Забележителният учител Любомир Любенов преди новата учебна година:“Нека си пожелаем освен стремеж към знанието, да станем по-добри“!

Кагато Росица Ранчева ми позвъни и покани да напиша няколко редаза 15-ти септември, приех. Казах си  -лесна работа.

И започнах така:

„Започва новата учебна година. 15 септември е българският празник“.

Ами после? Задачата се оказа трудна.

Спрях, защото се сетих за едно интервю на Николай Хайтов.

„… че каквото и да си говорим за образованието, ползата ще се върти около нулата. Държавниците, от които зависи то, се доверяват – и в миналото, и сега – на „специалисти” (наричани днес „професионалисти”), от които вероятно само един от стотината би се вслушал в даваните му съвети. На останалите им е трудно да си представят, че в друга някоя глава освен тяхната би се родила някаква полезна мисъл.“

Как да продължа след написаното от Хайтов, което напълно споделям? Как?

Всеки ден виждам и чувам учениците в междучасие пред някои училища, откъдето минавам често.Не е нито за гледане, нито за слушане.

Но кого да упрекнем? Та те, децата, са огледален наш образ и са „насърчавани“ имено от нас…За жалост не само към добро.

Миналата година седмокласници, не без ирония, споделиха, че колега им казал, че тази година няма да имат социален живот, защото им предстояло  национално външно оценяване(перифразирам).

Мой познат родител, поканен да присъства на педагогически съвет по повод предстоящо наказание на детето му, сподели, че учител го упрекнал, че е отишъл на педагогически съвет вместо да стои вкъщи и да се срамува от постъпките на сина си. „Защо ме поканиха?“, с право се питаше той.(перифразирам).

„Вие не можете да общувате с тийнейджъри“, упрекнал скоро родител от елитно софийско училище мой колега. Той все още чака извинение. Всуе.

Можем ли да упрекваме колегите, които са между чука и наковалнята – обществото говори за големите заплати (нима?), големи отпуски (според мен недостатъчни!) и динамично променящи се ученици. Те, поне по-голямата част, неистово отстояват на всички позволени и непозволени крошета. (но докога?)

„Ставали са безобразия с образованието какви ли не — цялото е надупчено от непремислени реформи и изкълчено от непоносими идеологически товари. То е като крадено магаре, на самара на което всеки товари колкото и каквото си иска.“, казва през 1993 г. Николай Хайтов.

Споделям напълно казаното от Хайтов. Доказателства, колкото ще човек. Всяка година промени, ту на бройки задачи, ту на брой домашни работи и оценки, ту на една тема с друга.

Следва ученическото отмъщение. Те, учениците, се съпротивляват по свой начин.

Но предстои празник – 15 септември. Светла дата.

Нека все пак си пожелаем, освен стремеж към знанието, да стенем по-добри.

И още пожелания!

Към учениците:

Да спазват  правилата на училището, в което учат.

Да имат позитивно отношение към съучениците си и към учителите.

Да показват най-доброто от себе си и се стремят към все по-добри изяви.

Да се стремят се към нови знания.

За родителите:

Да окуражават децата си.

Да насърчават децата си.

Да насочват вниманието си към старанието на децата и развитието им, а не към победите или загубите.

Да уважават решенията на учителите и да учат децата сина същото.

Да оценяват усилията на учителите–с тях детето им има възможност да получава знания и да се развива.

Към учителите:

Да стимулират децата.

Да насърчават учениците за получаване на нови знания и умения и стремеж към знанието.

Да осигуряват равнопоставеност на учениците.

При вземане на решения да са последователни, обективни и вежливи.

Да осигуряват подкрепа на учениците чрез поведението си и положителните си коментари.

И към тези, които определят дневния ред на обществото:

Да повярват в българския учител и да го подкрепят. Ние, учителите, имаме нужда от тази подкрепа.

Да престанат с безкрайните експерименти в образованието със съмнителни крайни резултати. И резултатите ще бъдат полезни за всички.