(За осем хилядолетието на Стара Загора)

проф. д-р  Светла Димитрова

Както вече Долап.бг писа на 14 юли 2023 година в Археологическия музей в Раднево се състоя официално представяне на т.8, 2021 г. на Сборник, посветен на археолога Димитър Янков. Съставител е директорът на Археологическия музей в Раднево Пламен Караилиев. Главни редактори са проф. д. изк. Константин Тотев и доц.д-р Красимир Ников.

Последната статия на сборника е „Документална хроника за една война между учени и лаици“ от проф. д-р Светла Димитрова. Тъй като преди 10-12 г. тази тема беше „мега“ коментирана в общността, предлагаме Ви статията без редакторска намеса.

Долап.бг

С наближаване на новото хилядолетие (третото по ред след Христа) неформална група старозагорски интелектуалци решава да включи града в предвижданите по цялата планета атрактивни тържества, посветени на новия милениумⁱ. Идеята на групата е, чрез различни прояви да започне да рекламира осем хилядолетното развитие на земите, върху които многократно възкръсва като град Стара Загора. Своеобразен говорител на групата става художникът Христо Таневⁱⁱ, автор на герб и знаме на Стара Загора и на предложение за национален герб на Българияⁱⁱⁱ. През 90-те години той започва целенасочено да се занимава с хералдика, да общува с езотерици и активно да пропагандира тезата за настъпилата нова ера – тази на Зеления водолей, символ на духовен напредък. Според него, в новата ера Стара Загора трябва да заеме водещо място не само в България, но и в света. Христо Танев е художник, а не историк, нито философ, но разпалено говори за град на осем хиляди години, а тази теза противоречи на научните аргументи на тогавашните археолози в Старозагорския музей: Петър Калчев (праисторик), Красимир Калчев (античник), Димитър Янков (медиавист), Христо Буюклиев (античник). От 1998 г. директор на музея е Петър Калчев, който заменя на поста Христо Буюклиев. Назначението му е политическо, но през 1999 г. е приведено в легитимна форма, чрез организиране на конкурс от страна на Общината^iv.

Една от първите инициативи на групата съмишленици около Христо Танев е изработването на предложение за тържествено отбелязване на Осмия милениум и приемане на дългосрочна общинска програма за културен възход, озаглавена „Осем хиляди години Стара Загора”. В навечерието на 5 октомври^v 2001 г. Старозагорският музей подготвя обосновано писмено становище по предложението. То е разгледано подробно и по него специалисти от музея правят своите бележки и предложения. Първо, те настояват в мотото да не се включва понятието град, а то да стане „8000 години културно-историческо наследство на Стара Загора и региона”^vi. Посочени са и други бележки и несъгласия по отделни пунктове в програмата. Причината да не бъдат приети е обстоятелството, че те са в противоречие с действащото в страната законодателство. В края на месеца в писмо до проф. Иван Божковq председател на Общинския съвет в Стара Загора директорът на старозагорския музей изпраща предложение за отбелязване на осмия милениум, разработено от музея. Към него добавя програмата „Музеят и училището” и няколко туристически маршрута. В писмото до председателя на Общинския съвет Петър Калчев подробно се спира на всички идеи на групата около Христо Танев и обяснява кои са приемливи и кои не. В този етап от развитие на спора, между учениците и лаиците, Петър Калчев защитава изцяло интересите на музея и на своите колеги. Обаче между инициативния комитет и музейната институция напрежението нараства. За да се намери компромисно решение и противоречията да се изгладят в името на доброто бъдеще на Стара Загора, в края на октомври 2001 г. Светла Димитрова, завеждащ отдел „Най-нова история” в музея, организира дискусия на тема: „8000 години Стара Загора”. Тя я обявява като проява на историко-философската секция на Съюза на учените в Стара Загора, на която е председател. Срещата е открита за различни публики и се провежда в залата на клуб „Отворено общество” на бул. „Руски”. Освен представители на двете спорещи страни, присъстват и старозагорски граждани, провокирани от появилите се в пресата дебати. Археолозите излагат тезите си, че градска структура на територията на днешна Стара Загора, възниква за първи път през ІІ век, след завладяването на тези земи от римляните и изграждането на Августа Траяна. Учените обаче приемат, че с оглед на бъдеща рекламна стратегия, може да се пропагандира мото осемхилядолетна Стара Загора. Христо Танев не само не е удовлетворен, а е бесен. Той очаква безрезервна подкрепа на всичките предложения на групата, каквато не получава по време на дискусията. Тогава в ролята на умиротворител се явява издателят на вестник Национална бизнес поща (НБП) Станимир Стоянов, самоопределил се гръмко в Уикипедия като предприемач и меценат^vii. Под заглавие „Разногледи между науката и рекламата” той приканва Христо (Христо Танев – б.а.) да седне на чаша вино с Митко (Димитър Янков – б.а.), Петьо (Петър Калчев – б.а.), Христо (Христо Буюклиев – б.а.) и науката да се примири с рекламата: „ Христо, (Танев – б.а.) не можеш ли да кажеш просто: Митко, Петьо, Христо…., историята си е вашата наука. Вие най-добре знаете и можете да кажете на колко години е градът ни. Но пречи ли за идеята на Стара Загора да направим една рекламна кампания за пред света (за бизнес), за пред себе си (за самочувствие)? И те могат да кажат: Христо (Танев – б.а.) правете каквото знаете, само не искайте от нас да грешим с професионалната си съвест, а що се отнася до рекламата, и ние можем да помогнем.”^viii В написаното има диалог, има предложения. Дори става дума, че съществува и професионална съвест, която не трябва да се престъпва. Прави се разлика между реклама и наука.

