Нека да е лято с поезията на Анита Загорова

ЛЯТНА ЛЮЛКА

Люлея се над сенки и неволи,
над тънък детски смях,
над тебеширен облак.
Сега пораснах и узрях.
Като смокиня, плод без цвят.
Във бъчва ферментирам като вино.
Почуквам тънкия кристал
на чашите, в които ме отпива лятото.
Едно опиянено лято, от страст и трепет,
на морско слънце и миден бряг
за чайки и приятели.

ВСЕКИ ЕДИН ДЕН Е ЛЯТО

Моля се на белозъбите яхти,
на дълговратите кораби,
да не прегръщат нощем морето,
да го оставят на тъмните риби
да го целуват с хриле и
даряват с рапани.
Гледам как чайките ядат
картофки на кея и се смея
доволно под хралупата на
ръцете ти,
под очите на сърцето ти.
Всеки ден е подарък от Бог.
Всеки ден е един Еднорог и
вълшебство във шепа.
Всеки ден благодаря.

ПРИВЕЧЕР

Вятърът вдига шумни листа,
дълги силуети на птици.
Привечер е която ухае препечено.
Тялото ти масло.
Ножът ми свети когато
посягам към теб.

СЕМЕЙНА ГРАДИНА

Изряза прецъфтелите рози.
Листенцата им лодки,
плуващи в тревата.
Ще окоси слънцето,
ще полее мушкатото.
Малки радости, голямо щастие.

УЮТЪТ НА ЛЯТОТО

Зелените пипала на дърветата, уютът на лятото,
като в хралупа, в която да затвориш очи
и да послушаш птиците.
Езикът на радостта е сбъдване.
Ти си мокра кърпа, простряна на слънце,
тихо изпускайки пара.
Времето е само за обичане.

Стихотворенията се печатат за първи път в Долап.бг. Благодарим на Ани.