186 години от рождението на Васил Левски

По повод 186 годишнината от рождението на Васил Левски, музеен обект „Хилендарски метох“ ще бъде отворен за безплатно посещение на 18 юли 2023 г.

от 10:00 до 18:00 ч.

Спомени за Левски от негови съвременници

От 1855 г. до 1858 г. Васил Иванов Кунчев живее в Хилендарския метох в Стара Загора и учи в Светиниколското училище. Негови другари и съученици са Стефан Сливков и Кольо Ганчев, които по-късно стават съратници на Апостола в революционната борба.

В своите „Бележки по Старозагорското въстание“ Христо Шиваров, секретар – деловодител на Старозагорския таен революционен комитет, създаден през 1869 г., пише:

„В това заседание в което са присъствали Стефан Сливков, Кольо Ганчев, Пенчо х. Славов, Николаки Стоилов, Стефан Ив. Стоянович и Георги Коларов – Васил Левски е взел  думата и им съобщил, че в Букурещ – столицата на Румъния е съставен български централен революционен комитет, който имал за цел да освободи България от турското робство чрез революция и че неговото назначение е по заповед на този комитет да организира в България градски и селски революционни комитети, които да работят за пробуждането на българския народ и за приготвянето му към обща решителна борба за освобождение.“

Сред будните старозагорци в комитета влиза и поп Минчо Кънчев, сподвижник на Левски от младежките години. В своята „ Видрица“  поп Минчо ни оставя интересен и вълнуващ спомен за Апостола:

 „Минахме под клетва. За председател на комитета се избра Колю Ганчев. Закълна ни сам Левски, облечен в попското ми расо. Всички приятели на делото, старозагорските патриоти, съзаклятници станаха. Евангелието, камата и револвера целуваме. Левски, като облече попското ми джубе, надяна калимавката ми, наметна епитрахила ми и строго избърбори нещо като молитва. На масата бяха турени евангелието, кръст, камата и револверът на Левски и един книжен фишек, напълнен с барут. Всинца стояхме на крака. Левски говореше и ний всички в един глас след него повтаряхме клетвата. Бая се изпотихме, докле се свърши обредът на закълнаванието. Някои от народните приятели трепереха — може да се уплашиха — от страх във време на закълнаването.“

 Със силните си човешки качества, Васил Левски става притегателна и обединяваща личност, не само за своите съвременници, но и за бъдещите поколения.

Източник : Регионален исторически музей