Въпреки намесата на Ст. Стоянов, спорът не приключва, а продължава и се задълбочава. Христо Танев подготвя и публикува специална брошура озаглавена „Докога ще крием достолепието на Стара Загора” с идеята да привлече повече съмишленици и да „разгроми некомпетентните историци”. Днес едва ли някой я помни. По същия начин постъпва 11 години по-късно друг негов сподвижник – инж. Димитър Димитров като публикува книжката „Непознатата Стара Загора”, за да изложи и той несъгласието си с мнения на археолозите. Очевидно е, че подобна практика в онези години се приема за работеща. Пък и отпечатването на книги не е проблем, стига да се осигури финансиране. Във втория случай учудващото е, че в битката с учените и науката, в услуга на лаиците застава авторитетното издателство „Захарий Стоянов”, ръководено от Иван Гранитски. Именно то публикува книжката на инж. Д. Димитров. Вероятно никой от издателството не е чел съдържанието.

Но да се върнем отново към спора за миналото на Стара Загора. В първите години на новото хилядолетие директорът на музея Петър Калчев защитава тезата, че мото на рекламната кампанията трябва да е Осем хилядолетна Стара Загора. Според него разработената от Христо Танев програма „Осем хиляди години Стара Загора” е грандиозна и бюджета й би затруднил и много по-богати страни от България. Той е на мнение, че е по-добре усилията на обществото да се насочат към довършване на новостроящата сграда на музея^ix. Идеята му в тогавашния момент е правилна. Опонентите обаче не са съгласни. Те не приемат и предложеното от музея мото, а настояват да се използва като рекламно лого на бъдещата програма „Стара Загора – един град на 8000 години”. То е използвано като заглавие на албум, отпечатан през 1998 г. по време на управлението на кмета Цанко Яблански. Петър Калчев в интервю пред местен журналист разкрива, че в заглавието на албума „Стара Загора – един град на 8000 години”, авторите, сред които е и той самият, „никога не са влагали идеята, че Стара Загора е град на 8000 години, че е най-старият град в Европа”. С това свое твърдение той непряко отново отказва подкрепа за мотото предлагано от Христо Танев. По-късно в годините Петър Калчев удобно забравя тези свои изявления.

През 2002 г. в ролята на помирител на двете „воюващи” страни се включва вестник „24 часа Тракия”. Това е регионална притурка към вестник „24 часа”, в която се съобщават местни новини и се обсъждат местни проблеми. Вестникът обявява спорът за научен, макар учените да са от едната страна, а лаиците от другата. На страниците му се появява съобщение за новоучредено сдружение с нестопанска цел „Осем хиляди години Стара Загора”. Негов председател става Областният управител Мария Нейкова. Сдружението има за цел да обедини усилията на спорещите страни за разумни действия и изпълними инициативи в името на Стара Загора. В него на музея е отредено скромно място. Директорът П. Калчев е привлечен за член на контролния съвет, а не на управителното тяло. В този етап на „дипломатически совалки” лагерите са ясно очертани: от една страна – Христо Танев и съмишленици, от друга страна – директорът на музея Петър Калчев и археолозите. От музейна страна активен е Христо Буюклиев, който вече е пенсионер.

