Да си спомним за големия художник, приятел и общественик ЗЛАТИ ЗЛАТЕВ

Ако в края на м. декември 2021 г. внезапно не беше отлетял към небето, днес доц. Злати Златев щеше да празнува своята 81-ва годишнина. Но явно за небесната палитра е бил нужен още един неуморим творец, заедно с още много други видни старозагорци, майстори на четката и длетото.

Именитият художник е роден на 2 септември 1942 година в новозагорското село Прохорово.

Завършил е специалност „Графика“ във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. Участвал е в 42 национални изложби, организирани от СБХ и международни биеналета. Има над 30 самостоятелни изложби в България и чужбина. Негови творби са притежание на Националната художествена галерия, Градската художествена галерия – София и галериите в Габрово, Добрич, Пазарджик и Стара Загора, както и на десетки частни лица от Детройт, Виена, Одрин, Самара и други колекционери в България. Член е на Съюза на българските художници от 1982 г. Доцент от 1990 г. Работил е като преподавател в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, Бургаския университет „Проф. д-р Асен Златаров“ и Тракийския университет – Стара Загора. Почти до кончината си е бил е председател на Представителството на СБХ – Стара Загора от 2015 г.

Доц.Злати Златев е илюстратор и на редица книги на старозагорски поети и писатели, сред които Таньо Клисуров и Йордан Стоев.

Носител е на десетки награди, сред които Орден „Св. св. Кирил и Методий“ II-ра степен от Министерството на образованието; Орден „Св. св. Кирил и Методий“ I-ва степен за творческа дейност от СБХ; наградите „Стара Загора“, „Николай Лилиев“, на Община Велико Търново и още много други.

През 2022 г. с Решение на Общински съвет Злати Златев бе удостоен -посмъртно с високото отличие „Почетен гражданин на Стара Загора“.

В мотивите за отдаването на заслужена почит и признание към доц. Златев се припомня, че той е личност със значимо обществено присъствие, допринесъл с живота и делото си за развитието на културата и образованието в страната ни и популяризирането на духовните и морални ценности на Стара Загора.

Таньо Клисуров

А е вече септември (!)

ПРОЩАВАНЕ С МЛАДОСТТА

На Злати Златев

Сега е август. Малко преди залез,

когато мракът притаен е алчно

да глътне хоризонта — толкоз ален,

че ми прилича на домат. Като при Далчев.

Седим с приятел мой, присвили вежди,

и си говорим мъдро за таланта.

Той е художник, драска си небрежно

върху салфетката от ресторанта.

Гвардейци сякаш са — с калпаци бели —

препълнените с жълта бира чаши,

застанали на пост пред мавзолея

на мъртвата от вчера младост наша.

И въздухът затуй е носталгичен —

причина да въздишаме, когато

се мярва пазвата на някакво момиче

и в нея зърваме вдлъбнатината.

Приятелю, усещам, че се блазниш

да нарисуваш бронзовата шия…

Каквото да направим, е напразно.

Освен горчивите си чаши да изпием.