Фотографът на Стара Загора Жейна Желева:“Ако не снимам всеки ден, все едно не съм аз!“
Жейна Желева е потомствена старозагорка. Родена е на 12 май 1978 г. Основно образование завършва в ОУ „Св. Никола“, а средно- в легендарната за времето гимназия „Христо Ботев.
Висше образование – бакалавър 9- специалност „Стопанско управление“ и магистратура – „Човешки ресурси“ завършва в Габровския технически университет. В момента прави докторантура в Софийски университет в специалност „Визуална комуникация“.
Има четири самостоятелни тематични изложби и десетки участия в общи регионални и национални.
В Община Стара Загора работи от 2006 г. Фотоапаратът й е заснел над половин милион снимки.
Жейна, кога и как фотографията ти стана професия?
Не приемам фотографията като професия, а като част от живота, ценностите и мечтите ми.
Започнах да снимам още като ученичка. Просто ми се правеха снимки. На татко му бяха подарили един „Зенит“ с обектив – много хубав, чисто нов. Като бях малка, все не ми го даваха. В един момент излязоха нови фотоапарати, ленти и т.н. и „Зенита“ стана стар. Реших, че с него ще се науча да снимам. Много голямо желание имах да правя хубави снимки. Баща ми си беше купил различни книги за фотоизкуството на руски език и аз от там чета – бленда, скорост, каква трябва да е лентата, как се зарежда фотоапаратът и така, малко по малко, от тук – от там …Купих си ленти, заредих фотоапарата и се започна. Събирахме се целия клас, отивахме на Аязмото. Имах съученичка, на която баща й беше видеооператор. Тя снимаше с камера, аз с фотоапарата. После проявяваме снимки, разпределяхме ги – кой на коя снимка е и как е излязъл. Пазя много снимки от ученическите си години в Гимназия „Христо Ботев“…
Да станеш фотограф ли беше детската ти мечта?
Исках да стана естрадна певица. В къщи имахме пиано. Родителите ми имаха много грамофонни плочи на АББА, на Лили Иванова, Трамвай Nо 5, Мими Иванова и т.н. всички известни естрадни певци. От първи до дванадесети клас винаги съм пяла в училищните хорове, като много често бях и солистка. Накрая в състава, в който пях, беше за автентичен фолклор. Звучахме фантастично на многогласна акапела.
Като дойде така наречената демокрация разтури всички хорове и всички самодейни състави.
Така приключи моята певческа кариера и мечта. Едновременно с това тренирах и лека атлетика – 200 и 400 м. гладко бягане. И това ми беше тръпка.
Любовта и интересът ми към фотографията не намаля и не изчезна. През годините излязоха много нови видове фотоапарати, в т.ч. „сапунерките“. Много снимки направих особено след като дъщеря ми се роди, а още повече на моя любим внук. Фотографията ми стана тръпка, хоби.
А кога започна професионално да се занимаваш с фотография, с нея да си изкарваш хляба?
Това стана, когато започнах работа в старозагорския вестник „Тракия-труд“, най-напред като технически сътрудник. Един ден титулярният фотограф Иван Петков трябваше да излезе в отпуск, а нямаше кой да го замества. Хванах фотоапарата и …повече не го изпуснах.
Първото ми снимане за вестника беше на Богоявление, на хвърлянето на кръста. Беше много студена зима. Езерото беше заледено и не можаха да го размразят. Кръстът хвърляха в шадравана в парк „5 октомври“. Имаше инциденти. Плъзнах се на леда, блъснах се в единия свещеник, но се справих, въпреки че не бях ориентирана откъде и как да снимам. Малко по малко започнах да правя снимки за вестника. Колегите ми Нели Филипова, Максим Добрев, Росица Въльовска, главният редактор Любчо Иванов, започнаха да ме вземат на събития. Навлязох в професията. Учих се за пиша репортажи със снимки от събитията. Някои от тях влезнаха и в Дневен и в Нощен труд…
Ако не снимам, все едно не съм аз. Дори да съм в отпуск, продължавам. Имам фотоапарат в къщи и като ме стегне шапката, грабвам апарата, излизам от къщи и снимам на воля.
За кратко бях в Търговско- промишлената палата и в Белведере…
Един незабравим ден Надя Попова (лека й пръст), която беше началник на кабинета на кмета д-р Евгений Желев (лека му пръст) ме покани за фотограф на Общината. Каза ми, че заплатата не е висока, но ако искам, мога да започна веднага работа. Така от 2006 г., от тогава до днес всеки божи ден, каквото се появи в града и региона се фотодокументира.
С каква апаратура снимаше от начало и с каква сега ?
Като постъпих на работа нямах фотоапарат, нямах и с какво да си го купя, защото във вестника апаратът беше служебен. А нямаше как да използвам моя апарат на ленти. Д-р Желев разпореди да ми се купи веднага фотоапарат. Това стана в деня, в който президентът Георги Първанов пристигна в Стара Загора на разширена среща във връзка с пожарите и обгазяването. Срещата беше в зала 2. За нула време закупихме CANON 450 D. Това беше среден клас, но дълги години вършеше много хубава работа.
Така започна всичко. Сега фотоапаратът ми е доста високо ниво, професионален
CANON 50 D Mark ІV. Вече снимам осма година с него, но е супер здрав фотоапарат с който правя хиляди кадри на година. Кметът Живко Тодоров закупи дрон и с него правим много хубави снимки на големи събития на открито и отвисоко.
