Ректорът на старозагорския университет проф. д-р Добри Ярков:“Тракийският университет ще влезе в топ 500 на световните класации!“

От 27 ноември 2019 г. проф. д-р Добри Ярков е ректор на Тракийския университет.. След изключително успешния му мандат, през месец май 2023 г. той беше единодушно преизбран са ръководи старозагорската алма матер за следващите 4 години.

Проф. д-р Ярков е роден на 2 юни 1960 г. в Стара Загора. Завършил е ветеринарна медицина във ВИЗВМ – Стара Загора. Доктор е по научната специалност „Генетика“. Генетика и развъждане на домашните животни, екологична генетика, естествен и изкуствен мутагенез и аклиматизация на животните са областите на научните му интереси. Има десетки публикации в научния печат и над 30 години преподавателски опит.

Носител е на наградата „Стара Загора“ за успешно ръководене на Тракийски университет.

Уважаеми професор Ярков, моля маркирайте основните промени в Тракийския университет по време на първия Ви мандат като ректор.

Първият ми мандат мина в двегодишна тежка ковид-криза. След това започна войната в Украйна. По същото време и доскоро България е в политическа криза. Въпреки това, Тракийският университет продължи да работи на бързи обороти. Един от най-големите ни успехи е, че той влезе в групата на десетте изследователски университети в България. На второ място поставям факта, че открихме 37 нови специалности, които са изключително търсени от пазара. Част от тях са хибридни, а останалите са специалности в различните факултети , в т.ч. и IT-специалности, в които се подготвят кадрите за бъдещето на България.

Ние продължихме да работим по образователната инфраструктура. Успяхме да санираме два факултета – По техника и технологии в Ямбол и Педагогическия факултет, както и Медицинския колеж в Стара Загора. С подкрепата на програма „Региони в растеж“ успяхме да завършим дълго очакваната централна университетска библиотека, която се превърна в нов Академичен информационен център. Това е новият дом на библиотеката и учебна база за новооткритите IT- специалности. Успяхме да преобразуваме нашите ферми от Учебно-опитно стопанство в Академичен технологичен комплекс. Там започваме изграждането на модерни демонстрационни модели на ферми, изцяло дигитализирани с така наречените роботизирани системи за доене, почистване и хранене на животните и за управление на целия технологичен процес в говедовъдството, овцевъдството и във всички сектори на производството на храна от растителен и животински произход.

Националните научни програми „Интелигентно животновъдство“, където ние сме лидери, „Интелигентно растениевъдство“, в което участваме също са причина да започне процесът на дигитализация в целия сектор.

Не мога да скрия, че голям успех е създаването на Института за устойчив преход и развитие, в чиито управителен съвет сега има двама министри. Институтът развива нови водородни технологии. Имаме вече спечелени два проекта за над 1 млн евра. Класирани сме за втория лот за изграждане на Център за върхови постижения в областта на водорода, създаване на водородни технологии, който е за 15 млн евра. Така че там изграждаме капацитет за търсене на начини за съхраняване на енергии за производство на чиста енергия, за да пазим околната среда.

Успяхме като изследователски университет да открием няколко научни проекта, които са в унисон с нашите научни направления: Здравето на човека; Неговото изхранване, обучение, осигуряване на енергийни нужди и т.н.; Използваме факта, че имаме две медицини- ветеринарна и хуманна и работим по актуалната световна задача:“Две медицини – едно здраве“.

Последният (засега) създаден институт преди няколко седмици е Институт по зоонози –„One help” . Има няколко такива в Европа. Другият създаден институт е „Продоволствена сигурност“. Т.е. ние сме не само в крак с времето, но и го изпреварваме с новите технологии за продоволствена сигурност , климатичните промени и запазване на околната среда. Имаме такава специалност. Подготвяме студенти и имаме сериозни научни разработки в тази посока, включая и новата система за аквапоника, която стартира през миналата година в нашия университет.

