Още едно мнение „за“ и „против“ това 24-ти май да стане национален празник

По повод на разразилите се напоследък дискусии и празнословия „за“ и „против“ това 24 май да стане национален празник, ми се ще да кажа следното:

През Възраждането българинът осъзнава, че трябва да потърси онези ценности, чрез които да докаже на себе си и на света правото да има свой самостоятелен духовен и политически живот.

Неслучайно точно тогава се утвърждава празникът на славянобългарските просветители Св. Св. Кирил и Методий, както и почитта към техните ученици. Така нашите възрожденци противопоставят на заобикалящите ги „небългари“ създателите на своята БЪЛГАРСКА азбука – елементът, който спомага един народ да се консолидира като общност и да се обособи в културно и етническо отношение от своите съседи.

Това е празникът, който се чества от нас най-дълго време – още от 1851 г. в Пловдив, след това Цариград, Стара Загора, Шумен, Лом и пр. Има обаче и сведения в една хроника от 12 век, че подобно отбелязване на празника има от 1186 г. по време на въстанието на Асен и Петър.

Какво по-българско и обединяващо от това?

В този ред на мисли ще добавя само едно много силно стихотворение от 90-те години на миналия век. То е на моя някогашен колега Димитър Марков – учител по философия, и е достатъчно красноречиво. За да спрем най-после да спорим излишно.

БУКВИТЕ

„Буквите не хранят къща“ –

Закон отдавна подразбран,

но със силата присъща

те храна са в мир и бран.

Те са родните войници

в строй, разгърнат за борба,

но големи политици

често слагат ги в торба.

Буквите са дух народен,

с тях прославяш своя род,

те са тухли на езика роден,

що съгражда цял народ.

Дори посечен, езикът си ги срича,

дори в окови, ръката ги чертае,

дори прострелян, мозъкът предрича

чрез тях на бъдни дни омая.

Без тях велика дата

не може да ни бъде фар,

думи на борец за свободата

да останат за предсмъртен дар.

Без тях навсякъде цари забрава,

историята става мъртва.

Те са ключовата брава,

що епохата превърта.

Народ, който буквите си тачи

не може да остане роб,

веригите си той да влачи,

додето стигне своя гроб.

„Буквите не хранят къща“,

но без тях си ти одран.

И всеки, който ги поглъща

ще бъде силен в мир и бран.

Георги Туртуриков

Носител на званието „Будител“ на Стара Загора