Хиляди гневни старозагорци поискаха справедливост и наказание за виновните

Трагедията на 18-годишната Дебора и безпардонността на съда обедини българите

На 31 юли 2023 г. пред Съдебната палата на Стара Загора се събраха хиляди гневни ,  обидени и съпричастни старозагорци, обединени заради случая с обезобразената 18-годишна Дебора. Наистина, никога градът ни не е виждал такова стълпотворение. Яйце да хвърлиш-няма къде да падне от ул. „Генерал Столетов“ по бул. „Митрополит Методий Кусев“ до общината, на изток – до Регионалната библиотека „Захарий Княжески“, до Операта, Стария театър и Художествената галерия, а на запад – до самите порти на Съда.

Протестът пред Съдебната палата започна в 18 часа с аплодисменти за организаторите и чести викове „Оставка“. Десетки текстове, изписани непрофесионално, но от сърце, плакати, които предупреждават, че търпението ни е свършило и след като институциите не могат са се справят с престъпниците, ние- обществото ще направим това.

На импровизиран брифинг кметът ни Живко Тодоров, който призова вчера съгражданите си да реагират на това беззаконие каза пред медиите:

„Благодаря на всички хора, които са тук, да подкрепим момичето!

Каузата, която стои зад това събиране е да кажем не на агресията, на страха,  на липсата на култура, да изразим възмущение от това, което се случва и да призовем съдебната система да бъде реформирана така, се подобни събития да не бъдат класифицирани като лека телесна повреда. Да не гоним младите хора от България, които ще продължат да заминават по света, ако няма справедливост. Затова призивът ми към всички, в цялата страна, е да се обединим. Днес не е време за разделение, а за обединение на нацията, как да направим така, че да има справедливо общество, да направим превенция спрямо всички млади хора, които проявяват насилие от най-малка възраст, да предотвратим това, което се случва и да заявим ясно като общество, че насилието е злото, което отричаме и отхвърляме.

Искаме да живеем нормално като интелигентни, културни и възпитани хора, които да създават семейства и да движат държавата ни напред. За съжаление 30 години по-късно след 1989 година демокрацията, която имаме в България, не дава това, което хората искат – а именно справедливост. Трябва да се погрижим за това тази демокрация да работи така, както трябва. Това става с работещи институции. Трябва да има работещи прокуратура и съд.

През 2020 г. хората излязоха по улиците именно затова, защото такива случаи, които за съжаление не са прецедент у нас, с право взривяват обществото.

Това е моята позиция. Затова съм тук като гражданин и като кмет на Стара Загора. Призовавам всички хора към нетърпимост към насилието. Нека в съдебната система влезе моралът на първо място.

Фактът, че целият площад е препълнен показва, че хората жадуват за справедливост. И това трябва да им даде държавата!“- каза Живко Тодоров.

„Смятам, че Висшият съдебен съвет трябва да вземе много бързо решение спрямо всички прокурори и съдии, които са участвали в това за мене абсолютно престъпление. Имам предвид вземането на крайното решение на съда.

Имам две дъщери и само мога да си представя какво преживяват родителите и какво е в душата на момичето. На всичко това трябва да се сложи край. Да има абсолютна нетърпимост към подобни деяния“.

Старозагорката Елена Венкова, майка на две деца, е в основата на организирането и провеждането на такова масово събитие, което има свои последователи в над 50 градове в страната и няколко десетки от чужбина.

„Имаме неотложна потребност от промяна и тя ще започне от днес, заяви г-жа Венкова.- Това няма да е краят, а началото. Нашите искания конкретно за това дело са то да бъде разгледано адекватно. Има закони, които явно са остарели. Вероятно има и корупция, откъдето идва най-големият проблем.

Настояваме институциите, които са виновни, похитителят Георги Найденов Георгиев да бъде освободен, да се самосезират . Вярно е, че преди няколко часа му е наложено най-тежкото наказание – задържане под стража за 72 г. Мисля, че с тези наши действия няма да останат ненаказани.

Искаме нови строги и справедливи закони! Искаме промяна, която да не се обещава във времето, а да се случва веднага и да го видим черно на бяло! Зад нас не стоят никакви партии и организации, а само българската общност!“

Ели се обърна към присъстващите жени, ако и над тях се проявява агресия – физическа или морална, да реагират веднага и да получат нужната закрила. Тя призова всички, които са жертви или са узнали за някакво насилие да се споделят гласно. С мълчание нищо не се постига. Мълчанието единствено помага на престъпника.

