Със смях и сълзи премиерата на “Българският  модел” на Драматичен театър „Гео Милев” взриви Летния театър в Стара Загора

Трупата на Драматичния театър „Гео Милев” подари пореден впечатляващ спектакъл на публиката си с последната премиера за сезона – „Българският модел”, една модерна интерпретация на режисьора Невена Митева на култовия текст на Станислав Стратиев за българската мечта. Сюжетите, създадени преди близо три десетилетия, бяха претворени на сцената по неподражаем начин и извън обичайните очаквания на зрителите за комедия, прозвучаха актуално.

Изключително въздействаща сценография на Величка Джамбазова – истинска картина от светлини и отражения, необичайни костюми – инсталации , оригиналният ритъм на композитора Евгений Господинов, в който бяха вплетени и химна на ЕС и фолклорни мотиви, задъханите танци от хореографията на проф. Петя Цветкова, не даваха дъх и на актьорите, и на публиката.

Режисьорският прочит на Невена Митева, който извежда историята от годините на демократични промени до днес някак си ни кара да се замислим за българската мечта – вчера и утре. Противопоставянето между стари и млади, между бивши партийци и съвременни демократи, между бедни и богати, описано от Станислав Стратиев, е намерило интересен контрапункт в поезията на Христо Ботев.

И въпреки че спектакълът си има своя код – афористичният стратиевски език, своите послания, митът за българска мечта е жив. Разказан ясно и комично, и изведен до чистия знак – един българин, един народ, една мечта, да предопредели съдбата си далеч от красивата си и слънчева родина. Режисьорът ни поведе към едно дълго пътуване към обетованата земя „Канада”, а на сцената се изреждаха „стипендианти, комедианти и симпатизанти”. Накрая всички се оказаха в една лодка, която пътуваше към неясното бъдеще, изпълнено с химерите на всеки един от тях.

Корабът за Канада не акостира на пристанище „България”, влакът за Канада няма спирка на перона „България” и самолетът за Канада пропусна аерогара „България”. А пътниците продължаваха да чакат, обладани от своите заблуди ,че там другаде е по-добре от тук, където си роден и израснал.

Изключителна находка на режисьора е включването на нов персонаж – младо момче, което свири на кавал, сякаш иска да ни напомни за красивата ни земя и фолклор.

И в този спектакъл на Невена Митева всеки детайл е естетически и философски издържан до край, всеки стратиевски персонаж е създаден отново, като неин запазен знак.

Изключителната игра на всички актьори от трупата на ДТ „Гео Милев”, които представят различни герои от живота ни , е още един принос на режисьора, който видимо е успял да ги провокира на сцената.

Шокиращ наратив за зрителите е бъдещето на държава на Балканите, която убива Алеко Константинов , а не Бай Ганьо , напусната и изоставена от всичките си жители, водени от почти ням, куц и полусляп водач, освен седем, които пазят територията и. Библейското число води към тъжен размисъл. Невена Митева задава в комедията един сериозен въпрос : „ Звучи ли стряскащо актуално за нашето днешно битие и съдба?”

А пред зрителя остава да размишлява върху въпроса:” Какво по-хубаво от това жадният за чужбина българин да поеме към последната си посока – към себепознанието, проглеждането и мъдростта на дедите си!

Невена Митева ни приканва да помислим за децата си и националния идеал, за да потърсим заедно пътя, който ни обединява. Въпроси на личен избор или предопределеност?

Забележителният успех на постановката е, че 32 години след създаването на текста, онова, което и до днес ни кара да се смеем през сълзи и да се вълнуваме „гневно“, както казваше Стратиев, са неговите размисли, които са като сентенции за народопсихологията на българина, звучат злободневно на старозагорска сцена.

И колкото и да ни е криво, всичко казано от Стратиев е самата истина. То важи както за миналото ни, така и за настоящето. Единствената ни надежда е да не важи и за бъдещето…

Невена Митева в своята постановка ни дава възможност за избор.

И за финал режисьорът е избрал само три думи и една молитва: „Бог да пази България !”

Изключително успешната премиера на „Българският модел” е доказателство, че неслучайно от година Старозагорският театър се радва на солидна публика, която е постоянна и гледа всяка нова продукция.

Долап.бг