Колко хиляди снимки си направила за изминалите 19 години?
Много ми е трудно да отговоря точно, но горе -долу на година правя 40 000- 50 000. Който иска да пресмята за изминалите години колко стотици хиляди са.
От 2006 година досега ти правиш фото-летопис на живота в Стара Загора. Това са всички общоградски празници, шествия, концерти, събори, конкурси, фестивали, церемонии, официални срещи с делегации, заседанията на Общинския съвет, откриване на учебната година, събития в Тракийски университет и пр. и пр. Кои са трите събития, които си фото-документирала с огромна любов, вълнение и респект?
Всички ежегодни традиционни събития имат своята красота. 5 октомври ми е най-любим, защото е празник на родния ми град. Всички мои самостоятелни изложби съм посвещавала на празника на града и на старозагорци. Много се вълнувам и вдъхновявам от 24-ти май – Денят на светите братя Кирил и Методий. Това е най-красивият празник за малки и големи, за всички българи, където и да се намират по света. Няма да забравя респекта и гордостта ми при пренасянето на 300-метровия трибагреник от Общината до Мемориалния комплекс „Бранителите на Стара Загора“, възстановките на боя между опълченците, руснаците и турците. Един от любимите празници, които с огромно желание отразявам е Националният тракийски фолклорен събор „Богородична стъпка“ . Винаги си казвам – хем да си почина, хем да се порадвам на всичко българско и родно, хем да си направя хубави снимки.
Кои са най-атрактивните места, от които си снимала?
Два пъти съм летяла с делтапланер, за да правя снимки на града отвисоко. Тогава нямаше дронове. Делтапланерът беше казанлъшки. Два пъти летях по различно време – напролет и в късното лято. Два-три пъти съм летяла със самолета на Младен Стоянов – много впечатляващо. Голяма слабост ми е Зоопаркът. За да направя хубави снимки съм влизала в клетките на почти всички животни : при мечките, при лъва, при щраусите …
Кои най-интересни личности е запечатал през годините твоят апарат?
Всички президенти, всички почетни граждани на Стара Загора и носителите на награда „Стара Загора“; Леда Милева съм снимала, космонавта Георги Иванов, великия Христо Стоичков; художникът Никола Манев. Имам страхотни снимки на един празник в Чирпан. Беше поканил Лили Иванова и на ръце я свали от сцената . Беше много вълнуващо и много мило. Снимала съм всички издания на „Златната липа“ – Ян Енглер, Татяна Лолова, Васил Михайлов; Наум Шопов съм снимала… Стефан Данаилов, Ана Томова-Синтова, внучката на Генерал Гурко- майка Мария, патриарх Неофит, митрополит Киприан, златната маска и пристена намерени от Георги Китов при разкриването на Малката косматка …Известно време снимах и за списанието „Зона“. С Нели Филипова доста хубави материали направихме. Много лекари съм снимала; Най-бързата бяла жена атлетка – Ивет Лалова…Веско Маринов, Слави Трифонов…
Как съхраняваш тези хиляди снимки? Всичко от 2006 г. насам ли е запазено?
Абсолютно всичко е запазено. Всичко е разделено по години и месеци. За всеки месец са описани събитията. Дори това, което съм снимала извън събитието. Видя нещо интересно и го снимам моментално. Първоначално ги съхранявах на дискове на DVD. Сега ги съхранявам на сървър.
През годините ти в Общината си работила с трима кметове – покойните вече д-р Евгени Желев, проф. Светлин Танчев и трети мандат – Живко Тодоров. Какво отношение са имали те към фотографията и към тебе лично? С какво ще ги запомниш?
И на тримата съм безкрайно благодарна, че винаги са ми давали поле за изява. Никога никой не ми е казвал това не е о‘ кей, какви са тези снимки…Никога не съм имала проблеми с тях. Благодарна съм им, че ми се довериха и ми дадоха шанс да се развивам и да заобичам още повече професията си.
Прекрасна Жени, твои снимки украсяват албуми, календари, плакати, дипляни , издания…С кои от тях се гордееш?
Не е толкова гордост, колкото радост да видя труда си наяве. В това виждам смисъл да продължа да го правя. Всичките ми са скъпи. Това е голямо удовлетворение и гордост за нашия град и неговите хора. Всъщност снимките са невидим мост, който свързва града и хората. Всичките ми четири самостоятелни изложби за посветени на Стара Загора. И всички те са подарени на Регионална библиотека „Захарий Княжески“ в ползу роду.
Какво е основното ти занимание извън служебните ти задължения?
Втора година работя по докторантурата си при Софийски университет, факултет по журналистика, специалност „Визуална комуникация“. Научен ръководител ми е доц. д-р Георги Лозанов. Темата ми е „Тенденции и проблеми на регионалната фотожурналистика през ХХІ век в област Стара Загора“. Целта е да проуча състоянието, проблемите, тенденциите и перспективите в развитието на регионалната фотожурналистика. Темата е много интересна и ще бъде реален принос за историята на фотожурналистиката.
Днес е Световният ден на фотографията. Какво пожелаваш на колегите си фотографи?
Най-напред здраве и благополучие! Да запазят обичта и верността си към обектива! „Третото им око“ да вижда повече радост, повече щастие и достойни дела!
Росица Ранчева
