Интересни и ценни колекции  във фонда на Регионална библиотека „Захарий Княжески“

 Нотни издания

 Отдел „Изкуство” съществува 50 години като неделима част от Регионалната библиотека. През този период пази музикалното си богатство и попълва фондовете си с нови оригинални, редки и ценни издания. Във фонд Нотни издания са събрани над 6 500 тома музикални произведения за отделни инструменти, партитури, школи и солфежи. Важно място заемат редките и ценни издания, включващи едни от първите български учебници по музика и сборници с детски и училищни песни от края на 19 и началото на 20 век. Те са ценен източник на информация за творчеството на композитори на песни, малки инструментални мелодии и пиеси, съобразени с нуждите на обучението по музика в българските училища през този период.

Най-старите съхранени издания са 2 книжки от Детска музикална библиотека „Славееви гори“ (1899 г.). За съжаление са достигнали до нас без корици. Редактират се от Емануил Манолов – основоположник на българското професионално композиторско творчество и един от първите български композитори, които се занимават с писане на детски песни. Повечето негови произведения за деца за първи път са издадени в сборника „Славееви гори“.

Интерес представляват ценни учебни пособия като „Градината на младите певци : 22 детски песни на ноти“ (1912 г.) на представителя на първото поколение български композитори и основател на българското оперно изкуство – Георги Атанасов; „Рой звездици : Песни в общ и народен тон : За първоначалните училища, прогимназиите и средните училища : Ч. 2“ (1925 г.), съдържаща 103 песни, с автор Добри Христов – един от майсторите от първото поколение български композитори, хоров диригент, педагог, фолклорист и музикален публицист. Записва български народни песни и изучава техните ритмични особености. Следват изданията „Нотно пеене : За трети клас на народните прогимназии“ на Хр. Илиев и В. Чалъков (1932); „Учебник по нотно пеене : За втори клас на народните прогимназии“ (1937 г.) на Драгия Тумангелов; „България в песни“ (1939 г.) на Димитър Бойчев. Не на последно място трябва да се отбележи и  нотното издание с автор Стилиян Големов – „За нашите малки пианисти : Български народни песни за пиано“ (1941 г.), художник Вадим Лазаркевич. Публикуваните в тези източници църковни, народни и популярни песни представляват ценен материал за изследване на процесите в българската музикална култура.

Особено ценни са нотните издания със стари бойни маршове от времето на Балканските войни, съдържащи частица от паметта на народа ни. Маршове повдигащи духа, маршове отразяващи богатото българско културно наследство.

Безценно е изданието „Юбилейна песен : По случай 25 годишното честито царуване на Негово Величество Фердинанд I царя на Българите“ [1913] по музика на капитан Ив. П. Шопов и текст на свещ. Иван п. Михайлов. Песента е прегледана и коригирана от комисия в състав: П. Наумов, Н. Ив. Николаев и Д. Христов. До момента от специалистите от Регионалната библиотека не са открити никакви данни за песента, за нейния създател, за самото издание, освен посочените на кориците на същото. До момента няма информация за други налични екземпляри на „Юбилейна песен…“. Това го прави не само уникално, но и библиографска рядкост. От единствената информация за автора, отпечатана на гърба на нотите, се разбира, че е автор и на „Войнишка песнопойка за 3 гласа“ (1900 г.), „6 войнишки песни за 3 гласа. По случай Шипченските тържества в 1912 г.“. „Патриотически марш за 3 гласа : Посветен на българското войнство по случай обявяване на независимостта ни“. (Женева 1908 г.), „Литургия на св. Иоан Златоуст“ (1910), „Сборник от песни за българските войници, ученици и юнаци : Посветен на Н. Ц. В. Престолонаследника Борис, Князъ Търновски“.

„Пред стените на Одрин“ на Камен Луков – капитан, военен диригент и композитор, учител и капелмайстор на 34-ти пехотен троянски полк в Ловеч (1905). Маршът за пиано се издава на илюстрована партитура от „ Червен кръст” за подпомагане на семействата на падналите при Одрин. Неговите бодри маршове поддържат духа на бойците. Той оставя наследство от около 100 марша за духов оркестър. От хоровите му войнишки маршове са открити 13, по–голямата част създадени след войните. И двата му марша с тематика от Балканската война „Акалан” и „Пред стените на Одрин” са създадени по-късно.