В края на 2005 г. Петър Калчев представя окончателна концепция за новата постоянна експозиция в бъдещия музей. В нея той отново пояснява, че за Стара Загора първата градска структура е античният римски град Августа Траяна. В концепцията праисторикът пише: „За град се приема, създадения в началото на ІІ в. античен град Августа Траяна, разположен в централната част на съвременния град. За съществуването му има неоспорими археологически и писмени паметници.”^x В следващите години, макар да променя някои от тези свои схващания, Петър Калчев се въздържа да говори и пише, че Стара Загора е градско селище още от епохата на неолита. В поведението му все пак надделява професионализма. Той е завършил история във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий” и работи в музея като археолог от 1981 г. Тъй като все пак знае на какви изисквания трябва да отговаря една структура, за да бъде наречена град, като директор на музея той не прави чести и категорични изявление и оставя двамата археолози Димитър Янков и Христо Буюклиев да водят споровете с групата около Христо Танев. По това време античникът Красимир Калчев умира след скоротечно заболяване. Отделът му се поема от археолога Мария Камишева, която не се намесва в споровете.

В началото на март 2006 г., след спечелен конкурс, Светла Димитрова става директор на музея. Тогава неочаквано за някои, но съвсем закономерно за други, се оформят два нови лагера в словесната война. От едната страна застават Христо Танев, НБП и Петър Калчев. От другата страна е новият директор Светла Димитрова и археолозите Димитър Янков и Христо Буюклиев. Основната цел на първия лагер е нова битка, но този път за далеч по-прозаична цел – възстановяване на Петър Калчев на директорския пост. Защо настава такова прегрупиране на силите? Как се преодоляват така бързо острите противоречия от предишния период между Петър Калчев и Христо Танев? Отговорът е един. В името на властта изчезват принципи, морал, професионална етика. Още през 2006 г. новият лагер отправя серия от несъстоятелни обвинения срещу Светла Димитрова и д-р Евгений Желев, кмет на Община Стара Загора, използвайки различни поводи. Открито конфронтиране настъпва в началото на лятото на 2007 г. Тогава е създадена неправителствената организация „Приятели на Старозагорския музей”, но не по инициатива на НБП и Христо Танев. Макар, че са сред поканените за учредители, те пристигат на първото събрание заредени с негативизъм и желание за саморазправа с дръзналите да отнемат „монополното” им право да са идейни двигатели на събитията, свързани с културно-историческото наследство на Стара Загора. Кое провокира гневът им? Истината скоро излиза наяве. По това време дейността на сдружението „Осем хиляди години Стара Загора”, създадено през 2002 г. е сериозно зациклила. Неправителствената организация не може да осигури поръчки, чрез които да реализират своите идеи Христо Танев и собственикът на вестник НБП Станимир Стоянов. Притеснени, че вече не са основен двигател на инициативите, свързани с популяризиране на старозагорското културно-историческо наследства, групата около НБП и Христо Танев пуска в ход изпипани методи – оклеветяване, злепоставяне, сплашване. Острието им се насочва срещу новосъздаденото сдружение „Приятели на Старозагорския музей”. То е учредено с финансова подкрепа на Обществения дарителски фонд^xi. В интервю председателят на сдружението Николай Гичев споделя, че то е създадено с цел „да бъдат привлечени широк кръг специалисти от различни области, които да се включат както в проявите, свързани с вековния юбилей (на музея – б. м.), така и с подготовката на новата експозиция в сградата, която предстои да бъде отворена за посетители….”. Срещу сдружението и музея обаче се отправят обвинения в соросоидство и получаване на финансиране „за пренаписване на историята”. Новосформираният лагер, в който участва активно Петър Калчев, има за цел той отново да е директор на РИМ. На страниците на вестник НБП се появяват серия от публикации срещу музея, които трябва да внушат на управляващите и на гражданите на града, че ръководството му е некадърно.

