АНПТ „Зорница“ – Стара Загора участва в два международни фестивала в Румъния

За поредна година Ансамбълът за народни песни и танци (АНПТ)„Зорница“ при Народно читалище „Св. Климент Охридски 1858“ – Стара Загора пое по фестивалните европейски маршрути. Тази година пристигна на една от интересните дестинации: Първата „PLAIURILE MIORITEI“, се проведe от 24 до 29-и юли 2023 г. в Бузъу, а втората – Международен фолклорен фестивал „Цветето на Багаран“от 29 до 31 юли в Амара – Румъния.

Разговаряме с Йоана Герлимова – художествен ръководител на танцовия състав при Ансамбъла:

Разказвай за този фестивален тур, как се отзовахте и какво се случи?

Ние бяхме участници в Международните фолклорни фестивали в Румъния през юли, 2023-а година по линия на ЦИОФФ. Трябва да отбележа, че това пътуване се състоя благодарение на организацията на нашето читалище „Св. Климент Охридски 1858“- Стара Загора и сериозната подкрепа за пътуването от Община – Стара Загора, лично от кмета г-н Живко Тодоров. Преди да продължа ще изкажа благодарността на Читалището и на всички участници от Ансамбъла за тази подкрепа.

След едно доста трудно пътуване до северната ни съседка не успяхме да пристигнем за тържественото посрещане, но за сметка на това последваха събития, които компенсираха стократно пропуските ни в началото…Но да караме по реда на събитията.

Какво се случи?

Не питай. Стартирахме с фалстарт. Развали ни се автобусът и се наложи да ни изпратят от фирмата-превозвач нов автобус и… закъсняхме. Разбира се, програмата на фестивала не се съобразява със закъснелите и започва още вечерта на 24-и юли. С гръм и трясък се появихме и ярко се наложихме още с появяването си.

Първият ден от фестивала – 25 юли,беше изключително вълнуващ и изпълнен с емоции. На срещата с областния управител на град Бузъу, всяка държава разказа за своя ансамбъл и произхода му. Присъстваха различни медии, разменихме си традиционни подаръци и последваха много снимки. След това ни очакваше сцената за подготовка на откриването на фестивала. Организацията, беше много добра. Домакините не бяха пропуснали нито една подробност, осигуряваща удобството на гостите на форума.

Къде се намира Бузъу и какво научихте за града?

За града научихме лично от кмета на град Бузъу. Той пръв ни прие и ни разказа накратко историята за града. Научихме за драматичната съдба на Бузъу – не веднъж опожаряван. Това определило Фениксът да бъде символ на града. На тази среща всеки представител на държавите-участници разказаха кратка история за ансамблите и градовете, от които идват. За нашия град Стара Загора, споделихме, че го е сполетяла същата съдба, както Бузъу и че на площада в нашия град е разперил криле същият този феникс – символ на вечното прераждане и възкресение на Стара Загора. Последваха, снимки, размяна на подаръци, сувенири и пр.

А кога започнаха изявите ви?

На 25-и юли дойде моментът за първата изява – откриването. В късния следобед участвахме в официалния парад от Piata Daciei (центъра на града – близо до хотел Pietroasa) до музейния комплекс I.C. Братиану…

Всички ансамбли се движехме заедно, като периодично правихме спирки и представяхме малка част от фолклора ни.

Самото откриване беше наистина вълнуващо, защото гостуващите държави се стараехме да представим страната си по най-добрия начин. Независимо от конкуренцията се подкрепяхме взаимно. Запознавахме се, Сприятелявахме се.

Визитката на всяка държава бяха химнът на страната и националният флаг – мило, впечатляващо, тържествено!

И какво включваше продължението на програмата ви?

Програмата имаше две части – от една страна срещи на делегациите с ръководители на града и мениджърите на фестивала, а от друга творческата изява – концерти, дефилета.

Вторият ден започна със среща с ръководството и с мениджъра на фестивала и ръководителите на групите в хотел Pietroasa. В кметството се проведе официална среща на ръководителите на ансамблите с градските власти в съвета на окръг Бузъу

С какво запомни втория ден?

Оооо, много вълнуващо и запомнящо се приключение беше.

Вечерта отново имахме концерт, но този път беше в съседен град на Бузъу – Ръмнику Сарат. Там щяхме да представим по-дълга и по-разширена, танцово-певческа програма, но плановете ни не се осъществиха така, какво си ги мислихме. Всичко вървеше прекрасно, всички бяхме в страхотно настроение, нахъсани и мотивирани да пеем и танцуваме.

Сцената беше разположена на открито, точно пред входа на една много красива сграда (мисля че беше общината). Бяхме трети по програма. Дойде и нашият ред, всичко вървеше по план и изведнъж, по време на нашия първи танц – Шопски, започва да вали из ведро. Като се обърнахме назад видяхме само музикантите ни и то без микрофони. Организаторите нямаха избор, освен да прекратят концерта, заради настроението на майката-природа, но те не знаеха, че ние българите не се отказваме така лесно. Влязохме във фоайето на общината, за да се скрием от дъжда и секунди по-късно заглушено се чу кавал, след него се появи гайда, след това чухме и ударите на тъпана… Тогава всички видяха, че концертът може да продължи, въпреки метеорологичните условия. Така и стана, прекрасните ни певци и певици изпяха една песен, след нея изтанцувахме нашия финален танц – „Трите пъти“ и в наистина български стил, завършихме с едно кръшно българско право хоро. Нашата изява се превърна в малък импровизиран празник!

