Юношески туристически клуб – Стара Загора участва в „Балкани без граници“
Изкачването на връх Тумба от гърци
, македонци
и българи
по едно и също време се е превърнало в традиция през последните повече от 50 години. Макар и тази година в събитието да участваха само българи, нашия клуб се включи с 30 младежи.
, македонци и българи по едно и също време се е превърнало в традиция през последните повече от 50 години. Макар и тази година в събитието да участваха само българи, нашия клуб се включи с 30 младежи.Виктория Колева, която идва за пръв път с нашата група, споделя:
„Много се радвам, че бях част от вас в това приключение! Дните ми бяха изпълнени с прекрасни емоции и нови за мен преживявания. Запознах се и с доста различни и интересни хора, които ме заредиха положително
. Изкачването беше изморително, но сладката болка със сигурност си заслужаваше, за да се видят природните красоти
! Мисля, че стана всеизвестно, че бях за пръв път на палатки и честно казано научих нови неща. Научих как се разпъва палатка, хареса ми как усещах всяко камъче. Докато нощувах – все едно бях се сляла с природата, което е прекрасно. И накрая нещо забавно за всички – как не можех да си сгъна спалния чувал, както и палатката
. Е, имам още доста какво да понауча. Благодаря, че ме накарахте да се почувствам като част от вас!“
. Изкачването беше изморително, но сладката болка със сигурност си заслужаваше, за да се видят природните красоти! Мисля, че стана всеизвестно, че бях за пръв път на палатки и честно казано научих нови неща. Научих как се разпъва палатка, хареса ми как усещах всяко камъче. Докато нощувах – все едно бях се сляла с природата, което е прекрасно. И накрая нещо забавно за всички – как не можех да си сгъна спалния чувал, както и палатката. Е, имам още доста какво да понауча. Благодаря, че ме накарахте да се почувствам като част от вас!“В петък сутрин с автобус, осигурен от УС на ТД „Сърнена гора“, гр. Стара Загора, отпътувахме за село Самулилово. С нас пътуваха и нашите приятели от ТД „Стоте войводи“, гр.Сливен. След пристигането ни в селото, устроихме бивака си на поляната при Бялата чешма
. Оползотворихме следобеда с разходка до Каменишкия водопад
, в чиито води, падащи от 21 м., се охладихме
.
. Оползотворихме следобеда с разходка до Каменишкия водопад, в чиито води, падащи от 21 м., се охладихме.На следващия ден пътувахме до село Скрът, откъдето се качихме до историческата местност „Щаба“
, където бе и бивака ни за деня. Свободната част от деня отдадохме на почивка и събиране на сили за следващия ден.
, където бе и бивака ни за деня. Свободната част от деня отдадохме на почивка и събиране на сили за следващия ден.В неделя изкачихме 
връх Тумба (1880 м.н.в.), който е най-югозападната точка на България и там се събират границите ни с Гърция и Северна Македония. Радваха ни живописните гледки, обширните панорами
и узрелите планински плодове
. Последва слизане към селото, понеже ни очакваше дълъг път…
връх Тумба (1880 м.н.в.), който е най-югозападната точка на България и там се събират границите ни с Гърция и Северна Македония. Радваха ни живописните гледки, обширните панорами и узрелите планински плодове. Последва слизане към селото, понеже ни очакваше дълъг път…Прибрахме се изморени, късно
в неделната вечер, но всичко си заслужаваше! 
в неделната вечер, но всичко си заслужаваше! Остават веселите спомени и новите запознанства!