Третото направление е дигитализация на всички сектори, във всички сфери на социално-икономическия живот. Започнахме подготовката на специалисти в софтуерно инженерство, информационни технологии, компютърна и комуникационна техника. Тази година имаме над 250 студенти по тези специалности. При последната ни акредитация, подаденият доклад предвижда значително увеличен капацитет. Сигурен съм, че след няколко години техният брой ще надмине 2500, защото 80% от хората, които ще станат активни участници на пазара на труда, трябва да имат дигитални умения.

Също така ние увеличихме значително броя на приеманите студенти и 100% си изпълняваме държавната поръчка. Увеличихме двойно броя на приема на англоговорящите студенти. Те са приблизително от 60 страни, защото имаме вече кандидати от Южна Корея и Монголия.

С други думи, интересът към университета се увеличава в републикански, европейски и световен мащаб. Голям успех е получената Европейска акредитация на Ветеринарномедицинския факултет без нито една забележка. Не по-малък успех е откриването на Ветеринарната болница, единствено по рода си не само в България, но и в Балканските страни. Тя работи непрекъснато, денонощно и се използва за практическо обучение на студентите. Увеличи се потокът на пациентите ни от цялата страна, което отчитам като много сериозен успех.

През първия ми мандат увеличихме с 60% средно заплатите на всички 1200 човека, работещи в университета, от които 650 е научно- изследователски и преподавателски персонал.

На какво основно залагате за следващите четири години, колкото е вторият Ви мандат?

Новият мандат наистина е голямо предизвикателство. Ще продължим с утвърждаването на новите специалности. Работим по разкриването на още две нови – ветеринарен асистент и психология.

Ще продължим процеса на дигитализация, за повишаване на кибер-сигурността. Ще реализираме предизвикателството да бъдем лидери в дигитализацията на целия аграрен сектор и дигиталната трансформация – от производството до трапезата. Следваща задача е да увеличим капацитета на Тракийски университет. Още от тази нова учебна година започваме обучение по английски език във всички факултети и специалности. Интересът от Азия и Африка към университета е много голям и ние трябва максимално бързо да отговорим.

Тъй като нашият университет произвежда лидери – ръководители, мениджъри, още от тази година в учебните програми на всички студенти предвиждаме да имат часове по правна култура, ветеринарно и аграрно законодателство, в медицинския факултет, стопанския, педагогическия. Т.е. във всички специалности ще се изучават тези правни дисциплини.

Заедно с това ще въведем икономически дисциплини и дисциплини по мениджмънт, по информатика и информационни технологии, за да имат студентите от всички специалности и дигитални умения. Не на последно място ще повишим подготовката по комуникационни и леки мерки, да могат да комуникират, да имат опитности за работа в екипи, да могат да ги управляват и мотивират. Т.е. подготвяме мениджери, ръководители.

Задача номер едно е да повишим максимално практическата подготовка на нашите студенти. В този смисъл това, което започнахме ще продължим да надграждаме и университетът да работи за тяхното кариерно развитие. С други думи, когато завършат нашето висше училище да имат готовност да започнат пълноценна работа още на следващия ден, да са добре подготвени и да имат възможност да избират. Т.е. да имат изградени контакти с две-три компании, за да си избират работодателите, разбира се и компаниите да имат такава възможност.

През втория ми мандат ще продължим да подобряваме образователната инфраструктура. Почти завършихме 12-ти и 13-ти учебни корпуса, учебната база на Старозагорските минерални бани, имаме такава и в Царево. Целта ни е нашите студенти да учат и да практикуват в една по-добра образователна инфраструктура.

Ще продължим да прилагаме и разширяваме мерките за енергийна ефективност. Те ще бъдат въведени в обучението на студентите. Амбицията ни е да бъдем „Зелен университет“, т.е. не само да пестим въглеродни емисии, но и да бъдем енергийно независими с изграждане на фотоволтаични централи на покривните конструкции и сами да си произвеждане енергията.

Продължаваме ремонта на общежитията с мерки за енергийна ефективност, да има общежития и за чуждестранните студенти, които ще увеличим значително и през този мандат. Още тази година ще открием две лекционни зали в Медицинския факултет. Ще изградим и Академичен конгресен център на Тракийския университет, който е проектиран от германска компания. Вече е на финал и чакаме само финансиране. Той ще бъде в Студентския град. Университетът толкова много се разрасна, че няма зала, в която да бъдат събрани 450 човека, каквото сега е Общото събрание. За последните четири годи той почти се удвои.