През есента на 2007 г. се провеждат местни избори. Всички кандидат за кметове са поставени на изпитание. Вестник НБП ги приканва да заемат позиция дали Стара Загора е град на осем хиляди години или не е. Който откаже мнение е обявен за соросоид, което „означава да те посочат за санитарен обстрел”^xii. Понятието соросоид в наши дни се определя като ветеран в компроматните войни в България. Георги Лозанов анализирайки смисъла му пише, че етикетът започва да се използва като предупреждение и обвинение и придобива смисъл на родоотстъпник. На изборите през 2007 г. проф. Светлин Танчев, подкрепен от партия ГЕРБ печели на втори тур срещу д-р Евгений Желев с 50,42 %. Това обстоятелство води до увеличаване на атаките срещу музея, които продължават с нова сила в началото на 2008 г. Тогава до новия кмет Светлин Танчев и до председателя на Общинския съвет Недялко Недялков директорът на музея Светла Димитрова и главният уредник Димитър Янков изпращат писмо, в което излагат своето становище по трите основни въпроса, на които музеят е обект на нападки. От институцията и нейния директор се иска изявление, първо, че Стара Загора е град още от времето на неолита, второ, че преди да бъде съграден римският град Августа Траяна на неговото място е имало тракийски град с името Берое и трето, че по време на руско-турската освободителна война през 1877/1878 г. са изклани 14 500 старозагорци. Тезите са абсурдни и никой уважаващ себе си учен не може да поеме отговорност да ги защитава. В световен мащаб все още няма открит град с датировка от неолитната епоха, няма намерен нито един артефакт на територията на Стара Загора, който да прави връзка с тракийски град Берое, а тезата за 14500 изклани старозагорци противоречи на всички статистически данни за населението на града от онова време. В края на текста на писмото до кмета и председателя на Общинския съвет, Димитър Янков прави аналогия между Гьобелсовата пропаганда по време на Хитлеровото управление и поведението на НБН. Писмото няма за адресант вестника, но още същия ден се появява на бюрото на собственика му Станимир Стоянов, благодарение на услужливи общински съветници. Няколко години по-късно, при друго общинско управление, отново служебна кореспонденция между музея и Общината ще извърви същия път. Очевидно става дума не за случайно недоразумение, а за широко разпространена практика, медията да получава информация от първа ръка.

В обвиненията срещу музея вече се включва и Петър Калчев. Макар да е на работа като археолог в отдел „Праистория”, той загърбва принципите за лоялност, колегиалност, професионализъм. Започва да твърди, че спорът съществувал ли е град преди 8000 години на територията на Стара Загора вече е безсмислен^xiii и навсякъде повтаря слоугъна Стара Загора – един град на 8000 години, по заглавието на рекламния албум от 1998 г. Влизайки в лагера на Христо Танев и НБП Петър Калчев вече не поддържа категоричната си позиция от миналото, че първата градска структура на територията на днешна Стара Загора е от времето на Августа Траяна. За него по-важно е да получи подкрепа, за да стане отново директор на музея.

През 2008 г. „Тракия труд”, притурка за местни новини на вестник „Труд” призовава „обществените усилия на старозагорци да се освободят от напрежението на излишния спор (определен като тясно научен – б.м.) и да се насочат към съзидателните съвременни възможности, които предоставя за Стара Загора хилядолетната му история”. Чудесно предложение, ако става дума действително за спор относно бъдещето на Стара Загора. След призива на вестника войната не само не приключва, но се задълбочава. Воюва обаче само НБН. Позиция по въпроса за съществуването на град от преди осем хиляди години и за името Берое, като наименование на тракийски град, предшествал античната Августа Траяна, заемат и участниците в 28-та регионална археологическа конференция, състояла се на 14 февруари 2008 г. в гр. Раднево. В специална декларация те призовават журналистите и интелектуалците от Стара Загора: „оставете историята и археологията на историците и археолозите”. Под нея поставят подписи 34 специалисти от музеи, университети и от Института по археология при БАН^xiv.

