Айнщайн:“Вярвам в Бога на Спиноза“ – любопитно

Ето някои от неговите мъдрости:

„Бог би казал:

Спрете да се молите и да се удряте в гърдите!

Това, което искам от теб, е да излезеш навън и да се наслаждаваш на живота си.

Искам да се наслаждаваш, да пееш,

да се забавляваш и да се радваш на всичко, което съм създал за теб.

Престани да ходиш в онези тъмни, студени храмове, които си построил сам

и да казваш, че те са моят дом!

Моята къща е в планините, в горите, в реките, в езерата, на плажовете. Там живея и там изразявам любовта си към теб.

Престани да ме обвиняваш за нещастния си живот;

Никога не съм ти казвал, че има нещо нередно в теб

или че си грешник,

или че сексуалността ти е нещо лошо!

Сексът е дар, който съм ти дал

и с който можете да изразите любовта си, екстаза си, радостта си.

Така че не ме обвинявайте за всичко, в което са ви накарали да повярвате.

Спрете да четете предполагаеми свещени писания

които нямат нищо общо с мен.

Ако не можете да ме прочетете в един изгрев, в един пейзаж,

в погледа на приятелите си, в очите на сина си…

няма да ме откриете в нито една книга!

Доверете ми се и престанете да ме питате.

Бихте ли ми казали как да си върша работата?

Престанете да се страхувате толкова от мен.

Аз не ви съдя, не ви критикувам и не се ядосвам,

нито се опитвам да ви накажа. Аз съм чиста любов.

Спрете да искате прошка, няма какво да се прощава.

Ако съм те създал…

Напълних те със страсти, ограничения, удоволствия, чувства, нужди, непоследователност… свободна воля.

Как мога да те обвинявам, ако реагираш на нещо, което съм вложил в теб? Как мога да те накажа за това, че си такъв, какъвто си,

ако аз съм този, който те е създал? Мислите ли, че бих могъл да създам място, където да изгоря всички мои деца, които се държат зле, до края на вечността?

Кой Бог би направил това?

Забравете за каквито и да било заповеди, за каквито и да било закони;

те са хитрост, за да ви манипулират, да ви контролират,

които само създават у вас чувство за вина.

Уважавайте връстниците си и не правете това, което не искате за себе си. Единственото, за което ви моля, е да обръщате внимание на живота си, вашето съзнание да бъде ваш водач.

Възлюбени мои, този живот не е изпитание,

не е стъпка, не е репетиция, нито прелюдия към рая.

Този живот е единственото нещо, което съществува тук и сега,

и той е всичко, от което се нуждаете.

Аз ви освободих напълно,

без награди и наказания,

никакви грехове или добродетели…

никой не носи маркер, никой не води регистър.

Вие сте абсолютно свободни да създадете в живота си рай или ад.

Бих могъл да ви кажа дали има нещо след този живот,

но няма да го направя… но мога да ви дам един съвет.

Живейте така, сякаш няма нищо след това…

сякаш това е единственият ви шанс да се наслаждавате, да обичате, да съществувате.

Така че, ако няма нищо,

тогава ще сте се насладили на възможността, която съм ви дал.

А ако има,

бъдете сигурни, че няма да ви питам дали сте се държали правилно или не,

ще попитам.

Хареса ли ви?

Забавлявахте ли се?

Какво ви хареса най-много?

Какво научи?…

Престани да вярваш в мен;

да вярваш е да предполагаш, да гадаеш, да си въобразяваш.

Не искам да вярваш в мен…

Искам да ме усещаш в себе си, когато целуваш любимата си,

когато прибираш момиченцето си,

когато галиш кучето си, когато се къпеш в морето.

Престанете да ме хвалите,

за какъв егоистичен Бог ме мислите?

Скучно ми е да ме хвалят,

Омръзна ми да ми се благодари.

Чувстваш ли се благодарен?

Докажете го, като се погрижите за себе си, за здравето си,

взаимоотношенията си, за света.

Изразете радостта си!… това е начинът да ме похвалите.

Спрете да усложнявате нещата и да повтаряте като папагал

това, което са ви научили за мен.

Единственото сигурно нещо е, че сте тук,

че сте живи и че този свят е пълен с чудеса.

За какво ви трябват повече чудеса?

Защо са ти толкова много обяснения?

Търсете ме навън…

и няма да ме намерите.

Намерете ме вътре…

там съм и туптя във вас.“

Спиноза.