Откритието на Нивалина носи медицински Оскар на проф. Димитър Пасков

Димитър Пасков се ражда на 18 октомври 1914 г. във високопланинското селце Горно Броди, намиращо се на територията на днешна Гърция. В него той живее едва няколко години до края на Първата световна война, когато семейството му взема решение да се пресели в София. Това преместване се оказва ключово не само за неговия живот. В София той завършва Медицинския факултет на Софийския университет и започва своята практика като лекар в селата Козарско и Бяга, а по-късно е околийски лекар в Пещера, където остава до 1945 година.

През 1945 година Пасков става асистент в Медицинския университет в София, специализира в Ленинград и защитава дисертация през 1948 г. През 1950 г. Пасков се завръща в България и през 1951 година става доцент в катедрата по фармакология и заместник директор на Института по експериментална медицина. През 1961 година вече е професор. Две години по-късно ръководи катедрата по фармакология при Висшия медицински институт в София, която оглавява до 1977 година.

През 1959 година Димитър Пасков изолира антихолинестеразната съставка от листата и цветовете на блатното кокиче – алкалоид, който наричат галантамин. Изолирана в чист вид, тази съставка получава името Нивалин.

Говори се, че откритието на свойствата на блатното кокиче става случайно. Докторът забелязва подобрение у момиче, болно от детски паралич, което без да иска изпива водата от чашка с кокичета, която родителите му са оставили на масата до леглото. Изследванията на Пасков върху луковицата на блатното кокиче започват още в 1950 година. В 1952 година заминава за Ленинград, където прави изследвания с лекарството върху различни парализи.

След завръщането си в България е обвинен в плагиатство, вероятно под съветски натиск, за да остане откритието съветска интелектуална собственост. Сергей Аничков и Михаил Машковски обаче защитават Пасков и признават заслугите му за откритието на лекарството.

Това не омилостивява родната власт и великият български откривател е уволнен като ръководител на Института по експериментална медицина. Академик Атанас Малеев – брат на Мара Малеева-Живкова (съпруга на Тодор Живков), се обявява против връчването на Пасков на званието Лауреат на Димитровска награда.

Откривателят ни все пак е оценен, но не в България, а в Италия – през 1961г. получава международната награда за постижения в науката „Еньо“, равносилна на Оскар за постижения в науката. По-късно получава и званието „Заслужил лекар на републиката“. Автор е на над 20 изобретения и оригинални лекарствени форми, учебници, проучвания на народната медицина. През 1977 година, под натиск на Малеев, Пасков подава оставка и от ВМИ и до своята смърт работи в Базата за внедряване и развитие към „Софарма“. Умира на 19 април 1986 година в София.

Обявен е за личност на ΧΧ столетие на град Пещера

По материали от Интернет