Намесата на авторитетни учени не спират обвиненията в „безродие” и „липса на патриотизъм”, които продължават да бъдат отправяни от страниците на НБП най-вече към Светла Димитрова и Димитър Янков. Тъй като застрашават доброто име на музея, през март 2008 г. институцията организира пресконференция с участието на всички местните медии. На нея музейните специалисти заявяват своята позиция по следните въпроси: 1. Поселищен живот в Стара Загора има повече от осем хиляди години. 2. Берое се появява като име на града през ІV век. 3. Точен брой на жертвите по време на боевете за Стара Загора през 1877 г. не може да бъде посочен. Загиват хиляди невинни деца, жени и мъже и музеят се отнася с дълбок поклон пред паметта им^xv. Темата на пресконференцията вълнува повече от месец обществеността. Появяват се интервюта на директора на музея в местните електронни и печатни медии^xvi. Становище изразява и Министерството на културата от името на директора на дирекция „Музеи и галерии” Руско Русев. В него се заявява, че въпросите, отнасящи до работата на музея следва да се решават от директора на институцията^xvii. Това обаче не пречи на вестника да продължи с обвиненията. Само през 2008 г. на страниците на НБП срещу музея са публикувани материали в повече от 13 броя^xviii. За целите на своята кауза вестникът дори създава Българско интелектуално опълчение (БИО). Под това гръмко заглавие вестникът поставя имената на всеки интервюиран или привлечен да сподели мнение политик, историк, общественик. Целта е да се докаже широка подкрепа за тезите, защитавани от вестника. Преобладаващата част от хората, чиито имена попадат в така нареченото БИО дори нямат представа за това. Нерядко мненията им са взети чрез телефонно обаждане, при което запитаната страна трудно разбира, че е въвлечена в несправедлива битка. Собственикът на вестника Станимир Стоянов и главният редактор Петър Драгиев с лека ръка обявят за свои активни поддръжници всички, чиито имена по някакъв начин се споменават в медията.

Особено яростен на страниците на вестника в нападките си срещу археолога Димитър Янков е старозагорецът Димитър Димитров^xix със специалност електроинженер. Подкрепян от издателя и неговия приятелски кръг той започва серия от публикации, в които твърди, че е открил древнотракийския град Берое между старозагорските села Колена и Дълбоки, че е локализирал столицата на келтското царство Тиле, край град Николаево, а античният град Пизос – край манастира „Св. Атанасий” до с. Златна ливада, Чирпанско. От 2008 до 2019 г. лаикът публикува 8 книги, като освен посочените по-горе теми засяга и въпроси, свързани с Мадарския конник и тракийската азбука. Без да потърсят компетентно професионално мнение, собствениците на частните издателства определят книгите на инженера като „открито предизвикателство към професионалните историци и археолози, към будното обществено мнение”^xx.

През тези години се появят публикации и се споделят мнения, които се различават от позициите на вестника. Известният старозагорски нумизмат и колекционер Асен Хаджикостов подготвя и разпространява своя позиция по въпроса, озаглавена „Защо осем хиляди (8000) години Стара Загора”^xxi. Той привежда редица аргументи против тезите на вестника и на Христо Танев, които нарича абсурдни, за съществуване на град на територията на днешна Стара Загора още по време на неолита и за предримско селище с името Берое. Според него, идеолозите на мотото Стара Загора град на 8 хиляди години използват езотерични, но не и научни знания, като се спират на това число.

Докато траят словесните битки музеят се справя с изключително тежката задача да пребазира своите фондове в новопостроената за него сграда и урежда там постоянна експозиция. Тя е открита на 3 март 2009 г. Няколко дни след това изтича мандатът на директора Светла Димитрова и за временно изпълняващ е назначена Евгения Иванова, имаща близки отношения с Петър Калчев. Едва през юни 2010 г. е проведен нов конкурс за директор на музея. На него се явяват Светла Димитрова, Петър Калчев и Ваня Ценкова. Класирана на първо място е Светла Димитрова, според решението на деветчленната комисия. В нея са включени представител на Министерството на културата, зам. директора на Националния исторически музей Цветана Кьосева и на РИМ – Бургас – Цоня Дражева, зам. областния управител Галина Стоянова, зам. кмета на Община Стара Загора Боян Даскалов, юристи, финансисти и др., което е гаранция за нейната обективност. С. Димитрова встъпва в длъжност за втори мандат през юли 2010 г.