Професор Ярков, как ще се промени икономическата трансформация на Стара Загора и региона?

Мисля, че този процес ще мине безболезнено, без големи сътресения. Важно е да има мъдрост от ръководители на държавно ниво и политиците. Сигурен съм, че нашият университет може много, много, много успешно да се включи в успешната трансформация на икономическия модел. Можем да осигурим не само квалификация и преквалификация на сега работещите, но и да осигурим работни места. Университетът ни се разраства ежегодно. Сега увеличаваме капацитета му до 15 000 студенти. До 2030 г. предлагаме да обучаваме 20 000 студенти, т.е. да се увеличим на 100%.

Какво се прави или ще се прави, за да се задържат младите хора в Стара Загора, региона и България?

От преди няколко години започнахме този процес – да запазим младите хора в България и конкретно в Стара Загора и региона. Мисля, че успешно работим с откриването на новите атрактивни специалности и отварянето на университета навън. В момента има над 100 наши студенти и преподаватели, които са основно в Германия, по програма за модернизация, специализация и стажове. За радост, оказа се, че нашите студенти са много добре подготвени. Получаваме поздравителни писма от немските колеги, затова че показват не само висока теоретична, но и практическа подготовка. Това са интелигентни, високообразовани, културни млади хора, които са подготвени да работят по света.

Това е пътят. Тракийски университет отваря много врати към света на нашите студенти да се обучават, да повишават квалификацията си, култура, усъвършенстване на езика и пр. През първия ми мандат беше много важно да отворим широко тези врати. Сега радостта ми е голяма, че това се случва. Освен това сме стартирали наши активности в Кюстендил, Гоце Делчев, Смолян, Царево. Сега отиваме в Северна България – Добруджа – Генерал Тошево, Добрич и т.н., да можем да бъдем полезни за кариерното развитие на младите хора. Целта е да останат тук да учат, да ги приобщим към науката и знанието. Да им покажем, че като завършват висше образование у нас, не са по-слабо подготвени от това, което ще им предложат университетите в чужбина. С факти ще ги убеждаваме, че дори за учат в чужбина, могат и трябва да се завърнат в родината, където ще имат възможност за най-добра реализация. Тук да живеят, тук да направят семейства и да им се родят децата. Това е бъдещето на България. Младите хора, които сега обучаваме, ще определят облика на страната ни през следващите 40-50 години.

С какво нашият Тракийски университет е единствен в България?

Ние сме уникални с нашата мултидисциплинарност , с тези 250 бакалавърски , магистърски и докторски програми, които са почти във всички сфери на социалния и икономическия живот в България. Специалистите, които подготвяме наистина могат да обхванат всички сфери на живота, могат да подредят една област и дори държава. Забележителна е екипността ни в образователната и научна сфери.

Преди три години, когато получихте наградата „Стара Загора“ заявихте, че след няколко години, Тракийският университет ще бъде в челото на европейските висши училища. Как се изпълнява тази Ваша кауза?

Мисля, че на европейско ниво стоим много стабилно. От предложените четири български иновативни университета, Европейската комисия предпочете Тракийския. Така че на нас се разчита да бъдем иновативни в образованието и науката. Ние сме уважаван партньор от много европейски и световни университети. Имаме сключени договори и спечелени проекти за над10 млн евра. Заявявам, че първата задача вече е изпълнена.

Аз и екипът, който ръководя, имаме амбицията до края на този мандат Тракийският университет да бъде първият български университет, който да влезе в топ 500 на световната класация. Това е напълно постижимо, защото познавам капацитета на университета с неговата огромна база, образователна и научна инфраструктура, великолепни преподаватели – професионалисти на световно ниво.

Зад тази амбиция стои много работа на академичния състав, на всички факултети и колеги.

От сърце благодаря на всички структурни звена, на студентите ни, които са нашето лице, на колегите, на партньорите, на ръководството на Община Стара Загора, на старозагорци, които ни припознаха като част от себе си, с която се гордеят.

Росица Ранчева