 „С крилата на орела“ (1915 г.) в полза на ранените 1915, по музика на Михаил Константинов и текст на Любомир Бобевски, литография Дробняк. М. Константинов е автор на множество композиции за цигулка и пиано, глас и пиано, на множество песни и бойни маршове, в които възпява героичните подвизи на българския войник и др. По негова инициатива се свиква първия конгрес на „Музикалния съюз“ в София, на който се взима решение за въвеждане на „Пеене“ като задължителен предмет в училищата.

„На нож“  (1913 г.), посветен на 23 пехотен Шипченски полк формиран в Казанлък, по музика на Димитър Генев – учител в Априловската гимназия, музикален педагог, диригент и изявен композитор („Тих бял Дунав“, „Охрид“, „Час велик“ и др.) и текст на Любомир Бобевски.

От съществено значение за  нашия регион са няколко редки и ценни нотни издания от фонда на отдел „Изкуство“, които са важен източник на информация за краеведите,  изследващи историята на нашия регион.

Автографите на две известни и талантливи жени – забележителната старозагорка, първата българска оперна прима, „българският славей“ – Христина Морфова и чешката музикантка, отдала целия си творчески потенциал на българското музикално изкуство като пианистка, певица и педагог – Людмила Прокопова, са върху издание от 1926 г. – „Български народни песни : За сопрано в съпровод на пияно“.  В него Л. Прокопова е публикувала 10 песни от репертоара на Христина Морфова.

Няколко десетилетия двете работят заедно, като гастролират по световните сцени, а по-късно, в България, те подготвят като педагози цяла плеяда наши оперни певци.

Не по-малко ценно е изданието от 1939 г. „Училищни песни за 2 и 3 гласа“ на музикалния педагог, композитор и диригент, учител по музика в Старозагорската мъжка гимназия от 1930 година – Михаил Кочев. Той има големи приноси за развитието на хоровото пеене в Стара Загора. Автор е на 4 сборника с училищни песни. Сред най-популярните му детски песни са „Зеленчуци който не яде“, „Посяла е баба леща“, „Кат’ войници на редици“, „Прела баба“, „Луд гидия“.

Съхранява се и издадената в Стара Загора през 1932 г. народна песен „Сън ми краде черни очи : За соло пеене със съпровод на пиано“. Обработена е от Димитър Долапчиев, издание на София Долапчиева – Музикален Магазин. Част е от поредицата „Народна музикална библиотека“.

Пълнотекстово изданията могат да се видят в електронния каталог на Регионалната библиотека.

Неоценими са нотните ръкописи на старозагореца Георги Байданов, дарени на институцията от неговите наследници, за които бе публикуван материал по-рано.

Фондът обогатяват и чуждите редки и ценни нотни издания, излизали в края на 19 в. и началото на 20 век. В периода 1880 – 1905 г. са издадени няколко творби на Йохан Щраус, с красиви литографирани корици. Сред тях са валсовете „На хубавия син Дунав”, обработка за пиано и мъжки хор („An der schonen blauen Donau : Walzer fur Pianoforte : fur unnerchor mit Begleitung : Op. 314), „Приказки от виенската гора” (Geschichten aus dem Wienerwald : Walzer fur das Pianoforte componirt : Op. 325); „Пролетни гласове” (Fruhlingsstimmen : Walzer fur Piano : Op. 410). Тук могат да се добавят и „Песента на цветята” на Г. Ланг с цветна литографирана корица с монограм „PSCH” от началото на XX в. („Blumenlied : Flower song : fur Pianoforte : Op. 39”. Gustav Lange), „Das beruhmte Menuet : Klavier : Op. 14 No. 1”, Ignaz Jan Paderewski и др.

Посочените в настоящата статия издания, са само избран фрагмент от цялостния нотен фонд на отдела.

 

Дарина Кондратцева

Отдел „Изкуство”

Регионална библиотека „Захарий Княжески”