От март 2009 до юли 2010 НБП не се вълнува от „жизненоважните” за града исторически въпроси, не се бори да има тоалетна за посетителите на музейния обект „Неолитни жилища” и надписи на английски език в експозицията му, не настоява за публикуване на резултатите от първата проучена в България праисторическата селищна могила (Азмашката селищна могила), както и за научна публикация на проучените през 1979 г. две жилища от неолита от района на Стара Загора. Изброените по-горе теми са повтаряни многократно от ръководството на вестника като недостатък на предишния музеен екип, начело със С. Димитрова и Д. Янков. И това е не защото временно изпълняващият длъжността директор Е. Иванова е намерила решение по тях, а защото директор по това време не е омразната на вестника Светла Димитрова. Тази позиция е поредното доказателство за щенията на Станимир Стоянов и Христо Танев, които искат музея да има послушен директор, който да изпълнява техните искания. Те са се надявали новият конкурс да бъде „спечелен” от Петър Калчев. Вестникът пуска интервю с него, чрез което внушава, че несправедливо не е директор на музея, макар да се е представил много добре на конкурса. Прави се опит Петър Калчев да бъде оневинен и за липсващите в отдел „Праистория” артефакти, за който той носи персонална отговорност още от 1982 г.^xxii.

Напрежението между музея и вестника ескалира с нова сила през лятото и есента на 2012 г. Поводът е поставянето на 15 нови плочи около паметника на подполковник Калитин. Лесно е намерен повод новият кмет Живко Тодоров да бъде атакуван с искане за отстраняване на Светла Димитрова като директор на музея. Почти не остава старозагорец, следил развитията на събитията през годините, който да не проумее, че НБП има една основна цел – да се заобиколи Закона за културното наследство и начело на музея да се постави човек, който не се състезава на конкурсен принцип. Той трябва да изпълнява всичко, което вестникът му възложи.

По въпроса дали Стара Загора е най-стария град в Европа праисторикът П. Калчев не взема отношение. На 18 април 2013 г. той публично препотвърждава, че е инициатор на заглавието на албума „Стара Загора – един град на 8000 години”, макар и други да претендират за авторство. Обаче за поред път археологът-праисторик не заявява категорично, че се отказва от собственото си твърдение (изречено през 2002 г.), че авторите на заглавието на албума „никога не са влагали идеята, че Стара Загора е град на 8000 години, че е най-старият град в Европа”. През същата 2013 г., по настояване на Светла Димитрова, община Стара Загора финансира подготовката и отпечатването на първата цялостна научна публикация на проучените в началото на 70-те години на ХХ век неолитни жилища от VІ хил. пр. Хр.^xxiii. Макар да е автор на публикацията, Петър Калчев отново не написва и дума, че жилищата са част от градско селище на 8 000 години. Не се намират доказателства и по другите тези, защитавани от вестника, но това не пречи на лаиците да заявяват, че „битката е спечелена”.

Стара Загора не получава нищо от безсмислената словесна война, водена в продължение на години. Уникалният музеен обект „Неолитни жилища” продължава и днес да е с остаряла и неатрактивна експозиция, открита в далечната 1986 г. Надписите в експозицията само на български език правят невъзможно разглеждането му от чужденци без екскурзовод. Изнесената извън обекта тоалетна за посетители е непремислено решение. Новооткрити селища от епохата на неолита на други места в страната, изместват славата на Стара Загора като люлка на праисторическата цивилизация по българските земи. Непубликуваните находки и проучвания на Азмашката селищна могила, първата изцяло изследвана в България селищна могила, не позволяват музеят да се впише в сериозните праисторически открития. Цялата нелепост на случилото се кара литературният критик Георги Янев да напише книгата „Репортажи, писани със затъкната уста и вързани ръце“^xxiv. Днес (2020 г.) след много перипетии и обрати Петър Калчев отново е директор на музея, но нищо не е направил по въпроса Стара Загора да получи статут на най-стария град не само в Европа, но и в света, както иска вестник НБП. Той обаче не пропуска публично да благодари на издателя му за подкрепата, която е получил^xxv. Димитър Янков вече е пенсионер, без да е направил компромис с морала и професионалната си етика. Светла Димитрова е директор на Регионалния етнографски музей на открито „Етър” в Габрово. Христо Танев е покойник, а вестник НБП е без съществено значение на медийния пазар. През 2014 г., когато Светла Димитрова и Димитър Янков вече не работят в музея, вестник НБП продължава да вижда в тяхно лице демони, причинили непоправими злини на Стара Загора^xxvi.