Всички бяха в ступор. Те не знаеха как да реагират, фотографите снимаха от всички възможни страни и мисля, че им показахме – така танцуваме ние в България, като се хванем на хорото, го играем до край!

Третият ден – 27 юли, беше по-скоро отдих на фона на динамичните емоции, които ни връхлетяха първите дни. Имахме право на екскурзия, но времето отново не ни позволи и решихме да отдъхнем в хотела и да си направим кратка разходка из града. Вечерта отново ни предстоеше концерт, в който трябваше да представим същата програма, както в Ръмнику Сарат и за щастие, този път времето беше с нас.

На 28-и юли от 9,00 часа, любезните домакини ни предложиха екскурзии по избор в Бузъу на Vulcanii Noroiosi (35 км от Бузъу с нашия автобус). Ние не плащаме за пътуване по желание.

След – 18.00 часа продължихме с артистична програма в Бузъу:

Кои бяха участниците, от кои страни и какви бяха към вас изискванията за участие във фестивалната програма?

Участваха ансамбли от България, Колумбия, Хърватия и Гърция и разбира се от домакините – Румъния. Всички трябваше да представим 40-минутни програми, включващи индивидуални изпълнители, мъжки, женски хор и смесен хор и танци.

И как се представихте на финала в Бузъу?

Петък, 28 юли, беше колкото уморителен, толкова и запомнящ се. Закрихме фестивала. Както се предполага вълнението беше върховно. Представихме се повече от впечатляващо. Накрая, както при откриването, представителите на държавите се подредиха на сцената, развявайки своите флагове. Вечерта организаторите бяха подготвили музикално-танцова забава със специално ангажиран DJ за гостите и домакините на фестивала.

А в събота, 29 юли, сутринта, недоспали, с чаша ароматно кафе в ръка и сълзи на очи, напуснахме хотела и се отправихме …за следващия фестивал „Цветето на Бараган“ в Амара,

Още с пристигането в Амара, ни посрещна гид, който много кратко и точно ни обясни какви задължения имаме за деня – звукови проби, разстановка на танцьорите, последователност и други подробности, свързани с откриването на фестивала. След като приключихме с организационните задачи за откриването отидохме на едно приказно място на обядваме – Езерото Йезер.

Хотелът ни беше в Слобозия. Настанихме се. Имахме малко време за отдих и отново вече с традиционна визия обратно към Амара за откриването на фестивала „Цветето на Бараган“.

В 19.30 фестивалът беше открит от ансамбъл „Дойна Бараганулуй“ – младши „Grausor din Baragan“ и сюита от танци

Последва презентационна реч на румънски и английски език, националните знамена на всяка страна-участник и химните ни; слова на официалните лица от

окръжния съвет, кметството и директора на фестивала;

И спектакъл с представяне на ансамблите стана в лятната градина на Amara. Участваха фолклорните ансамбли от Сърбия, Полша, България, Колумбия и домакините от Фолклорен ансамбъл „Дойна Бараганулуи“ Румъния

В неделя, 30 юли , бяхме с най-голямата програма в град Тандарей, само домакините и ние. Това беше най-силния ни концерт в Румъния, с много динамика, смяна на костюми и емоция. Накрая в изцяло български стил извихме красиво, българско хоро, след което последва и румънско хоро, също толкова красиво (беше подобно на нашето дайчово). Прибрахме се уморени, но заредени от хубавите преживявания на сцената.

В понеделник, 31 юли, беше закриването на фестивала „Цветето на Бараган“ в зала Европа – голяма, красива, оборудвана с осветление и ефекти. Имаше официална церемония по закриването, думата взеха част от мениджърите и директорите на фестивала. След като всички държави направиха своето 20-минутно представяне се хванахме на общо румънско хоро, което се изви – голямо и красиво, а в средата се вееха флаговете на България, Румъния, Колумбия, Полша и Сърбия.

Церемонията по закриването на фестивала в зала Европа ще бъде оня спомен, който всеки ще отнесе като красиво преживяване със себе си.

Във вторник, на 1 август, нашата едноседмична приказка завърши. Отново недоспали, с чаша кафе в ръка и сълзи на очи се сбогувахме с фестивала и с Румъния!

Ние бяхме в една толкова близо до нас и толкова непозната съседна страна. Отиваме си, запознали се с нравите, бита и традициите на съседите от близо, вдъхновили се от познатото звученето на песента и ритмите във фолклора им и научили още нещо за балканското гостоприемство…Участието в международните фолклорни фестивали в Бузъу и Амара – Румъния бяха още една страница, прибавена към международните творчески изяви на АНТП „Зорница“ при НЧ „Св. Климент Охридски 1858“

Отпътувахме за България с очакването пак да те видим, Румъния!.

Гинка Михайлова