Историкът Стефан Димитров намира амплоато си в дърворезбата и дървопластиката

В откритата изложба „Рисунка и малка пластика“ в старозагорската зала „Лубор Байер“, двете най-елегантни дървопластики са с автор Стефан Димитров. Знаех, че от дълги години това е негово хоби, но не допусках до какви висоти той е извел своето изкуство.

Авторът изгражда творбите си около идеята за връзката с природата. Той черпи вдъхновение от естествените форми, които открива на морския бряг, в горите или там, където реки разсейват планинската тишина. Дървесните видове, които използва за пластиките са различни – акация, орех, ясен, черница, хинап, дъб, кипарис. Всеки материал носи своето усещане за текстура и плътност, въздейства с уникален цвят и неподправен аромат на дърво.

Стефан Димитров е историк по образование. До август 2020 година той е главен експерт в отдел „Култура” на Община Стара Загора.

Господин Димитров, обяснете на читателите ни как създадохте двете прекрасни дървопластики, с които участвате в настоящата изложба „Рисунка и малка пластика“?

Тази година за първи път се занимавам с обработка на черница. Това са изсъхнали клони от черничеви дървета, от село Партизанин, община Братя Даскалови. Оказа се, че черницата е много благодарно за обработка дърво. Дава възможност за най-различни форми и цветове. Цветовете се оказаха много подходящи. В същото време много е траен материалът. В хода на работата се появи идеята за заглавията на двете пластики: „Суматоха“ и „Съжителство“ . Не мисля предварително темата, сюжета. Те се оформят от материала, от настроението ми, от онова, което ме занимава като проблеми, които са около нас.

Сега върху какво работите?

Имам още черничеви клони и продължавам да се занимавам с тях. Откритието ми за тях се оказа интересно. Имам натрупани стари, изсъхнали клони от акация и ще продължа през лятото да се разгръщам. Работата ми с дървото изисква много свободно пространство, защото е с голяма степен на запрашеност.

Откога е интересът Ви към дървото?

Интересът ми към дърворезба и дървопластика е от студентските ми години, т.е. около 40 години. Самоук съм. Учил съм се от представяне на изложби, от списания по изобразително изкуство, от книги посветени на това изкуство. Най-много съм научил от Антон Дончев- един от най-големите специалисти в дърворезбата в България.

Бързо или бавно работите, лесно или трудно?

Невинаги е много лесно, защото изисква немалко физически усилия, особено при обработката на твърда дървесина. Но удоволствието от даване на нов живот на дървото елиминира физическото усилия и остава почти незабележимо.

Работата с материала е продължителна и трудоемка. Придаването на форма се постига чрез ръчна обработка с разнообразни длета и други инструменти. Във финалния етап на творческия процес, пластиките се фиксират с растителни масла, които съхраняват естествения цвят на дървесината и създават условия за дълготрайност.

Къде показвате изкуството си?

Първата беше във фоайето на Радио Стара Загора, а след това – в Алианс франсез. Два пъти участвах с изложби във Франция с представяне на кукерски маски – в градовете Льоман и Пресиир. Това се случи в навечерието на приемане на България в Европейския съюз. Организатор беше Българо-френско сдружение, което представи български традиционни занаяти и фолклора на България. Имаше много голям интерес.

Участвал съм в Есенните салони на Представителството на Съюза на българските художници в Стара Загора, в изложбата „Рисунка и малка пластика“…

През месец юни 2023 година в софийската галерия ИНТРО представих 10 дървопластики: Високата издължена пластика, с оградена вътре по-бяла дървесина“ е „Проглеждане“. Има още „Смирение“ – женска глава, положена върху камък; „Диалог“ – постамент с две фигури една срещу друга; „Унес“, „Покой“, „Примерение“, „Безметежност“ и др. Бяха изпълнени от черница, акация, орехи хинап. Сюжетите са най-различни, но най-вече философски и емоционални.

Според мене, голямо богатство е това, което те вълнува, да можеш да облечеш във форма, макар и абстрактна и да я споделиш с другите.

Росица Ранчева