интересна история (сега ГПЧЕ „Ромен Ролан“); Тук са и познатите сгради на операта. Според мене много интересни са три снимки от периода след пожара през 1991 г., които показват как е изглеждала операта тогава. Посетителите на изложбата ще видят интересни единични снимки на няколко старозагорски къщи и детайли от тях. На една снимка, за която все още издирвам информация, за която от надписа се вижда „Болницата на братя Узунови“. Била е известна болница в първата половина на ХХ в.; Имало е рентген , но все още не мога да установя къде точно се е намирала. По странични пътища – реклами и други обяснения става ясно, че е някъде около улица „Кольо Ганчев“ над ул. „Христо Ботев“.
Отделила съм едно табло за Старозагорските минерални бани – много любимо място на старозагорци. Също така на парковете – на Градската градина и на Алана, на Аязмото.
За мене беше много интересно когато издирвах историите на няколко известни занаятчийски организации. Това е железарската работилница „Вулкан“ и железарската кооперация „Желязна ръка“. Много благодарна съм на наследниците на част от основателите на тези две работилници, защото ми подариха архива.
Искам да обърна внимание на факта, че в двете начални табла на експозицията , встрани долу вляво, има два QR– кода. Единият води към книгата ни с проф. д-р Светла Димитрова „Мозайка от миналото на Стара Загора“, където могат да се запознаят подробно с някои истории. Другият QR – код води към ФБ- групата „Наш‘та Заара нийде я няма“ , където също са представени подробности за някои от забележителните места на Стара Загора, личности, събития…
Коя е най- трудно придобитата снимка?
Не са една и две. Източниците на попълване на колекцията са различни. Понякога купувам от антиквари, или ми подаряват различни хора…Най-тъжно ми е, когато дойдат наследници и ми носят снимки с обяснението, че няма кой да ги съхрани, напред във времето, тъй като младите не проявяват интерес…Но това е семейна история!? Понякога ми става неудобно, че аз трябва да съхранявам семейната история на някоя фамилия. От друга страна така е по-добре, защото не рядко отиват в кофите за смет, както за съжаление често се случва…И от там съм изваждала снимки.
Убедена съм, че рано или късно тази колекция ще остане в Регионалната библиотека „Захарий Княжески“ , защото принадлежи на моята Стара Загора.
Имате ли най-ценна картичка или снимка?
Всички имат своята стойност. Тя не се измерва с парите, които съм дала за тях, за да ги притежавам. На мене ми са любопитни първо самите картички, а освен това – текстовете на гърба им , т.е. историята около картичките и снимките
Има много любопитни текстове. Много исках някои от тях да покажа, но просто мястото не позволява това. В един текст младеж поетично описва вероятно на любимата, как дъждът вали, на него му е тъжно, но той ще я дочака …Има много любопитни текстове, които хора, които не са старозагорци, но са били в този град по различни поводи, изпращат на близките си картичка, в която пишат колко е красива Стара Загора. Често се възхищават от хората на „Стъргалото“ (място за разходки на млади и стари по днешния бул. „Митрополит Методий Кусев ) и колко красиви са момичета. И младият (вероятно) господин пише на приятеля си :“Ако ти беше тук, сигурно щеше да си тръгнеш с някоя старозагорка!“
Вниманието ми спряха две снимки, които ми попаднаха в един антикварен сайт за картички и снимки и имаха текст на гърба . На едната снимка са гимназистка с по-малко момче, а на другата – само едно по-малко момиченце. Датата е около 1911-1912 г. – месец май. На гърба пише:Донка Илиева …по мъж Данчо Делчева. Тогава ми просветна, че това всъщност е съпругата на актьора Данчо Делчев, т. е. бабата на Данчо Делчев – собственика на „Акром“. Купих тези две снимки. Оказва се, че това са брат и сестра, а на другата снимка момиченцето е по-малката им сестричка. Обадих се на Данчо и го питах: Баба ти как се казва, има ли брат и сестра..? Поиска веднага да ги купи, но помолих да им се порадвам. Сложила съм в изложбата едната снимка, защото са много красиви деца, спретнати, одухотворени…
Откога започнахте да колекциониране картички и снимки на Стара Загора и старозагорци?
