Аспарух Лешников- най-популярната музикална  световна звезда за своето време

Кой е мъжът на тези снимки? Това е младият и възрастният Аспарух Лешников – Ари, или по-точно казано, това е мега звездата на световната, европейската и особено на германската музикална сцена през 30-те години на 20 век. Човек, който посреща през живота си всички обрати на световната и българската история. Роден е в Хасково  през 1897 година и като доста българи от онова време решава да става офицер. Тъкмо във Военното училище съдбата го среща със знаменития маестро Георги Атанасов, който смята, че гласът на това момче заслужава изява на световната сцената, а не в окопите на войните, и му дава подкрепа той сериозно да се посвети на музиката.

През 1922 година бъдещият „Ари” заминава за Германия. Тук в оазиса на бляскавата и шармантна култура на Ваймарската република започва изумителната кариера на хасковлията Аспарух. В първите по-трудни месеци му помага една от най-популярните тогавашни немски светски двойки – актрисата Олга Книпер-Чехова (племенница на Антон Чехов) и знаменитият Макс Шлеминг – световен шампион по бокс в тежка категория. След няколко спечелени конкурса и стипендии Аспарух ще стане един от създателите и солист на групата „Комедиан Хармонистс”. Тази формация ще пожъне такъв успех не само в Германия, но и в цяла Европа, че години по-късно ще казват, че нейното влияние е било съизмеримо с това на „Бийтълс” по-късно. Може би кулминацията на тяхната слава е концертът им в САЩ на борда на самолетоносача „Саратога” пред 85 000 американски моряци в залива на Ню Йорк. Сред зрителите е и президентът Рузвелт, почитател на групата и на тенора на Ари. Всъщност тук на върха на славата групата практически се разпада, тъй като трима от членовете й от еврейски произход остават в Америка. Причината е започналите нацистки репресии срещу евреите в Германия.

Сравнително скоро след това и Лешников се завръща в България, където записва още десетки шлагери. Избухва обаче Втората световна война и музикалният бизнес се свива сериозно. Вече на никой не му е нито до грамофонни плочи, нито до турнета. Бомбардировките разрушават закупения от Лешников дом в София. Следват и драматичните промени след 9 септември 1944 година. Отначало Ари се опитва да продължи музикалната си кариера и звездата на Берлин и Ню Йорк пее по мероприятия на бригадирското движение. Но като цяло новата власт не оценява нито световната слава, нито таланта на Лешников. На него се гледа с подозрение като на част от „ретроградната буржоазна култура”. Трикратната смяна на парите пък унищожава всичко, което Лешников е спестил по време на световните си турнета.

Ситуацията става още по-тягостна през 60-те, когато някой се „съсеща” за бляскавата кариера на Ари в Третия райх. След донос, че той е бил от „любимите певци на Хитлер”, тенорът докарвал до „истерия и екстаз” стотици хиляди европейци – става метач в Борисовата градина.

Обрат в съдбата му обаче пак идва. В двете тогавашни германски държави – Федерална република германия (ФРГ)  и  Германска демократична република (ГДР) , изведнъж започва бум на интереса към групата „Комедиан Хармонистс”. Издават се техни плочи, правят се игрални и документални филми. В Западна Германия Ари получава награда за принос към немската култура. Нашите власти „се усещат” (тогава текат процесите на сътрудничество между НРБ и ФРГ) и започват относителна реабилитация на името и песните му. Връчен му е орден „Кирил и Методий”. С хонорара от негова плоча издадена от „Балкантон”, Лешников успява да си купи скромен апартамент в кв. „Западен парк” в столицата. За жалост той вече е тежко болен и почива на 31 юли 1979 г.

Защо Ви разказвам тази история? Защото Аспарух Лешников е безспорно най-популярната българска музикална звезда в света за своето време (а май и до ден днешен). И е странно колко малко знаем за него. „Ари” не е просто „български певец с три букви” от вестникарските кръстословици и заслужава поне за 3 минути повече внимание от доста от „пластмасовите звезди” на днешното ни време.

(Снимките са благодарение на фейсбук групата Аспарух Лешников. Студийният  портрет на младия Аспарух Лешников на големия ни фотограф Петър Папакочев).

Росен ПЕТРОВ