Стъпките на Левски още отекват в Стара Загора

На 18 юли 2023 г. ще честваме с гордост и почит 186 години от рождението на иконата на българския народ Васил Левски. Според Почетния гражданин на Стара Загора Величка Койчева, която е дългогодишен музеен специалист, има три града в България, които са много свързани с Левски. Това са родният му Карлово, Стара Загора и Ловеч.

Няколко са обектите и фактите, свързани с пребиваването на Апостола в Ески Загра, днешна Стара Загора, както и преклонението на старозагорци пред неговия безсмъртен подвиг: Реплика на Метоха, в който той е живял през периода 1855-1858 г.;  Шесто основно Светиниколско училище, където е учил; негов барелеф на фасадата на едноименното училище; бюст -паметник на Апостола; стенопис на северната стена на Катедралния храм „Св. Димитър“ и улица в центъра на града, която носи неговото име.

Покрай историческите изследвания, които доказват връзките на младия Васил Иванов Кунчев със Стара Загора, за неговия престой в града, написаното от Стоян Заимов е, че „Тук той получава първото просветление за правда и свобода“.

Хилендарският метох, който се намира в източния двор на Катедралния храм „Св. Димитър“ е открит на 29 октомври 1979 година. Тогава се е наричал „Възрожденски метох“, защото в него все още не е била експонирана фото-документалната експозиция  „Левски в Старозагорско“. Поводът е 100 години от възстановяването на Стара Загора от опожаряването й през Руско-турската освободителна война 1877-1878г. Идеята принадлежи на ст.н.с. Величка Койчева и на тогавашния директор на Историческия музей Димитър Николов. Целта е да бъде възстановен метоха и по някакъв начин той да бъде свързан с престоя на младия Васил в Стара Загора.

Затова в началото е поставена плочата, на която се упоменават годините 1855-1958, в които Васил Иванов Кунчев е пребивавал в Ески Загра. Някои  историци дават малко противоречива информация. Например Христо Шиваров посочва първата година от пребиваването на младия Васил Иванов 1852.

Според изследователя Недьо Александров днешният метох не е възстановен върху първоначалното му място. За реставрацията на църквата „Св.Димитър“ има запазена автентична плоча, която се съхранява в експозицията на Старозагорския музей. Мястото на първопостроения метох е било обозначено със специален знак, който след 9 септември 1944 г. е бил премахнат. Това място е било там, където сега се издига бюст-паметникът на Апостола.

Хилендарският метох в днешния му вид е изграден на мястото на стара постройка, която най-вероятно е била свещоливницата на църквата. Реконструкцията на сградата се прави на базата на проучвания на други метоси. През 1979 г.тя е тържествено открита. За да й се вдъхне живот, тук се провеждат редица културни събития. През м. май 1980 г. на това място се  събират  културните дейци от града за рецитали на поети, концертни програми, беседи и пр. Мястото се превръща в културно средище.

Експозицията в настоящия вид, посветена на Васил Левски в Старозагорско, е направена доста по-късно. Тя започва като разказ за родния град на Апостола и проследява старозагорския му период.

През 19 век почти към всяка църква се построява метох. Представлява миниатюрна сграда или килия, в която пренощуват пратеници от манастирите. Тяхната цел е да събират помощи и поклонници за манастирите. Хилендарският метох е един от най-малко 8-те в града, които са съществували по това време. В него да изпращани монаси от Хилендарския манастир. Такъв е и хаджи Василий, който е вуйчо на Васил Иванов. Те пристигат почти заедно в метоха. Събират помощи за манастира. В метоха от края на 19 и началото на 20 век има килийно училище. То е едно от малкото, които поддържат буден българския дух и дават, макар и елементарно, образование на българите от града. Построяването му е в края на 18 в., но точни данни няма.

Историкът Ваня Донева разказа за dolap.bg, че през 70-те – 80-те години на 20 в. вече се знае, че има ръкопис „Размишления върху Евангелието“, който се съхранява в Националната библиотека „Св.Св. Кирил и Методий“.  Според експерти това е първият документ, излязъл изпод ръката на Васил Иванов Кунчев точно по време на престоя му в Стара Загора.

Това, което се знае със сигурност е, че той е посещавал  само една година Светиниколското училище, което тогава не е било петокласно. Такова става 20 години по-късно. Посещава организиран от даскал Атанас Иванов курс за свещеници, където най-вероятно е писал тези си размишления под формата на „ Обличително Евангелие“. В експозицията са показани фрагменти от тези текстове.

Другият важен спомен, който старозагорци споделят е ангелският глас на Дякона. В по-късни времена, при последното изписване на църквата през средата на 20 в. , виждаме изографисан младият Васил Иванов Кунчев като певец в църквата „Св. Димитър“. Това са ранните моменти от живота на Апостола, които са свързани със живота му в Стара Загора.

„В последствие има и безспорно доказани връзки от края на 60-те години до 1872 г.“, каза г-жа Донева.- Той е познавал много от гражданите на Ески Загра и е поддържал връзки с тях. Неговите контакти с Кольо Ганчев , братя Жекови, Стефан Сливков  са доста активни. Освен това той е бил упълномощен да представлява Старозагорски революционен окръг на събранието в Букурещ, което говори за голямото доверие, което му оказват местните революционери.

Един от последните моменти в живота на Левски, вече в ролята му на Апостол, отново е свързан със Стара Загора. През есента на 1872 г. той посещава града и се среща с местните революционери, за да обсъдят бъдещите планове за борба. Малко след като отпътува, се получава писмо, което е изпратено от Търновския революционен комитет. То е от БРЦК, подписано от Любен Каравелов. В него писателят призовава да се вдигне веднага въстание. Тъй като заръката е писмото да му бъде предадено лично, изпращат пратеник, който да го настигне и да го върне.

В Ески Загра Левски  получава писмото, обсъжда го с местния революционен комитет. Общото становище е, че не се подкрепя „разпореждането“ за незабавни революционни действия, защото към онзи момент няма готовност.  След това Левски тръгва към Ловеч и от там към Букурещ, за да опонира на Каравелов, но се знае за злополучното му залавяне, съдене и обесване на 6 февруари 1873 г.“, сподели Ваня Донева.

Според нея последният интересен момент, свързан със старозагорско участие, е опитът за освобождаване на Апостола. За това, че старозагорци са искали за предприемат спасяването му, говори разказът на един от тях Минко Минев. Тези негови спомени, за съжаление, все още са непубликувани.

По онова време  Минев е бил учител в село Арабаджиево, днешно Коларово. Той разказва за посещението на Атанас Узунов в селото и заръката му да се изберат чрез жребии хора, които да вземат участие в опита за освобождаване на Апостола. Считало се е, че  той ще бъде транспортиран по Баронхиршовата железница към Одрин или Цариград. Докато траят приготовленията Левски е обесен. Тази вест достига до селото една седмица по-късно.

Бюст-паметникът  на Васил Левски е открит през 1976 г. на площада пред църквата „Свети Димитър“ . Изработен е от бронз върху гранитен постамент. На лицевата фасада има текст:“В. Левски  1837 -1873 г.“ На задната част е изписана мисълта на Апостола:“Ако спечеля, печеля за цял народ. Ако загубя, губя само меня си!“

Автори са скулпторът  Любомир Петров и арх. Иван Райнов.

 

Росица Ранчева