Специално за събитието в Стара Загора пристигна Мария Бонева, залята преди време с киселина и с обезобразено лице, за да окаже подкрепа на Дебора и на родителите й.

„Това, което искам да постигнем е, сериозна промяна в законодателната система. Лицата, които боравят със съдебни експертизи, преди всичко да бъдат хора. Може ли едно момиче, на което са направени в болница 400 шева и е със счупен нос, обръсната глава и цял месец в шок да бъде с лека телесна повреда?!

Бях изгоряла до кокъл. Едно момиче стои заклано вкъщи и една съдийка, в сутрешния блок на телевизията се хилеше и казваше:“Аз работя с първичния документ!“

Едно младо момиче събра всички вас тук! Това означава, че ние можем, че сме силни и трябва да го направим! /Дълги възгласи „Оставка!“/

Много благодаря на всички мъже, които присъстват тук. Българските мъже не бият жените си. Те са прекрасни бащи и съпрузи. И това, че има такива идиоти сред нас, не значи, че българските мъже са такива. Благодаря на всички мъже, които са тук, че подкрепят жените си!“- каза Мария Бонева.

На импровизираната сцена застана още една млада красива жена – Моника Маринова, която всъщност даде гласност на жестокия прецедент.

„Щастлива съм, че виждам море от хора в подкрепа на нашата кауза, в подкрепа на Дебора. – Ние сме благодарни единствено и само на полицията. Всички останали – прокуратура, съдебна медицина, районна прокуратура и районен и окръжен съд, някой по линията не си е свършил работата. Настояваме публично да се обяви на колко места се скъса нишката и кой е виновен. Питам аз, трябваше ли с Ивелина- майката на пострадалото момиче  да застанем в национален ефир и да кажем какво се случва и тогава да се задействат институциите.

Очакваме справедливост! Днес не само тук, в нашия град, а в още 50 в България и други в пет държави заявяваме:“Искаме справедливост! Искаме промяна в Наказателния кодекс!“

Със сълзи на очи Ивелина- майката на пострадалата каза:“Благодаря Ви хора, че сте тук! Не се чувствам сама! Моето дете гледа сега телевизия и се вълнува от толкова голяма подкрепа. Единственото, което искам да кажа е, всички да защитим децата си, никой повече да не бъде клан в собствения си дом. Благодаря, благодаря“.

Красимир, таткото на Дебора, също благодари на всички за подкрепата. Според него, Дебора не е искала да става известна, камо ли по този начин. Тя е като всяко нормално момиче с мечти и със жажда за живот. Някой реши да й отнеме живота! Този някой трябва да си поеме отговорност. Трябва да се променят наказанията. Нашето гражданско общество е много силно и всички заедно ще постигнем справедливост!

С няколко месечната си дъщеричка специално да окаже подкрепа на Дебора, пристигна мис Ивайла Бакалова:

„Тук съм като майка, като жена и като част от тази държава. Това, което се е случило е недопустимо. Повече от Вас знаят, че с тази прокуратура и съдебна система се боря няколко години. Несправедливостта, която видях и към Дебора и покъртителна.

Аз съм майка на две момичета. Едното ми е на 20 години, а тази в ръцете ми е втората. Не искам един ден да отворя врати и да ги намеря така, както това семейство е открило детето си.

Искам да кажа на съдийката, която гледах по сутрешния блок. С усмивка тя заяви, че това е лека телесна повреда. Тази жена знае ли как се гледа дете? /Отново дълго скандиране на „Оставка“!/ Представям си какво е за всяка майка да види детето си като Дебора! И тази съдийка е жена!!! Да застане днес надменно и с усмивка да заяви, че това е законът..!

Изказвам огромен респект към това семейство, към силата на тези родители. Ако ни гледаш някъде, момиче, знай че не е важно как падаш, а как се изправяш! Ти ще се изправиш и ще бъдеш по-силна и по-прекрасна! Горе главата, момиче, всички сме с тебе!“ /Бурни аплаузи/

От присъстващите дойде искането за декларация, за реални адекватни присъди; промени в системата и в законите; прозрачност; стоп на корупцията в съдебната система. Искаме Дебора да не се срамува, че е българка!

Гора от вдигнати ръце гласува декларацията – предупреждение!

После започна мирното шествие, което завърши пред общината.

Росица Ранчева