Начало на есенната миграция на птиците – любопитно

отново идва краят на лятото, давайки началото на есенната миграция на птиците. Може би за много от вас звучи учудващо, но миграционните процеси вече са факт, въпреки че времето е още топло и дори горещо. Тук причината не е в температурата, а в продължителността на деня. Може би сте забелязали че вече започва да се стъмва по-рано, както и сутринта да се разсъмва по-късно, а още по на север от България денят сега е още по-кратък. Така, усещайки намаляването му и следователно по-краткото време за намиране на достатъчно храна, птиците от тези географски ширини започват да мигрират на юг, където светлата част на денонощието и съответно възможността да намерят необходимото количество храна, са по-големи. Така например, над Странджа вече започнаха да прелитат първите ята от щъркели, следващи пътя от родните си места в Северна и Средна Европа на юг към Африка. Техните събратя размножаващи се у нас, също ще ги последват в началото на следващия месец.

Освен щъркелите, в средата и в края на август към топлите страни се отправят и някои пойни и дневни грабливи птици, гнездили и излюпени в северните и средни части на европейския континент. Такива са някои видове мухоловки, черноглавата овесарка (Emberiza melanocephala), буковият певец (Phylloscopus sibilatrix), черната каня (Milvus migrans) и др. През септември пък започват да мигрират и славеят (Luscinia megarhynchos), авлигата (Oriolus oriolus), черноглавата и червеногърбата сврачка (Lanius senator, L. collurio), папунякът (Upupa epops), обикновеният пчелояд (Merops apiaster), осоядът (Pernis apivorus) и др., а през октомври – черният щъркел (Ciconia nigra), обикновеният мишелов (Buteo buteo), големият и малкият креслив орел (Clanga clanga, C. pomarina). Всички те прелитат по време на тези свои миграции именно над Природен парк „Странджа”, тъй като тук минава най-големият прелетен път на птиците от Северна и Източна Европа и Западен Сибир – Via Pontica. Той минава по западните брегове на Черно море – на старогръцки наречено Понт Евксинус, откъдето и името на прелетния път: Понтика.

Прелетът е възникнал най-вероятно още по време на серията от ледникови периоди отпреди повече от 2,5 млн. г., когато предците на съвременните видове птици са започнали да търсят по-подходящи за обитаване територии от север на юг и обратно. По време на миграциите птиците следват естествени ориентири (морски крайбрежия, планински била, реки), съобразявайки се и с положението на слънцето в хода на деня.

Много прелетни видове се ориентират и по земното магнитно поле, тъй като са способни да го виждат поради специализирана нервна връзка между окото и специфична част от техния мозък. По време на миграцията птиците изразходват много сили до достигане на зимните си „квартири” в южните страни. Една част от тях, а именно видовете с планиращ полет (щъркели, дневни грабливи птици, пеликани), са способни да пестят значително количество енергия при прелета, използвайки т. нар. термики – издигащи се във височина топли въздушни маси, получени при нагряването на земната повърхност през деня. Така те могат да прелитат на големи разстояния, без да махат активно с крила. Останалата част (пойни птици, пъдпъдъци, дъждосвирци, патици, гъски и др.) мигрират с активен махов полет, изразходващ много енергия. Повечето от видовете с активен полет прелитат през нощта, избягвайки атаки на своите естествени врагове активни през деня, като например някои ястреби и соколи. Освен с естествените си неприятели, прелетните видове се сблъскват и със заплахи от антропогенен характер по време на прелета, като кабели, далекопроводи, пътища, бракониерски лов и др. Всички тези естествени и антропогенни фактори водят до загубата на голям брой мигриращи птици, а за да намалим тази загуба е нужно прилагането на специфични мерки за намаляване и регулиране на съответните заплахи от страна начовека. Само така можем да осигурим безпрепятствено протичане на миграционните процеси при птиците.

На добър път, смели наши крилати приятели и помощници в борбата с неприятелите по селското и горското стопанство.

Надяваме се че успешно ще презимувате далеч от родните си територии и напролет, след дългия път наобратно ще се завърнете благополучно в тях.