На 1 септември Православната църква отбелязва Симеоновден

В християнския календар се чества паметта на Св. Симеон Стълпник и неговата майка Св. Марта. Симеон Стълпник (на гръцки: Συμεών ο Στυλίτης), известен сред българите още като Симеон орач и Симеон брульо, е християнски светец живял през IV – V век.

Според житието му е роден през 357 г. в Мала Азия в семейство на бедни християни. На 18-годишна възраст постъпва в манастир , след което заживява първо в манастир с други монаси (предполагаемо в областта Халеб, Сирия, а след това и сам – като отшелник в трудно достъпна планинска пещера. По-късно решава да се изолира напълно от света, като заживява в каменна кула , висока 40 лакти , изградена по негов проект , поради което е наречен Стълпник, което име е възприето и като наименование на последователите му.

Смята се, че е постигнал значително дълголетие и е починал на 103-годишна възраст, въпреки че систематично се поддържа в лошо здравословно състояние, като отглежда в тялото си миниатюрни животни, описвани като „червеи“ (вероятно – ларви на насекоми)

На този ден се полага началото на църковната Нова година.
В много краища на страната денят се смята за начало на новата година – 1 септември, когато започват есенната оран и сеитба.
С празника Симеоновден започва есенната оран. В България денят е известен още като “Симеон орач”, „Симеон сърп”, “Симеон брульо”, „Летен полазник”. Според обичая рано сутринта домакините замесват тесто и изпичат пресни пшенични питки, като с едната от тях захранват ритуално воловете и биволите, с които се оре нивата.
Народната традиция изисква на Симеоновден да не се дава назаем и да не се изнася нищо от къщата, за да не “излезе берекетът от дома”. Докато не се върне стопанинът от полето, в дома не се пали огън, за да се предпазят от огън нивите. Не се готви, не се пере и простира.
Празникът е известен и с обичая „полазване“ (Летен полазник) – всички в къщата следят за първия влязъл в къщата – ако е богат, значи реколтата ще бъде добра.
По същия начин и орачът, отивайки към нивата, смята, че ако срещне човек с “пълно”, житото ще роди много зърно.
Обичаите повеляват сутринта жените да замесят пшеничено тесто и да направят питки, с които захранват ритуално воловете и биволите, с които ще се оре. Приготвят се и малки кравайчета, които се нанизват на рогата им. На някои места в България на този ден пред каруца се коли петел за курбан на св. Симеон. Орачите и сеячите са облечени празнично, а жените обикалят около тях и ръсят жар, за да е спорна работата. След изораването на първата бразда обредната пита се разчупва на четири части едното парче се хвърля на изток, второто се дава на воловете, третото се заравя в нивата, а четвъртото се изяжда от стопанина. Костите от варената кокошка също се заравят в браздата.
Имен ден празнуват: Симеон, Симеона, Симон, Симона, Симо, Сима, Симана, Мона, Моника, Марта.