Поуката е, че намесата на лаиците в науката за пореден път не носи нищо добро нито на управляващите, нито на вдъхновителите на ефектни, но лековати идеи за демонстриране на значимост, прикриваща комплекси под патриотични лозунги. Битката е само безплодно пилеене на време, енергия и финансови средства за „каузи” без съдържание. И идва време, когато случващото се и неговите герои напускат сцената на изява и влизат в оценъчния времеви отрязък. Там всеки си получава заслуженото.

1. Национална бизнес поща (Стара Загора), бр. 9, 28.03.2009

2. Христо Танев (1943 – 2019). Завършва ВТУ „Св.св. Кирил и Методий”. Рисува живописни картини, изработва гербове на градове, знаци на фирми и институции, работи и като главен художник в Община Стара Загора. https://bg.wikipedia.org/wiki (6.08.2020)

3. Танев, Христо. „Азът на българите“, Стара Загора, 1997

4. Димитрова, Светла. История на Старозагорския музей, Стара Загора, 2007, с. 137.

5. На тази дата е празникът на Стара Загора, утвърден през 1987 г. Денят (по нов стил) ознаменува полагането на основния камък за възстановяване на града след опожаряването му по време на руско-турската освободителна война през 1877 г.

6. Архив на РИМ – Стара Загора. Становище на РИМ-Стара Загора относно предложение за тържествено отбелязване на Осмия милениум, изработено от Христо Танев и съмишленици.

7.  https://bg.wikipedia.org/wiki/ (6.08.2020)

8. Национална бизнес поща (Стара Загора), бр. 3, 21-27.01.2002 г., с. 40.

9. 24 часа „Тракия“ (Стара Загора), 4.01.  2002 г., с. 5.

10. Архив на РИМ – Стара Загора. Концепция за постоянна експозиция на РИМ – Стара Загора.

11. Дума, 15.06. 2007 г.

12. Лозанов, Георги. Що е то „соросоид”? И кому той пречи в България? – https://www.mediapool.bg/shto-e-to-sorosoid-i-komu-prechi-toi-v-bulgaria-news296259.html (3.08.2020).

13.“ Тракия труд,“ 12.02.2008 г.

14. Личен архив на автора.

15 „. Старозагорски новини“, 20.03.2008 г.

16.  „7 дни“ Стара Загора, 4-10.04. 2008 г.

17. Архив на РИМ – Стара Загора. Писмо до министерството на културата от 19.03.2008 г. и отговор от 30.05.2008 г.

18. Национална бизнес поща (Стара Загора), бр. 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 12, 14, 16, 43, 44, 47 от 2008 г.

19. http://www.nbp.bg/nbp (16.06.2020)

20. https://www.zarata.info (16.06.2020)

21. Личен архив на автора.

22. Национална бизнес поща (Стара Загора), бр. 9, 1-7.03.2010 г.

23. Калчев, Петър. Двуетажна раннонеолитна постройка в селищната могила Окръжна болница в Стара Загора, 2013

24. Книгата е отпечатана в Стара Загора през 2017 г. // https://dolap.bg/2017/12/17 (5.08.2020)

25. http://www.nbp.bg/nbp/ (6.08.2020)

26. Илиев, Илиян. Граждански съд за крадците на история. // http://www.nbp.bg/nbp (5.08.2020); Драгиев, Петър. ЕИ „Помак” лее помия. // http://www.nbp.bg/nbp (5.08.2020); Драгиев, Петър. Кой със солта, кой със златото, а бившото ръководство на РИМ-Стара Загора – с триците! // http://www.nbp.bg/nbp/ (5.08.2020); Калчев, Петър. Кой, как и защо пренаписа историята на Стара Загора. // http://www.nbp.bg/nbp (5.08.2020); Илиев, Илиян. Бедна ни е държавата, затова са ни евтини и предателите. // http://www.nbp.bg/nbp (5.08.2020)