Да разкажем на децата за Бойчо Русев – преславенският революционер

В робските времена, когато назрява идеята за революция, село Гюрюджии (Преславен) е едно от първите в Старозагорска околия, в което е изграден революционен комитет, начело с Бойчо Русев.

„Селата, в които открих най-напреж комитет за свобода са следующите: в Гюрюджий – Бойчо Русев, в Караджалий…“, пише поп Минчо Кънчев. В революционното ядро влизат Еню Пеев, Бальо Найденов, Добри Чемшир, Жельо Найденов, Йовчо Ганчев, Нейко Найденов, Бальо Енев, Цвятко Ганчев (член на комитета „Паметникъ“ – Стара Загора). Този комитет излиза с решение да се построят паметници на убитите в Освободителната война в боя при Стара Загора на 19 юли 1877 г. български опълченци и руски войници, а също и на заслужили граждани като Димитър Наумов и др.

Пламъка за свобода разпалва самият поп Минчо Кънчев. Под предлог, че обикаля по църковна служба или при сестра си Пенка Кънчева, която е била омъжена за брата на Бойчо Русев, отчето не буди подозрение у заптиетата. Неведнъж свещеникът и Васил Левски са отсядали в къщата на (дн. Еньо Иванов), където са се провеждали тайните сбирки. От „Видрица“ с гордост разбираме за геройствата на гюрюджийския революционер при опита за спасяването на Дякона Левски. Така в зимната януарска вечер:

„На 26-й същия месец през нощта Узунов и Бойчо Русев отидоха да опитат нахтарите дали ще уйдисат в бурмите“. Започва се подготовка за спасяването на Левски. Идеята им е на път за Цариград тренът, превозващ арестувания Левски да бъде изкаран извън релси и да се освободи Апостола. За жалост планът им се проваля. Турците не откарват Левски с влака за Турция, а го съдят и обесват в София.

„Бойчо Русев плака като дете“, пише Заимов в „Миналото“. И нека за незнаещите и непознаващите българската история стане ясно, че Левски не е бил изоставен и забравен от другарите си. Преславенци трябва да знаят и да са горди, че в този опит за спасяване на Дякона е взел участие Бойчо Русев.

В книгата на Стоян Заимов „Атанас Узунов“ четем за доверието, което са имали към нашия революционер, като са му възлагали най-важните задачи в Старозагорско: „След завръщането си Узунов ще проводи Б. Русев с няколко юнаци от Старозагорско да свети маслото на пакостника гръкоман“; „При изтребването на злите турци курбетските юнаци действуваха под заповедта на Б. Русев. Те бяха предрешени в турски дрехи, що бяха приготвени за юнаците, които щяха да пленят трена между Каяджик – Търново Сеймен“. Бойчо е бил много активен в революционното дело не само в селото, но и в работата на Старозагорския комитет в цялата област. След като турците залавят и подлагат на разпит Атанас Узунов, успяват да разберат имената на неговите другари съмишленици. Залавят всички, сред които и нашият революционер. Заптиетата намират Бойчо на нивата, където тече усилена жътва. Връзват го и за назидание го прекарват да мине през цялото село. Следват разпити, но той не предава никого и е осъден на вечно заточение в Диарбекир.

На 18 юни 1876 г. успява с няколко свои другари – Константин Доганов, Станьо Хаджистанев и Петко Милев, да избяга от затвора и веднага да се включи в Българското опълчение. За това бягство съобщава издаваният в Букурещ вестник „Стара планина“, брой 3 от 18 август 1876 г. С живота и делото на нашия борец за свобода можем да се запознаем и от книгата „Бойчо Русев: Гюреджийският революционер (1847 – 1877 г.)“, написана от нашия съгражданин инж. Желязко Желязков-Джилос.

В памет на героя училището в селото ни носи неговото име. Името му е изписано и на паметника на Трета опълченска дружина в Стара Загора. Като опълченец той загива в боя при Стара Загора на 19 юли 1877 г. Всяка година на тази дата с велопоход до Джуранлийското поле поднасяме цветя на каменния кръст в памет на всички българи и руси, пролели кръвта си за нашата свобода. Камбаната на храм „Св. Архангел Михаил‘‘ всяка година на 19 юли бие в памет на нашия революционер Бойчо Русев и разнася неговата слава. Днес улица в селото носи неговото име.

Стойка Генова