Д-р Тота Венкова – първата жена, дипломиран лекар в България

Коя е красивата жена, която ни гледа от тази снимка? Може би е дама от някой аристократичен род в Париж или Лондон, или пък е съпруга на влиятелен търговец от 19 век? Не. Това е Тота Венкова – първата жена дипломиран лекар в България. Жена със съдба пълна с препятствия и трудности, която ще успее да завърши медицина в Санкт Петербург и Виена, и ще се превърне в символ на това да отдадеш живота си на другите до последния си дъх. Но да караме подред.
Орисията отрежда животът на Тота да започне много трудно. Родена през 1855 година в Габрово в семейството на Венко Чехларя и съпругата му Мария. Тя губи като малка родителите си и е отгледана от сестрата на майка й. Може би точно трудностите ще я закалят тя да има „воля като стомана и нежно сърце от памук”. С помощта на дружеството „Майчина грижа” тя завършва девическото училище в Габрово и става учителка.
По време на Руско-турската война (1877-1878 г.) я виждаме да работи като сестра-самарянка във военния лазарет в Националната Априловска гимназия . Според някои изследователи именно тук у нея се ражда мечтата да стане „истински лекар”. Под влиянието на двама ранени лекари от руската армия, д-р Плесецкий и д-р Иван Янич, за които тя се грижи, Тота Венкова избира попрището на тази трудна професия. Тук следва още една драма в живота й. Само на 23 години, млада и красива, тя се влюбва силно в Иван Янич, но той умира от раните си. Може би заради любовта си към него тази жена никога няма да успее да създаде семейство и да има рожби, но нейно семейство ще станат бедните и болните.
След войната, благодарение на стипендия, тя заминава да учи медицина в Санкт Петербург. Уви, следва нов житейски удар. Разболява се тежко от белодробно заболяване, връща се в България и губи стипендията. Но това не я спира. Пет години по-късно тя отново е в Петербург, за да завърши образованието, този път с подкрепата на българското Министерство на просвещението. След това става бележит лекар. Работи в болниците в София, Русе, Варна и Велико Търново. Успява да специализира акушерство и гинекология във Виена. И тук идва може би най-важното в тази история. Заради белодробното си заболяване от младините й, през 1901 г. тя напуска държавната служба и отваря частен кабинет в дома си на ул. „Солунска” в София .  Тук цели 20 години тя ще помага на хиляди бедни българки, давайки им безплатни консултации и полагайки грижи за тях. Не случайно видният габровски общественик Михаил Теофилов ще напише за нея „лекарка за болните, приятелка на бедните, майка за безприютните”. Загубила рано родителите си, загубила голямата си любов, Тота Венкова ще отвърне на ударите на съдбата с доброта и грижа за другите.
Година преди смъртта си тя завещава почти цялото си движимо и недвижимо имущество – включително къщата й в София и бащините й имоти в Габрово „на ползу роду”. Стойността на дарението е над 1 милион лева тогавашни пари за Габровското девическо училище, Санаториума за гръдноболни в Искрец и Софийски университет „Св. Климент Охридски“ .
На д-р Тота Венкова са думите „Имах щастието да бъда учителка и лекарка и смело мога да кажа: Учител, който не обича децата, е лош учител, а лекар, който не обича болните, е лекар-занаятчия, а не лекар-майстор, създател и творец на човешкото здраве”. Много точно казано. Нека помним жената с „воля от стомана и сърце от памук”.
Росен ПЕТРОВ