На Преображение: Защо Христос взел на планината именно Петър, Иаков и Йоан?

Защо Христос не взел на планината Тавор всички ученици?

Защото сред тях се намирал Иуда, който бил недостоен за това божествено видение. Свети Теофилакт, архиепископ Български, разсъждава за това така: „Владиката Христос не взел дванадесетте ученици на планината, защото Иуда бил недостоен с предателските си очи да види славата на Христовото преображение“. Прекрасно възпява и свети Дамаскин: „Нечестивите няма да видят Твоята слава, Христе Боже“.

Защо не оставил Иуда сам в подножието на планината?

Ако Господ, вземайки всички апостоли, бе оставил само Иуда, то последният би се изпълнил с гняв и ненавист не само към Иисуса Христа, но и към всички апостоли; той би имал нещо като извинение за предателската си злоба към Христа и би могъл да каже: „Предадох Иисуса поради това, че бях презиран от Него. Така предполага блажени Теофилакт: „Ако Иисус бе оставил в подножието на планината само Иуда, а другите бе взел със Себе Си, то някои биха могли да кажат, че именно това обстоятелство е наранило сърцето на Иуда и го накарало да се обърне към мисълта за предаването на своя Владика“.

Защо Господ взел на планината не повече от трима апостоли?

Той направил това, с цел да изпълни Писанието, което казва във Второзаконие: „При думите на двама свидетели или при думите на трима свидетели става всяко дело“ (Втор. 19:15).

За Господа било достатъчно само трима от живеещите на земята да видят Неговата слава и да бъдат нейни свидетели: тримата апостоли пред Неговите очи били най-достойни от всички народи и племена.

Вземайки със Себе Си трима апостоли, Господ Иисус Христос поискал да вземе и двама пророци, за да бъдат и живите, и мъртвите свидетели на това, че Той е Син Божий, изпратен за спасението на света. Моисей е призован от мъртвите, за да свидетелства на мъртвите, заключени в ада, за пришествието на Христа в света, Илия – за да каже на Енох в рая; а тримата апостоли са призовани да проповядват впоследствие за славата на Христа.

Защо Господ взел със Себе Си не някои други ученици, но именно Петър, Иаков и Иоан?

Господ взел със Себе Си тези трима апостоли, защото в тях още от самото начало се забелязвали, проявявайки се впоследствие с особена яснота, споменатите три добродетели [вяра, надежда и любов]. У Петър – вярата: той преди всички изповядал Христа като Син на Живия Бог (Мат. 16:16), а след това Сам Господ му казал: „Аз се молих за тебе, да не оскъднее вярата ти“ (Лук. 22:32); у Иаков – надеждата: той първи от дванадесетте апостоли трябвало заради израилевата надежда да преклони главата си под меча; у Иоан – любовта: той бил любимият ученик на Господа, наречен син на Пречистата Дева Мария (Иоан. 19:26-27). Освен това в тези трима апостоли намираме предобраз на трите чина на избраните Божии угодници, най-достойни от всички да видят Христа в Неговата небесна слава: чинът на боголюбците, чинът на мъчениците и чинът на девствениците. Господ, вземайки със Себе Си на Тавор Петър, Иаков и Иоан, за да им яви славата на Преображението, с това учи, че желаещият да бъде с Него в небесното царство и да се наслаждава на съзерцаването Му, трябва в любовта да подражава на Петър, в мъченичеството на Иаков, и в чистотата на Иоан.

С каква цел Господ възвежда учениците Си за молитва на високата планина?

„Той ги възвежда – казва блажени Теофилакт – на високата планина, показвайки, че ако някой не се извиси над земните пристрастия, не е достоен да види подобни откровения.“ Този, който ходи в низината, не може да вижда надалече, а възлезлият на висока планина без затруднение обхваща с погледа си далечни пространства, и този, който се грижи само за настоящия живот, как може да разбере сладостта на бъдещите небесни блага? Възлизайки на планината на богомислието, той познава и вижда с ума си като с очи даже това, което е по-високо от небесата.

И така, брате, възнеси ума си от земята на небето, от настоящето – към бъдещето, от пристрастието към земното – към желанието за небесното. Тогава ще познаеш колко благ е Бог.

Въпросите и отговорите са формулирани от фрагменти из „Слово на Преображение Господне“ от св. Димитър Ростовски.

Отец Евгений Димитров

Храм „Св. Троица“ – Стара Загора