Да си спомним с усмивка и благослов за скулптора Емил Иванов (1948-2010)

Ако беше жив, днес щеше да навърши 75 години. Беше роден с дарбата да се смее и с убеждението, че светът е луд. Беше всеотдаен син и баща и неразделен до последния си миг със своето хъски Дик.

Емил Иванов е кореняк старозагорец. Роден е на 26 юли 1948 г. Завършва Художествената академия, специалност „Скулптура“. Художник-проектант в Кукления театър на Стара Загора беше 36 години. За кратко бе и негов директор.

Той беше един от особняците на града, който претендираше за книгата на Гинес със своите над 100 занаята, които владееше перфектно. Той беше автор на над 12000 кукли и 170 сценографии на куклени пиеси, сътворени от златните му ръце. Негов е проектът и изпълнението на декорацията на уникалния часовник, любим на всички старозагорци, който на всеки час „пее“ – портите с кулите, петелът и знамената. Той е автор и на изключително елегантната пластика на „Пиеро“, вече символ на едноименния Международен куклено-театрален фестивал за възрастни. Творби на Емо има в частни колекции в Германия, Швейцария, Италия, Гърция и др.

Казват, че няма незаменими хора. Не е така! Той беше огнен човек, всеотдаен, предан, винаги усмихнат, алтруист, верен приятел и безумно влюбен в изкуството си и в театъра.

През 2001 г. издадох книга „Моите интервюта“ – 49 старозагорци за града на липите. В нея има и разговор с Емо. Предлагам го на вниманието Ви:

                          ХУБАВО Е ХОРАТА ДА СЕ ДОКОСВАТ С РЪЦЕ, СЪС СЪРЦА, С УСТНИ…

Емо, какво е за тебе театърът?

Половината ми живот. На 52 съм и 26 от тях съм подарил на Кукления театър на Стара Загора.

Театърът е глезотия като целия ми живот. Реших да прекарам живота си на игра и театърът е една от приятните части. Впрочем, друга няма. Никога не съм живял срещу себе си. Бял косъм нямам. Правя само това, което ми е приятно.

Какви са чак толкова тези приятни приятности?

За показвам непрекъснато на всички, колко дълбоко са забити ръцете им в…на едно място.

По какъв начин го постигаш?

Като правя практически невъзможни неща.

Какво си направил за този си живот?

Най-голямата ми гордост е една огромна кинетична скулптора -184 см висока и към 100 кг тежка, в момента следва МЕИ и се казва Иван.

А по-малките гордости?

Най-малката е, когато станах студент. От слонова кост направих микро трифигурна композиция 3 / 4 / 6 мм и на всяка сложих по една лупа, за да се види. Най-голямото куклище е 4-метровият Магьосник от Оз. Тежи 16 кг и се движи от четирима актьори. Между тях е целият приказен свят, скулптури, паметници, изложби, биеналета, триеналета, пластики за награди и какво ли още не.

Художник ли си, проектант ли си, скулптор ли си, артист ли си?

Скулптор.

Какво ти дава театралната пластика от възможността по друг начин да се реализираш?

Начесва ми крастата към гротеската.

Защо смяташ, че животът е гротеска?

А не е ли? След като от личността сега много малко зависи?! То не е дори и гротеска, а жива трагедия.

Има ли разлика от играта, която играеш с куклите в театъра и животът, който живеем сега?

Живея затворен в театъра. До дюкяна, обратно и друго не ме интересува.

Какво правиш в театъра?

Уча децата на добро.

Как?

Всяка кукла е гротеска на определен образ, на определен характер. Всяка кукла е изпит за скулптора. Не знам някой колега да се похвали, че е направил 10 000 глави през живота си като скулптура. Аз съм ги направил като кукли.

Какво друго освен скулптури правиш?

Мъча се да спечеля някой лев. Ето, днес трябва да поправя един часовник, да довърша стар кремъклия пистолет, да направя семеен герб на една фамилия, един паметник….

Ако трябва да живееш на едно място, без да го напускаш, кое ще е то?

Не обичам да съм затворен. Ще си избера един ъгъл, от който мога да изчезна.

Предпочиташ ли животните пред хората? Зная, че имаш страхотно куче „Хъски“?

И хората са животни.

Справедлив ли си?

Че кой е справедлив? Зная че е невъзможно и изобщо не се силя. Действам според момента, спонтанно, без да се съобразявам.

Какво е любимото ти занимание?

Подводният свят на мълчанието, подводният риболов. Цяла година живея заради един месец през лятото на море.

От какво се боиш?

От зъболекар и ток.

Ако не се беше насочил към скулптурата, с какво би се захванал?

Може би щях да стана хирург.

Най-големият ти порок?

Нямам. Не живея с гузна съвест.

Най-голямата ти добродетел?

Нямам такива неща.

Летиш ли на сън?

Най-редовно.

А в живота?

Иска ми се, но не става.

Имунизиран ли си против главозамайване?

Не е имунизация. Просто много често се редуват успех с неуспех, за да може човек да се главозамае. Животът ни приземява.

Страхуваш ли се за бъдещето?

Не. Страхувам се от физическа невъзможност да живея. Страх ме е от осакатяване. Ако бъдещето е смърт- не!

Имаш ли чувството, че с изкуството си правиш хората по-добри?

Надявам се. Напоследък правя малко по-еротична малка пластика, та откъдето да я погледне човек, да му се иска да я докосне, както обло дамско дупе. Въобще хубаво е хората да се докосват с ръце, или със сърце, или с устни…

Как ще изглежда кукленият театър в другото хилядолетие?

Ще има много по-големи възможности. Преди години гледах един компютърен филм – разкош… Ще е по-лесно по всяка вероятност. Но едва ли ще е по-хубаво, отколкото е сега в нашия театър като се започне от директора Дарин и Голямата Таня, Люси, Гери І, Гери ІІ, Дилянка, Ваньо, Косьо, малката Таня, Николай 1-ви, Николай 2-ри, Мария и кучето Дик.

Как ще празнуваш 27 март- Международния ден на театъра?

Миналата година ателието на нашия театър взе национална награда за техническа реализация на пиесата „Малката Елфа“. Тази година имам високата чест да връча наградата на Съюза на артистите в България на новия носител и да пожелая винаги да има театър.

Март 2000 г.

Росица Ранчева