Днес се навършват 155 години от рождението на българската поетеса Мара Белчева.

Битка за сърцето на една от най-красивите поетеси била причина за провеждането на първия дуел от любов след Освобождението в България.

Става дума за родената на 8 септември 1868 г. в Севлиево Мара Белчева, разказа Тодорка Недева, уредник в Регионалния исторически музей във Велико Търново.

„Мара Белчева се нареждала сред най-красивите, ухажвани, обичани, но и одумвани наши поетеси. Малко известна страница обаче от нейната биография разкрива, че град Велико Търново се превърнал в своеобразна арена на най-съкровените й интимни чувства“, сподели историчката.

„Звучи невероятно, но е факт, че съперничество за сърцето на Мара Белчева било причина за провеждането на първия дуел в следосвобожденската история на старата столица. Главни действащи лица в него били щаб-капитан Бисоцки и подпоручик Владимир фон Ротмер. За щастие съревнованието между тях не завършило трагично, но княз Дондуков-Корсаков бил принуден “немедлено” да отпрати влюбените кавалери в родината им. В частни разговори обаче руският императорски комисар споделял, че добре разбира своите юнаци, тъй като “сред и без това много красивите търновки тази ученичка просто блести с хубостта си и няма как да не бъде забелязана”, разкрива музейният уредник.

От своя страна старостоличани дълго коментирали непознатото до тогава в града“европейско явление дуел от любов”. Руските офицери не успели да спечелят сърцето на бъдещата поетеса, но според някои специалисти именно през ученическите й години припламнали първите искри на обич между нея и авторитетния и ерудиран великотърновец Христо Белчев, заемал високи служби в държавния апарат след Освобождението.

Неговата чувствителност и утвърдени литературни интереси привлекли вниманието на тъмнооката красавица и на 1 юни 1886 г. с много любов и надежда за щастие младите хора свързали съдбите си.  „Обич, бляскаво обществено положение (през 1890 г. Христо Белчев станал министър на финансите в кабинета на своя съгражданин Стефан Стамболов) и сходни интелектуални предпочитания изпълвали живота на най-обичащата се и представителна светска двойка в България. Но щастието продължило твърде кратко“, посочва Тодорка Недева.

На 15 март 1891 г. по време на разходка със Стефан Стамболов в района на Градската градина Христо Белчев станал неволна жертва на подготвено срещу премиера покушение. За безпристрастната история фаталната дата остава като ден, в който се извършило първото голямо поръчково политическо убийство у нас.

„А за Мара Белчева този лист от календара затворил най-красивата и романтична дотогава страница от живота й, бележейки с трагизъм нейната първа голяма любов, започнала като приказка в града на Асеневци“, каза още историчката.

През 1903 г. в изискания, но тъжен след смъртта на Христо Белчев дом, “дамата в черно”, както софиянци започнали да наричат прелестната вдовица, се срещнала с големия творец на България Пенчо П. Славейков, син на не по-малко известния ни съгражданин Петко Р. Славейков.

Връзката между Славейков и Мара Белчева – две необвързани, но толкова различни личности, предизвикала недоумение, неодобрение и открита враждебност. И Славейков, и тя имали по няколко нещастни връзки зад гърба си, познавали отчаянието на неосъществената любов и били свързани силно емоционално и чрез общите си интереси.

Мара Белчева винаги ще остане в историята на българския културен живот като една от най-образованите жени за своето време. Тя и родът й са част от историята на Севлиево. Велико Търново, Русе и София са другите български градове, част от житейската история на Мара Белчева. Виена е градът, където се учи на етикет и поведение, пристойно само за истинска дама. В Женева изучава европейската и световната литература и чужди езици, подготвяйки се за бъдещите си творчески изяви. Живее в интересни времена, когато българската държава се създава и развива, във време на войни – балкански и Първата световна.

Окуражена от Пенчо Славейков и благодарение на него, Мара Белчева открива в себе си поетесата. Освен свои стихове, тя публикува и преводи. През 1915 г. излиза в неин превод „Тъй рече Заратруста“ от Ницше. Първата й стихосбирка „На прага стъпки“ излиза през 1918 г., „Сонети“ 1925 г., отличена с първа награда на Министерство на просветата, а последната й трета стихосбирка „Избрани песни“ е отпечатана през 1931 г.

През 1930 г. Мара Белчева е сред основателките на Клуба на българските писателки, заедно с другата голяма севлиевка Фани Попова-Мутафова.

След смъртта на поетесата четем:“Съюзът на българските писатели загуби Мара Белчева – мъдрата поетка, една от първите културни българки, която няколко десетилетия предано и безшумно свещенодействаще с поезията ни и в своя личен и обществен живот“. А Фани Попова -Мутафова споделя в автобиографичните си бележки:“Сякаш още чувам тихият глас на старата благородна жена:“Животът е кратък и ние трябва да оставим добро име след смъртта си. Тази мисъл на дядо Ангел никога не съм забравяла“.

Източник:Интернет