Ретроспективна изложба на живописеца Димитър Чехларов озари със старозагорски аромат зала „Лубор Байер“

Навръх Деня на Успение на Света Богородица, в старозагорската зала „Лубор Байер“ беше открита ретроспективна изложба на художника Димитър Чехларов. Община Стара Загора и неговото семейство посвещават събитието на 90-годишнината от рождението на големия български живописец.

Експозицията съдържа 50 платна различни размери и сюжети.

„Направили сме опит да представим по няколко картини от всяка година от творческия му път, който е близо половин век, сподели за медията ни синът на маестрото – Адриан Чехларов. – Живописта на баща ми е силно чувствителна, въздействаща и близка до хората. През годините стилът му се променя откъм колорита. В началото работите му са по-тъмни и мрачни. Следват години, в които засилва контраста и вкарва повече светлина. През средата на творчеството си създава многоцветни платна на много забележителни места и пейзажи на Стара Загора, за съжаление от тях нямаме, повечето са били откупени и завършва с белия период“.

Димитър Чехларов беше емблематичен представител на школата на старозагорските художници. Той участва във всички колективни изложби на Стара Загора и страната, в множество общи художествени изложби, в международни пленери по живопис, във всички Балкански квадриналета „Митовете и легендите на моя народ“.

Беше много продуктивен автор. Има над 20 самостоятелни изложби. Първата организира през 1976 г. в Стара Загора. Паралелно с това, близо три десетилетия, педагогическата му дейност в Института за детски учители приобщава към света на изкуството стотици бъдещи преподаватели. Негови произведения притежават редица български и чуждестранни галерии и много частни колекции в десетки държави по света“.

Показаните творби са от собствена колекция на семейството и не се продават.

Димитър Чехларов беше красив, строен мъж, с бяла къдрава коса. Беше възпитан, културен и слънчев човек. Беше изключително скромен , но и с изключително чувство за хумор. Не обичаше да дава интервюта или да се говори за него. Приемаше го като самохвалство. Казваше „хората да гледат, какво съм нарисувал, а не да слушат приказки“.

Според Адриан Чехларов след пенсионирането си, баща му започва активно да рисува. „Казваше, че времето му е накъсяло и трябва да бърза, да създава работи, които го вълнуват. Всяка година правехме по една самостоятелна изложба в Стара Загора, в Бургас, Русе, София…До последния си миг рисуваше и то все в бяло“- сподели синът на художника.

Изложбата провокира спомени, приятелства, вълнения. Тя е образец на традиционната живопис, която е близо до хората. За всяко платно може да се напише вълнуващ разказ за живота преди нас. Тя припомня истории, съдби, личности…Тя е естетска летопис на Стара Загора.

Събитието уважи Милена Желева, зам.кмет по култура на Община Стара Загора.

„Благодаря на семейството на Димитър Чехларов, което с много голяма скромност стигна до идеята, на това място отново да бъде подредена изложба на Чехларов – каза г-жа Желева.- Виждате колко красиво, колко естествено стоят тези платна върху стените на зала „Байер“. Действително обичан, харесван и разбираем художник е нашият съгражданин. Радвам се, че сте съхранили като наследство неговото изкуство. Сигурно има и не показани тук творби, които през годините напред ще можем да видим.

Пожелавам успех на изложбата. Нека всеки от вас се наслади на преживяването, което изложбата ни предлага“.

Димитър Чехларов е от стар старозагорски род. Роден е на 29 октомври 1933 г. в Стара Загора. Завършва успешно Мъжката гимназия. Негов преподавател по рисуване е художникът Стоян Йорданов.

В Художествената академия, която завършва през 1965 г., негови педагози са Дечко Узунов, Илия Петров, Ненко Балкански и Панайот Панайотов. Веднага е приет за член на Съюза на българските художници. В началото на 60-те години се включва активно в творческия живот на старозагорските художници. Изявява се в различни жанрове, но основно го привличат пейзажа, портрета и фигуралната композиция.

Носител е на три награди „Стара Загора“: През 1968 г. за творбата си „Заминаване на фронта“,; през 1975 г.- за „Старозагорското въстание“ и „Зима“; през 1976 г. – за самостоятелната му изложба; през 1979 г. – за представяне в национални изложби.

Росица Ранчева