Любопитството ми вероятно е започнало от историите, които са ми разказвали моите дядо и баба. Баба ми от страна на баща ми, е бежанка от Тракия. Тя много интересно разказваше как всичко за изоставили и да хукнали за спасение към България, как са се крили сред телата на мъртвите…В бабината стая имаше маса с вълшебно за мене чекмедже, което тя периодично отваряше. Въпреки трудностите при бягството, тя беше запазила малко снимки.
Дядо и баба от страна на майка ми, също са ми разказвали истории за техния род. Те бяха запазили много повече снимки и разкази. Майка ми е имала още три сестри. Нейният дядо е бил народен представител по време на управлението на Стамболийски. Свирил е на цигулка… За съжаление тогава не съм записвала подробностите.
След години, когато започнах да се занимавам професионално , това изостри още повече любопитството ми.
Работата ми в Регионалната библиотека ми даде много благодатна почва за много контакти с различни хора. Професионалните ми задължения, особено в отдел „Краезнание“ , бяха точно такива – да събирам информация, за разнищвам истории и събития. Освен това, в библиотеката, цялата информация е в ръцете ми – всички източници и справочници. И ако човек иска да се занимава – е най-благоприятната среда.
През 2004 г. по повод 50-годишнината на Регионална библиотека „Захарий Княжески“ умувахме какъв оригинален подарък да изберем за гостите, които ще дойдат. Решихме това да бъдат копия на стари картички от Стара Загора. Обърнахме се към един от големите колекционери Балаш, който ни предостави колекцията си. Сканирахме я, направихме я във формат А4, рамкирахме отделните кадри и подаръците станаха много оригинални.
За мене колекционерството е много вълнуващо. Особено сега, когато съм в пенсия и имам повече свободно време. За мене това даже е и терапия. Никога не ми е скучно, никога не ми стига времето. Много често вечер до много късно разглеждам снимките и картичките и все откривам нещо ново и интересно в текстовете или в историите. Хубавото е, че ми се обаждат хора, които искат да ми разказват подробности. Имам няколко уговорки със старозагорски фамилии. За съжаление, много от хората, които можеха да попълнят белите полета, вече не са между живите. Но поне това, което е останало, трябва да съберем и предадем в ползу роду.
Снежана Маринова е родена на 12 май 1956 г. в Стара Загора в семейство на тракийски бежанци. Учи в Шесто основно училище „Атанас Генчев“. Завършва успешно Търговската гимназия. Висше образование получава в Ленинград (Санкт Петербург) – специалност „Организация и управление на културно-масовата работа“. След завръщането си от СССР работи за кратко в Окръжния профсъюзен дом на културата, в Окръжен съвет за култура и от 1988 г. – в Окръжната библиотека като краевед. От 2001 до 2013 г. е директор на Регионална библиотека „Захарий Княжески“. За това време я превърна и в най-големия културен център.
Автор е на десетки статии в централния и местния печат. Съавтор е на книгата „На този ден…130 години от живота на Стара Загора“ (2009) и „Мозайка от миналото на Стара Загора“ – заедно с проф. д-р Светла Димитрова. Съставител е на Албума „Стара Загора и старозагорци в пощенски картички и снимки от ХІХ до средата на ХХ век“ от колекцията на Неделчо Митев.
Съосновател е през 2016 г. на сайта за култура, изкуство, образование, православие и пр. „Dolap.bg”. От 2020 г. създаде и поддържа сайт „Наш‘та Заара нийде я няма…“ Колекционира картички и снимки на стара Стара Загора и нейните хора.
Носител е на Почетен знак „Стара Загора“
На 15 септември 2023 г. г-жа Маринова откри в арт-алеята на парк „Пети октомври“ фотоизложба на 210 картички и снимки „Стара Загора – градът и хората в кадър“. Тя ще остане до края на м. октомври т.г.
Росица Ранчева
