Никола Корчев – Спасителят на Самарското знаме

Опълченецът се ражда през 1836г. в село Горна Диканя, Радомирско. Бил е много силен и способен млад мъж, висок 2,10 м. Със своя исполински ръст и огромна сила той успява да се пребори и да спаси Самарското знаме.

Той е послужил за прототип на Боримечката от първия български роман “Под игото”. Тези качества на българина били съпроводени с много буен нрав и нетърпимост към всякаква неправда. Разказват се истории за това как убил двама турци заради това, че влезли в дома му и пожелали да се изгаврят с жена му. След този случай той се мести със семейството си в Самоков, но непримиримия му характер пак го кара да встъпи в конфликт с гръцкия владика. Семейството отново се мести, но този път отиват в Цариград. Там Никола става машинист и изучава железничарското дело. По време на работата си в железницата Русе-Варна няколко пъти укрива Васил Левски в склада за въглища. Заподозрян от турците и след като отново влиза в конфликт с турците, за да защити честта на красивата си жена, семейството отива да живеят в Букурещ, Там Корчев дружи с българските емигранти и се включва в опълчението.

Постъпва в Трета опълченска дружина под командването на подполковник Павел Калитин. В тази дружина извършва най-голямото си дело за българската история, заради което е известен и до днес. По време на сражението при Стара Загора на 31 юли 1877 година, когато дружинният командир Калитин пада убит, Никола Корчев и други опълченци водят жесток ръкопашен бой за Самарското знаме. С голямата си мощ той успява да изтръгне от противника и го предава на млад опълченец, което изнася знамето от полесражението.

През 1902 г., когато се чества 25-годишнината от Шипченската епопея

всички опълченци се събират в униформите си на освещението на комеморативния паметник. Тогава художникът Ярослав Вешин забелязва Никола Корчев и бива дълбоко впечатлен от него. След години чехът изпраща телеграма на българския опълченец, с която го кани да му позира за картина. Знаменосецът се отзовава и дълго време всеки ден позира за картината, докато тя не бъде завършена. На тези срещи в ателието на Вешин често присъствал и писателят Иван Вазов, който намирал Никола за изключително приятен и сладкодумен събеседник.

НИКОЛА  КОРЧЕВ  УМИРА  на 29 август 1921 г.

Цяла Варна е в дълбок траур и го изпраща с военни почести. Години по-късно, когато е преместена варненската гробница, първородният му син Иван събира костите на баща си и ги предава в храма-костница на вр. Шипка, където те се съхраняват и до днес.

На 2 март 1981г. семейството на Никола Корчев предава всички земни принадлежности и реликви, останали от опълченеца, на Националния военноисторически музей. Между тях са оригинални подписи на Филип Тотьо, на Стефан Караджа, Георгиевските кръстове, ордени, сабя, униформа, както и много оригинални снимки на опълченци. Остава само един – кристален сервиз, подарък от императора на Русия – Николай по случай честванията през 1902 г. на връх Шипка. Това е единствената реликва от войната вкъщи, никой няма право да я докосва.

След Освобождението Самарското знаме е пренесено в Радомир. Там то се съхранява от 3-та опълченска дружина до демобилизирането й. На 30 август 1881 г. е предадено в Царския дворец, където се пази до 1946 г., след което е дарено на Националния военно-исторически музей.

Спомените за тази значима за българската история личност живеят и до днес. Големият скулптор Никола Корчев, който е внук на опълченеца, изготвя паметник с образа на своя дядо, който да напомня за голямата му храброст. А читалището, което се намира в радомирското с. Долна Диканя, както и една от улиците в град Варна носят името “Никола Корчев” в памет на спасителя на Самарското знаме.

Образът на Никола Корчев е увековечен от художника Ярослав Вешин, който през 1911 г. на Орлово гнездо пресъздава прочутата си картина със спасителя на Самарското знаме.

Текст и снимки: Калояна и Габриела Корчеви

(Източник: Издание „erepublik“.)