Живописна изложба представя „Пътят на душата“ на Георги Славов

На 28 юли 2023 г. в западната зала на Художествена галерия Стара Загора беше открита живописната изложба „Пътят на душата“ посветена на 100-годишнината от рождението на художника-адвокат Георги Славов (1023-2006) . Представени са 30 живописни творби от различни периоди на неговото творчество и 45 рисунки – малък формат, създадени между 2004-2005 година в София, притежание на племенницата му Ирена Недкова.

Картините са от колекциите на художествените галерии в Стара Загора, Казанлък и Раднево.

„Много е трудно да се говори пред Вас- многобройните ни гости и почитатели на изкуството на юбиляра, като се има предвид, че почти всички тук присъстващи се били негови лични познати, приятели, колеги, част от кръга на старозагорската бохема, -каза в словото си при откриване на експозицията д-р Катя Тинева- Гюрковска- директор на галерията.

Бил е човек, който всички описват като много светла, обичана и уважавана личност, човек, който е имал и събирал в дома си много приятели, художник-адвокат или адвокат-художник. Всъщност това не е важно, защото с изкуството си доказва, че творческият порив е този, който води по пътя на душата. Затова за заглавие на изложбата сложихме тези негови думи.

В изложбата се проследяват някои от основните художествено-пластични търсения на Георги Славов, които започват с неговите ранни, близки до импресионизма пейзажи от родния му град, стигащи по-късно до условност, минават през натюрморта и интериора, портретите на известни старозагорци и достигат до чистата абстракция и визуалния знак. Дали е достигнал до абстракцията не е толкова важно, важен е пътят , който извървява. Неслучайно темата за пътя и за времето, вълнува художникът и обединява почти всичко, което е сътворил през творческия си път“.

Учители на Георги Славов в изобразителното изкуство са Кипро Николов и Димитър Караджов. Другарувал е с Янаки Кавръков, Иван Попчев, Петър Русков, Любомир Цакев, Димитър Чехларов…Има няколко самостоятелни изложби. Участвал е и в общи изложби със старозагорските художници.

Младият екип на Художествената галерия, начело с д-р Катя Тинева разчупи познатия стереотип на организиране и провеждане на подобни събития, както в експонирането на картините и рисунките, така и в последвалите приятни музикални изненади. Това е реверанс към Георги Славов, който е обичал музиката и сам е пеел; обичал е поезията и е бил приятел с едни от най- големите старозагорски поети, на някои от които е направил прекрасни портрети. В себе си е носил творческия дух от детството си, който е развил и задържал в душата си до края на жизнения си път.

„Една изложба се прави с екип- каза Катя Тинева.- Благодаря на екипа на галерията – на Пламен Кирилов, Илия Владимиров, Росица Шидерова, Юлиана Вутова, Миглена Колева за всеотдайността и творческия им подход“.

За живота на вуйчо си Жоро говори развълнувано племенницата му Ирена Недкова – една от най-знаковите учителки по български език и литература в Стара Загора:

„Аз съм най-малката „издънка“ от рода. Тук присъстват хора, които много по-добре от мене познават вуйчо ми и като художник, и като приятел, и като висок професионалист. Аз мога да споделя за него като племенница.

Да бъдеш племенница на Жоро Славов, не беше лесна работа. Беше много взискателен, но в същото време – много щедър. Голямата му страст беше рисуването. Тези 45 рисунки малък формат, които са показани тук, стигнаха до мене почти случайно. През последните две години от живота си, той единствено и само рисуваше.

Голямата му любов бяха двете му жени – съпругата му Мария, и дъщеря му Вяра. Обичаше много майка си по много патриархален начин, с голямо уважение и респект към нея. Обичаше сестра си – моята майка и нас. Много обичаше да готви и готвеше прекрасно. Майка ми се казваше Невена, която също беше кулинарка, но вуйчо й нареждаше често:“Вено, искам да ми направиш една питка, а аз нося виното…“

Обичаше да пее. Като дойдеше вкъщи се изваждаха китарите и се започваше големият купон. Обичаше хубавото розе.

Имаше верни приятели, предполагам, че част от тях са тук. Правеха невероятни спектакли – пееха, дегизираха се, беше много весело и забавно. Имаше невероятно чувство за хумор.

До последните си дни, това, което повтаряше беше, че иска да рисува и че обича много Вяра и Мария. Беше много забавен човек и голяма загуба за всички нас от рода“- сподели г-ца Недкова.

Миналата година излезе и луксозна книга -каталог, посветени на живота и творчеството на Георги Славов, дело на дъщеря му.

Според д-р Тинева, почти всички старозагорски художници притежават и други дарби, освен рисуването или длетото. Те пишат стихове, пеят, свирят на различни инструменти и това е част от духа на Стара Загора.

В памет на Георги Славов художникът Валентин Дончевски изпълни две авторски песни с акомпанимент на китара.

В голямата зала „Лунната соната“ на Бетовен изпълни пианистът Трифон Трифонов. Оперният солист Денис Иванов изпя песента „Един живот не стиха“ по музика на Петър Жеков и текст на Красимира Вакарелова и ария на Онегин от едноименната опера на Чайковски.

После имаше за всички по чаша розе.

Изложбата може да се бъде разгледана до 26 август.

Росица Ранчева